Изследван и описан от :  Duhamel (1755), Miller (1768), Hanbury (1770), Brookshaw (1812), Anon. (1828), George Lindley (1831), John Lindley (1841), Rogers (1834), Morren (1852), Holley (1854), M’Intosh (1855), Thompson (1859), Hogg (1866), White (1868), Barron (1868c, 1891), James Anderson (1874), Hyde (1877), West (1882), Massey (1893), Burnette (1894), Wright (1895), Forrer (1894), Eisen (1885, 1897, 1901), Earle (1900), Price and White (1902), Starnes (1903), Starnes and Monroe (1907), Van Velzer (1909), Hume (1915), Potts (1917), Gould (1919), Cook (1925), Mowry and Weber (1925), Davis (1928), Traub and Fraps (1928), E. A. Bunyard (1925, 1934), Stansel and Wyche (1932), Condit (1921b, 1922b, 1941b, 1947), Arnold (1926), Fruit-Grower (1936), Woodard (1938, 1940), Delbard (1947),  Preston (1951), R. Serafimova (1980). 

Синоними : Bayswater, Boughton, Black Naples, Brown Hamburgh, Clare, Clémentine, Dorée, De Saint Jean, Hanover, Madonna, Large White Turkey, Magnolia,  Dalmatian.

Неправилни или подменени имена на сортове, чиято идентичност с Brunswick е установена чрез генетичен анализ : Rattlesnake Island, Capitola Long, Red Italian.

Произходът на този сорт не е изяснен *.

* Това е сорт, адаптиран към области с редки валежи и е традиционен за района на Израел и Палестина. Но, няма никакви исторически данни за посоката му на разпространение и доказателство, че това е изходната точка от която е пренесен в другите части на света. 

Най- старото му име, известно до момента е Madonna.

Това са имена, ползвани в различни части на света :

• Baidi - Палестина;
• Belle Dame - Франция;
• Belle Dame Blanche - Ялта, Украйна;
• Blanche d’Argenteuil - Франция;
• Brunswick - Англия;
• Col di Signora-Мароко;
• Dalmatia - Мароко;
• Dor - Франция;
• Kennedy - Мароко;
• Khurtmani - Палестина*;
• Magnolia - САЩ (Тексас);
• Figue Clémentine - Франция; 
• Drobeta, Șimian - Румъния ** ;
• Rjavi Matalon - Словения;
• Smeđi Matalon - Хърватия.                                                                                                                                                                                                                                 

* В Израел под това име е познат друг сорт, също с бронзов цвят на кожата и кехлибарен пулп, но с ясно забележими разлики.

** В момента и двете имена се употребяват за смокини от сорт Брънсуик, но е възможно в миналото да са били дадени на различни сортове.

В САЩ, често наричат "Брънсуик" сортът Калифорнийска Браун Търки и за това, не трябва да се приемат на доверие дървета, продавани под това име. Разликата във формата на листата е много голяма (CBT) и двата сорта се различават лесно при преглед. 

Продаваните в САЩ растения под името Paradiso Genova са напълно идентични със сорт Брънсуик. Вероятно, става въпрос за местно име на сорта или измама от страна на търговците.

Кондит и други американски учени (напр. Hugh N. Starnes) са изследвали сорта Goutte d'Or (Dorée, Златна капка) и не са открили разлики между него и сорта Brunswick (Брънсуик). В наши дни, идентичността на двата сорта е доказана с генетичен анализ. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2860561/

Под въпрос е съществуването на сорт Мадлен  (Madeleine de deaux Saison). Въпреки, че във Франция, никога няма да бъде обявено, че е идентична с Брънсуик и да бъде използвано омразното им английско име за този сорт, в останалите държави, Мадлен, вече се обявява за синоним на Брънсуик. 

Името Магнолия се появява за първи път през 1854 в публикация на Томас Афлек, който е написал, че някакъв търговец е продал фиданки в Тексас, обозначени, като Магнолия. По късно, тези които са ги закупили са видели, че това е смокиня, а не очакваните от тях дървета магнолия, но, името* е останало. 

* В Тексас, по принцип не приемат добре чужди имена на сортове и често ги преименуват.

Правени са опити да бъде отглеждан промишлено в Калифорния, но сортът не се е оказал подходящ за промишлено производство. Има голям процент разваляне на плодовете, по- ниски добиви и не може да съперничи на калифорнийската Браун Търки (San Piero) и Кадота (Dottato).

Този сорт е много разпространен в България (втори след Мичуринска 10). Той е доминиращ сорт по черноморието.

Според нуждата от опрашване, Брънсуик е Common (обикновен) тип. Не изисква опрашване от осички бластофага, за да даде плод. Качеството на плодовете от основната реколта силно се подобрява след опрашване.

Дърветата са предимно със слаб, рядко до среден темп на растеж. Короната е рехава, клоните слабо се разклоняват. Кората на младите клони и стъбла е кафява, а на старите клони и стъблото е сивкава. Пъпките са зелени, жълтеникави и дори кафяви при застудяване. Листата са дълбоко нарязани с пет до седем дяла. Никъде в литературата не се споменават седем дяла, но, зачатъците на шести и седми дял са така добре развити при този сорт, че не може да ги пренебрегнем. Изложените на слънце са без особени орнаменти, като този в дясно на снимката.

Листа с пет дяла 

Листата, формирани в сянка са с орнамент, подобен на коронка по върховете на дяловете. Този тип листа често се ползва от недобросъвестни търговци, които предлагат Брънсуик, като друг сорт.

Брънсуик е един от най- ранните едри сортове смокини.

Според броят на реколтите, тя е тип Bifere. Дава реколта от Бреба, последвана от основна реколта.

Реколтата от Бреба е слаба до задоволителна в зависимост от условията през годината. 
В България, плодовете от първата реколта узряват около средата на Юли.
Плодовете от Бреба реколтата са едри до много едри с крушовидна форма, често неправилна. На тегло, достигат до около 150 грама.

Цветът на кожата е червеникаво - кафяв на осветената страна и светло- кафяв/бронзов със зелени участъци от засенчената страна на плода. Дръжката на плода е дебела. Шийката, заедно с горната част на плода са зелени на цвят.  Окото е отворено с розови люспици около него. Кожата е сравнително дебела. Месото е бяло, пулпът е бял или кехлибарен с розови участъци.

Според вкусовият профил е тип "захар". Плодът е сладък, без особен вкус и аромат. 

Основната реколта в България узрява около 20 Август при нормално време, без пролетни студове, които да забавят развитието на растенията.
Плодовете са средни до едри. Средното им тегло е 42 грама според Кондит. 
Реално, плодовете варират от около 25 грама при суша до около 80 грама при достатъчно влага.

Формата на плодовете е капковидна, сравнително закръглена, често с неправилна форма, без шийка.

Дръжката на плода е къса.  Кожата е от бронзова до различни степени на кафявото и дори виолетова, според местоположението върху клоните, много по- тънка от тази на Бреба реколтата. Месото е бяло.
Окото на плода е отворено с виолетови люспици около него. Плодовете имат кухина, която е близо до окото и това е основната причина за лесното им разваляне / вкисване при повишена влажност. 

Има голяма разлика между опрашените и неопрашените плодове при този сорт.

При неопрашените плодове, обикновено, пулпът е светъл на цвят (бял или кехлибарен), семената са дребни и малко на брой. Понякога, пулпът става розов до малинено червен, независимо от опрашването.

При сухо време може да достигне доста висока захарност, без забележим аромат. Не е прието да се ползват за сушене, въпреки, че в сушилня, няма пречки това да стане.

Размерът на опрашените плодове е по- голям (средно 67 грама) с по- ясно изразени ребра, по- симетрични, пулпът е розов до светло червен, семената са многобройни, вкусът е по- богат.

  

Плодовете на този сорт са много уязвими към влага, поради отвореното око и кухината, непосредствено до него.

При дъждове и повишена влажност, реколтата може да бъде компроментирана (унищожена) напълно. Няма значение, дали плодовете се разделят при влага, защото, те се вкисват още преди да узреят.

Плодовете са нападат от смокинова муха, както и от винени мушици при влага.

Това е може би най- издръжливият на студ сорт, познат в България. Въпреки легендите за студоустойчивост на Мичуринска 10, моите наблюдения са, че винаги Брънсуик е с по- малки щети от измръзване. Става въпрос за дървета, засадени на няколко метра едно от друго. При -18 градуса по Целзий, установено дърво няма никакви поражения, ако няма вятър, който да свали още реалната температура. 

Дърветата от този сорт имат много добра издръжливост на суша. Дават дребни плодове, но с добро качество.

Поради сравнително слабият си растеж, не може да се разчита на този сорт да дава реколта при силно подрязване.
В Украйна отглеждат дървета от този сорт на кордон и ги подрязват силно, но за да получат реколта, премахват (отчупват) голяма част от клоните на нов растеж за да осигурят повече ресурс за останалите. Дори и в този случай, реколтата е късна и символична.

Растенията не могат да се възстановят достатъчно бързо и да дадат реколта на текущ прираст след измръзване до земята.

Документирани са случаи на засягане на листата на от FMV (мозаечен вирус по фикусите), но, няма данни, това да е оказало влияние върху реколтата.