Едно Софиянче на село.

[Vency Georgiev 64]

Здравейте,

Казвам се Венцислав Георгиев и от известно време се забавлявам с хоби земеделие. 

За да се представя и тук, ще се опитам да копирам една подобна тема в друг форум. Надявам се, че не нарушавам правилата(ще ги прочета, обещавам  ).

2019:

Накратко, оказах се в Белгия, търсех да наема къща с гараж и малка ливадка.
Намерих каквото търсех, само дето двора се оказа 3.5 декара.
Горе долу е разграфен така - 1-ва част около 500 квадрата ливадки, цветя, живи плетове и т.н:

2-ра част : около 1.5 дкр ливада в която има стопанска постройка , с голям орех и един бор:

Сега е поокосено. Комшията ме видя, че се мъча с един бензинов тример и дойде с тежката техника.. аз разбира се бях изпуснал момента с косенето.
И тревата беше станала до кръста.
 

3-та част и тя около 1.5 дка която сега буренясва. Зимата и пролетта там комшията си беше пуснал коня да пасе, та той се справяше отлично с поддръжката,
но го премести в неговата част и всичко буреняса адски бързо.



Малко късно.. но боднах 20 корена домати началото на Юни.
Като гледам как вървят, ще станат към декември 

Снимката е от вчера - 10ти Юли



Времето в Белгия се оказа малко по различно от каквото мислех.
Лятото е сухо но прохладно. Имаше 2-3 дни с температури около 32 градуса, но нормално е около 20-25 градуса.
Не е валяло от поне месец. Доматите ги поливам от резервоар 12 куб. с дъждовна вода който се намира под стопанската постройка.

Около 17 Юли 2019 доматите изглеждаха така:

Имаше и 2 големи храста с лавандула която събрахме.

В голямото място (3-тото) комшията който отглеждаше коне предложи да настани там няколко. Нямах нищо против до тогава. В началото ми беше забавно.

Вечерите минаваха горе долу така :

[Vency Georgiev 64]

Като стана дума за сервизната сграда.. на галено я наричам "Крематориума" заради 2та комина.

В началото мислех да го правя на бар като дойдат приятели 

Обаче сега лятото е много топло вътре, а зимата е хладно.

Все още се чудя какво да го правя. Покрива около комина тече, и има счупени прозорци.
Покрива е от някакви плоскости като пластмаса и сега вече е прегоряла от слънцето.
Нещо ми се струва доста паянтова и стара.

В края на Август 2019 , доматите изглеждаха така:

и началото на септември - първа реколта :

и..

На вкус бяха хубави, но консистенцията беше някакси странна. Много месести.

Междувременно комшията се захвана да изчисти голямата празна площ която така и не измислих какво да я правя.

Заедно с моя парцел, съседите му разрешиха в техния да пусне коне , та стана една конски санаториум.

 

Някъде Ноември 2019 ми стана и ореховият ликьор.

През юни докато орехите са малки и зелени ги бях сложил в 2 литра домашна ракия.

И след 2 месеца , прецеждане, добавяне на 1 бут червено вино и 400гр захар и отново 1 месец да отлежи.

Получи се много добро питие.

 

[Vency Georgiev 64]

В Белгия зимно време има ужасителни бури. Понеже е плоска държава и няма никакви планини, въпреки че океана е на 100 км, няма какво да го спре, вятъра духа със страшна сила.
На моменти на поривите усещаш как къщата се тресе. 

През март 2020, тъкмо в началото на корона кризта една буря отвя единият скат на Крематориума :

Конете направиха такава кал и мизерия , че просто лошо ми става.
Конете едвам ходят в калта. Потъват до коляно. Разбрахме се с комшията да ги разкара и следващата зима да ги няма. Бахти и мизерията...

До преди да има коне в двора , въздуха беше много чист. Няма прах в къщата или по верандата.  След като тези коне разказаха играта на всичко въздуха вече беше по запрашен.
По столовете и масата на верандата за 2 дни всичко ставаше в пепел. Просто докато беше 1 кон в двора всичко си беше зелено. Обаче с 8 бройки.. стрък трева не се виждаше и лятото ставаше страшна пепелина.

Иначе уж оправих отвятият скат на крематориума и 4 дни по-късно нова буря отвя останалата част... тогава хазяйна реши, че няма да се занимава повече с тая барака и премахна целият покрив, лампи и т.н. Сградата е на поне 60-70г. тухлите се ронеха, а дървените греди бяха тотално изгнили. 

В Белгия тревата трябва да се коси всяка седмица, расте адски бързо през пролетта.

Тук я бях изпуснал за 2 седмици:

[Димо 108]

Супер ти е мястото. Имаш фронт за развихряне на въображението и много работа. Защо не помислиш тази постройка да я използваш като оранжерия?

[Vency Georgiev 64]

преди 4 минути, Димо написа:

Супер ти е мястото. Имаш фронт за развихряне на въображението и много работа. Защо не помислиш тази постройка да я използваш като оранжерия?

Много беше стара постройката. Тухлите се вадеха от зида с ръка. 

Имота се намира в така нареченият винен регион на Белгия. Колкото и странно да звучи, отглеждат лозя в стъклени оранжерии и ги отопляват. До 80те години на миналият век този имот също е бил такава огромна стъклена оранжерия отоплявана на мазут. Тя и къщата се топли на мазут и под верандата има 6 тона резервоар. 

[Vency Georgiev 64]

В края на Март 2020 тъмно ни бяха затворили за първият локдаун, аз реших да поизчистя малините.

Не знам какъв сорт са, че бяха наследство от предните наематели на къщата. Но са едногодишни.

Тази година се бях засилил с повече разсад.

70 корена домати, 50 пипер, 50 патладжан и малко боб.

Разбира се времето е доста различно от България и как се отразява на зеленчуците щях да го разбера на по-късен етап

Боба тръгна много бързо.. а навън все още беше под 10 градуса.

Края на Април вече времето позволяваше да се копае и оформят нови лехи.

В миналогодишните лехи от доматите бях набъцкал малко чесън есента и сега вече беше прокарал добре.

Не всичкият разсад тръгна. Патладжаните само 10 поникнаха, пипера около 20. Доматите по-добре се справиха.

Тъй като все още беше студено през нощта се започна едно изнасяне през деня и внасяне вечер. Голяма играчка, но поне нещо да правя. С тая Корона никъде не можеше да  се ходи.

Една нощ оставих боба под навеса , но температурта падна под 8 градуса и той измръзна.

 

[Димо 108]

Тухлите се оправят. Ако рамката за стъклата е метална значи ще те изкара още дълго. Отгоре мяташ един поликарбонат. И си полуготов оранжериен винопроизводител

[Димо 108]

Сега съобразих, че ти там си наемател, а не собственик. Това доста променя нещата. Няма смисъл от дълготрайни инвестиции

[Vency Georgiev 64]

Да бях под наем и нямаше смисъл да инвестирам. 

Всъщност от месец съм си в България , но и до там ще стигна

[Vency Georgiev 64]

Докато си играем на внеси - изнеси

 

Малините дръпнаха

Стана средата на Май и ми докараха капковото.

Поръчах 200 м маркуч за капково напояване без вградени дюзи и пакет от 1000 дюзи и 20 Т-разклонения.
С него мислех да пусна всичко и само на определените места да сложа дюзите
Докараха ми маркуч със вградени дюзи. И понеже не ми се занимаваше, положиш този маркуч ,а връзките между секциите.. отиде градинският.

На 16ти Май набъцках разсада. Два дни по късно имаше много студена нощ и на сутринта всичко беше полегнало.. Бях толкова бесен, че се бях засилил с косачката и да приключа всичко. Но жената успя да ме разубеди.. 

Годината се оказа много суха. Последните дъждове бяха средата на Март, след това един следобяд преваля през средата на Юни и следващият по сериозен дъжд беше чак Октомври.
Температурите лятото бяха около 22-26 градуса. Само 1 седмица имаше над 30. Август имаше и няколко дни със 17.

Аз поливах с водата от резервоара под постройката. Там имаше около 10тина тона вода, но тъй като вече нямаше покрив, няма как да се пълни повече там.
А да се полива с вода от чешмата освен, че е строго забранено е и адски скъпо около 6 евро на кубик.

При конете се засели двойка фазани:

 

[Vency Georgiev 64]

Дойде времето за новата реколта от лавандулата:

Края на Юни градината горе долу взе да заприличва на такава :

Към средата на Юли вече доматите се показха, чушките и те, а патладжаните не бяха и чули.

Обаче изпуснах да ги напръскам за мана.. и тя ги пипна

Рекох си.. по добре късно отколкото изобщо.. напръсках ги с някакъв препарат от магазина. Понеже пишеше на френски.. а аз грам не го разбирам, каквото преведох с гугъл толкова. 14 дни карантина .. ок.. те и без това не бяха чували за узряване. Но ги спасих някакси. Все пак имаше доста реколта.

Август като температурите се задържаха над 25 , патладжана се показа

Първият патладжан показа какво мисли за моите градинарски умения.

Играх си  някаква мрежа против птици, слава богу те изобщо не се интересуваха от доматите

Към края на Август всичко взе да узрява и каквото е готово..

Моментално отиваше по предназначение :

По едно време вече взе да ми омръзва от тия домати

Това мисля, че бяха последните. 

Края на Септември :

и в началото на Октомври , чушките и патладжаните продължаваха..

Ореха беше много стар и голям и раждаше адски много

Събрах около 20 кг и останалите поне още 2/3-ти оставих на животните.

Като цяло изкарах домати около 50-60кг, но и толкова изхвърлих, че бяха скапани. Изобщо разбрах, че доматите са много трудни за гледане.
С чушките и патладжаните нямах никакви драми и мисля да залагам на тях  - пък и най много обичам да ги ям.

Края на 2020 стана ясно ,че Ковида няма да свърши скоро. И нещо след 2 години в Белгия, продължаваше да ме човърка, че не е мойто място там.
Затова средата на Февруари 2021 натоварих катуна и обратно в България.  Обаче след като си поживял в къща на село, сега няма шанс да ме накара някой да се върна
да живея в апартамент и то в София.. Абсурд.

Имам къща в с.Рударци, Пернишко (Южната страна на Витоша) която има нужда от стягане и малко дворче. Мисля за напред да се изявявам в тази част на Европа

 

 

[Кукумир 157]

Добре дошъл. Ей това се казва представяне. Интересна история, много снимки... чудно  Пожелавам ти успех на новото място, със сигурност щом е твое с по-голямо удоволствие ще вършиш всичко. Очакваме снимки и от там

[Славянски 2594]

Здравей, Венци, и добре дошъл от мен! Направил си вече ударно включване, а и тепърва ще чакаме прехода до ден днешен.

Не знам във винения район на Белгия ли са били първите ти опити за градинарство като възрастен, но ми напомняш за моето съзнателно начало в градинарството, което се случи в уж селски район, недалеч от източното крайбрежие на САЩ. Навява ми спомени, но не бих казал тъга, защото много вода изтече от тогава. Моето място изглеждаше почти така:

Всъщност това е доста по-пищната къща на комшиите - възрастна двойка около седемдесет и пет тогава - която къща виждам, че в момента се продава.

Човекът гледаше градина и дебнеше едни животинки (groundhogs) с пушката, понеже му нападаха плодовете и зеленчуците и опасваха й моите краставици. Той имаше домати, много бамя и дори дини. Даже отбрах семе от един от неговите оранжеви домати, но скоро не съм го сял за съжаление. Доста се е променило оттогава и кой ли в тоя скъпарски район би гледал зарзават и овошки? Но за мен това беше първи опит и си остана в спомените ми, а някои сортове зеленчуци още пазя/поддържам. Коне нямаше, но ни тормозеха освен въпросните като мармоти, и опосуми и еноти.

Така като се върнах след това имах по-различно отношение към земята и вдъхновение да се захвана с наследствените имоти у дома. Въпреки че и аз бях официално в София тогава, но почти не се завъртах там. В България си е друго

Та за мен заниманието с градини и овошки стана повече от хоби, особено откакто съм на село вече десетина години, с някои условности. Ще видим и при теб как ще станат нещата. За да се подредят и разкрасят къщи и дворове, си иска поддръжка и време, и сърце. Природата бързо взема своето си като й позволиш. А у нас толкова имоти се занемариха.

Между другото, преди време слушах интервю на нашенец живял близо 30 години в Белгия. Твърдеше, че почвата им е друга и като вкус зеленчуците нямали нищо общо (много надолу). Може да е и от времето, знам ли?

Също да отглеждаш грозде с мазут звучи страшно!

[Vency Georgiev 64]

преди 34 минути, Славянски написа:

Твърдеше, че почвата им е друга и като вкус зеленчуците нямали нищо общо (много надолу). Може да е и от времето, знам ли?

Ами като всяко нещо. Тероар-а е важен.  Силата на слънцето, почвата, водата..

Белгия нямат големи реки и езера и питейната вода се изпомпва от подпочвените слоеве. Изключително варовита е. Чинии, чаши, прибори.. все едно не са мити. Всичко е на точки. Цетките на мифките на 2-3 месеца трябва да ги киснеш в оцет за да се отпушат. Душ кабината каквото и да я правиш седи бяла и мръсна. 

А пръстта специално при нас беше доста глинеста.

[Vency Georgiev 64]

Та.. на родна земя ме чака доста работа. Къщата има нужда от укрепващи ремонти, ремонт на покрив, преустрояване вътре и т.н. 
За съжаление тази година явно няма да е силна за градинарство, но все пак.. 

Из двора има 2 ябълки , 2 много стари круши, 2 череши , дрен и мушмула.  Има и 3 асми. Мисля че нищо не е подрязвано от поне 5 години. А преди това едва ли е било много старателно.

Площта за градинка ще ми е около 120-130кв. Скромно, но няма повече.

Това беше градината на Баба ми, но от години не е обработвана. Има нужда да се разчисти и да се бутне старата барака. (снимките са от преди 2 години)

Двете стари круши са ми много голям сантимент. Като дете помня как седях с часове  и нагъвах сочни круши.
Дали мога да ги подмладя за догодина ?  Поне 40+ годишни са, имам снимка като пеленаче да спя под тях.

Редактирано Март 30, 2021 от Vency Georgiev
Редакция на снимките.

[Лозето ме наби! 485]

Някои снимки не излизат, точно тези с крушите.

Казват, че стара круша нямало, нищо че уж живеела под 100г., според мен повече. Ако наистина имат нужда от рязане - извикай някой опитен за кураж и акъл. Имам такава "сантиментална круша" , преди 10-на години я изрязах така и сега само махам вертикалните леторасли.

Моята е голяма беля: пред вратата на къщата, прави много и едри круши, които зреят чак ноември. Цяло лято и есен излишните плодове падат, отдолу не можеш нищо крехко да оставиш, а към края на сезона се минава само с каска. Миналата година беше слаба и пак напълних 4 щайги, отделно колко раздадох, а падналите на цимента отиваха директно в компоста.

[Vency Georgiev 64]

Качих снимките на друго място. Сега трябва да се виждат.

 

[Лозето ме наби! 485]

Мдам, имат нужда от здраво рязане и ще се подмладят, но аз не бих рискувал без някой "старец" отдолу да ми дава указания. Освен всичко: отдолу по-добре се вижда.

[Славянски 2594]

Тук един мъж оряза яко една подобна стара круша предната зима. Буквално махна 3/4 от клоните. Дървото остана едно голо. За мен това беше твърде много, но ще я огледам как се развива. Въпросът е да не се отворят рани и да почне гниене на основни скелетни клони. Наблизо до въпросната има още две круши, които по мои груби сметки може да са и на 500 години, поне два пъти по-големи. Едната е изкорубена и с по-малка корона, другата е без забележки и без резитби - огромна. Земята миналия август беше осеяна с круша до круша. Без резитба поне в последно време е изкарала толкова години. Но ражда през година и по много.

Аз бих махнал сухи и болни клони, и някои по-големи или средни клони, които са твърде нагъсто, за да се стимулира млад нов растеж. Някои попски круши са с много гъсти корони. Също това прореждане би трябвало да предразположи дървото към по-малко и по-едър плод, но всяка година, а не твърде много и по-дребни през година (или повече години, ако има слани), голяма част от които падат неузрели. Ако има клони пострадали от огнен пригор, трябва да се премахнат, за да не се разпространява.

[Боби Димитров 4672]

Като гледам тия снимки, последната... аз бих отрязал изцяло левия клон на 1 педя над чатала, под ъгъл разбира се. На следващата пролет режа другия голям клон, средния. Десния бих го скъсил драстично на третата година.

Своевременно още това лято правиш сериозна подборка на новия растеж на мястото на отреза - 2-3 клона оставяш под добър ъгъл и по време на лятната резитба задълже скъсяваш на 30-50 см на външна пъпка. Това същото и на второто и третото лято, за да не се зашуми, а да направиш нов набор водачи и скелетни клони.

Успех!

пп: Мой опит по темата.