Доста време отлагах пускането на тази публикация, защото може да внесе допълнително объркване, вместо яснота. 

За това, ще подчертая същественото и който иска, да прочете само него.

Името на този сорт е дадено от професор Радка Серафимова, която го е описала в книгата си „Смокиня“ от 1980г.

Този сорт е много труден да се опише, най- малкото за това, че не се знае, кое точно растение е отглеждала и изследвала Серафимова. В книгата има описание на някакъв ранен сорт с дребни плодове и опростена рисунка (скица) на плод. 

Лични познати на Серафимова са ми казвали, че тя е изгубила оригиналното дърво, описано в книгата и след това ѝ е било дадено друго, но, не е ясно, къде точно е засадено и дали е било напълно идентично с първото. За него нямам никаква информация. 

В България, Румъния и Сърбия (вероятно и Унгария) има десетки местни ранни сортове или мутации на един първоначален сорт, които се отличават доста помежду си – форма, размер и цвят на плодовете, както и по темп на растеж и устойчивост на студ.

Листата на Мичуринска 10 също са много стандартни и десетки други сортове (напр. голямото семейство Mission) имат подобна форма на листата. Така или иначе, растения от този тип има из цялата страна.

Най- добрият критерии за включване в шаблона Мичуринска 10, според мен е времето на узряване. Това е един от петте известни много ранни или супер ранни сортове, който са познати до този момент. Останалите са Ronde de Bordeaux (Кръгла от Бордо), Pastilière (Червена от Бордо), Подобрена Селест (Improved Celeste), която е хибрид, получен по развъдната програма на LSU (щатският аграрен университет на Луизиана) и Raasti (наричана още Ирански бонбон).

Синоними : Али паша, Florea (САЩ), Svinita-1 (Румъния), дребна смокиня, лилава смокиня.

Сортът е партенокарпен (самоплоден) и не изисква опрашване от Бластофага. При опрашване, характеристиките на плода не се променят съществено.

Растежът на дърветата варира при различните разновидности. Има такива със слаб растеж, други са със среден до сравнително силен. Короната е гъста, клоните се разклоняват силно. Кората на младите клони е кафява. Стъблото и дебелите клони на възрастните растения са сивкави на цвят. Пъпките са зелени и не почервеняват при изпадането на дървото в хибернация.

Листата са със среден размер. Броят на дяловете варира според количеството влага в почвата – предимно петделни и триделни, при много висока влажност – монолитни (без дялове)  и никога със седем дяла.

Листата са дълбоко нарязани.  При по- старите растения, централният дял е с формата на лопатка.

При летораслите и по клоните на силно подрязваните растения, дяловете завършват с орнамент, подобен на коронка.

По критерии "брой реколти", Мичуринска 10 е тип Bifère. Дава реколта от Бреба, последвана от основна реколта.

Вкусовият профил на плодовете е трудно да бъде обобщен, защото варира според условията на отглеждане и конкретната разновидност. За младите растения и в началото на сезона, ароматът може да се определи, като смокиня+карамел. При стари растения в разгара на сезона, вкусът придобива плодови нотки.

Мичуринска 10 дава сравнително слаба Бреба реколта, но все пак в задоволително количество за лична консумация. Пролетта се формират много съцветия, повечето от които растението отхвърля и малко от тях се превръщат в плод.

Breba реколта узрява от средата на Юни до средата на Юли. Средното тегло на плодовете от Breba реколтата е 30-40 гр. Формата и размерът варират според щама. При някои разновидности са почти идентични по форма и размер с основната реколта, при други, плодовете са доста по- големи и се различават по форма от нея.

Почти винаги, шийката на плодовете от Бреба реколтата е по- издължена от тези на основната реколта. Кожата на плода, обикновено е зеленикаво- кафява или жълтеникаво- кафява. Месото е бяло. Пулпът е кехлибарен до розов с дребни семена.

Основната реколта при нормални условия узрява за около 60 дни от формирането на плода. Това е в началото на Август (понякога края на Юли) за Южна България и при топла пролет и благоприятни условия в Северна България.

Основната реколта е обилна. При добри условия, дърветата са, като машини за производство на плодове. При достатъчно влага, периодът на плододаване е от началото на Август до падането на листата.

Плодовете от основна реколта са с класическа капковидна форма. При някой от вариациите са по- удължени, при други са по закръглени. Може да имат по- издължена или по- къса шийка. Същото се отнася за дръжката, но при повечето, тя е къса. Теглото на плодовете варира от 15 грама до около 35 грама. Тази разлика може да възникне дори при едно и също дърво според условията на средата. Има разновидности, при които плодовете са по- стандартни и не се наблюдават такива големи отклонения. Цветът на кожата варира от жълтеникаво- кафяв, зелен с кафяви или лилави ивици, кафяв до тъмно лилав, почти черен.

Кожата е тънка, но рядко се напуква. Месото е бяло и е доста тънък слой. Пулпът е кехлибарен, розов, червен до тъмно- червен.

Цветът варира според вариацията и условията при които се отглежда дървото. Семената са дребни и много на брой. Окото на плода е леко отворено с тъмночервено оцветяване около него. Може да бъде напълно затворено при определени плодове и определени разновидности.

Няма разновидност, при която очите на всички плодове са затворени, без изключение и при всякакви нива на влажност.

Плодовете на Мичуринска 10 имат висока захарност. Подходящи са за сушене и изсъхват върху клоните при горещо време. При плодовете, които имат плодови нюанси във вкуса, те се засилват при изсъхване и стават с отлично качество.

Особеност на този сорт е, че плодовете могат да се консумират доста време, преди да са напълно узрели и, обикновено, точно това се прави. Това е една от причините да бъде обявен вкусът за "посредствен". При много други сортове, плодовете просто ще бъдат горчиви и/или негодни за консумация при същото ниво на узряване. Истинските вкусови качества на плодовете, могат да се усетят при перфектно узряване, когато плодовете увиснат на дръжките и дори леко се дехидратират.

Този сорт има сравнително слаба издръжливост на влага. Склонността на плодовете към разделяне варира в определени граници при различните вариации, но дори, когато не се разделят, качеството им силно се влошава при продължителни валежи и натрупване на много вода в почвата. Плодовете не се нападат от смокинова муха, но при влага, може да има щети от винени мушици.

Издръжливостта на студ варира според генетичните особености на конкретната разновидност, възрастта на дървото и условията на отглеждане. Растенията с по- слаб растеж имат по- добро узряване на дървесината и по- висока издръжливост на студ.

Трябва да се отбележи, че при застудяване, плодовете на Мичуринска 10, губят по- бързо аромата си от тези на Ronde de Bordeaux.

Въпреки легендите за издръжливост до - 21 градуса по Целзий, приемам, че установени дървета издържат до около минус 18 градуса по Целзий без съществени повреди. При засадени едно до друго дървета от сортовете Брънсуик и Мичуринска 10, съм констатирал, че вторите са с по– тежки поражения от студ. Това, не означава автоматично, че Brunswick е по- подходяща за отглеждане в студени райони, защото последната се възстановява трудно след измръзване.

 Младите дървета и издънките, мога да измръзнат и при -10/-12 градуса по Целзий.

Ценно качество на този сорт е  възможността за получаване на реколта след измръзване до земята (ако се оставят малко на брой издънки и се премахват излишните).

Дърветата понасят силно подрязване и дават узрели плодове с незначително закъснение, но, това им качество варира според щама. Дърветата от разновидности с по- силен растеж се възстановяват по- бързо след подрязване, дават по- обилна реколта, но и са по- уязвими на измръзване. В този аспект, сортът е подходящ за отглеждане на приземни формировки в особено студени райони.

Мичуринска 10 и особено нейните разновидности със слаб растеж са сравнително издръжливи на суша. При засушаване, плодовете са дребни и сезонът на плододаване е скъсен (не се формират нови), но, отхвърлянето им е рядкост и при тези условия, реколтата може да се счита за задоволителна.

Дърветата от този сорт са с добра устойчивост на FMV. Рядко се наблюдават засегнати листа и, това никога не се отразява на реколтата.

Заключение : Това е ранен, плодовит  и непретенциозен сорт. Каквито и други сортове да бъдат отглеждани е добре да бъде добавена и една Мичуринска 10 към колекцията. Тъй- като има прекалено много вариации на този сорт, някои от които може да са отделни местни сортове, когато се придобива растение, поставено под този шаблон е добре, бъдещият собственик да има наблюдение над майчиното дърво, за да знае, какво получава.