В началото на тази статия, уточнявам, че цялата ми информация за този сорт е теоретична, събрана от американски форуми, статии и научни публикации. Нямам дърво от този сорт и не познавам нито един човек, който отглежда такова в България за да ми каже, как се представя този сорт при нас. Действително е имало внос в миналото, но не знам, някой да е публикувал информация за представянето на закупени от него растения. Дори и в момента, някои търговци предлагат смокини от този сорт, но шансът, това да е истинска Celeste е доста малък. Снимките в рекламите са на произволни сортове, свалени от Интернет, а описанията са до такава степен абсурдно неверни, че може да са породени или от крайна некомпетентност, или от крайна наглост.

Изследвана и описана от : Miller (1768), Hanbury (1770), Forsyth (1803), Brookshaw (1812), Green (1824), George Lindley (1831), Holley (1854), M’Intosh (1855), Dochnahl (1855), Bunyard и Thomas (1904), Affleck (1850, 1852, 1854), White (1868), Massey (1893), Burnette (1894), Eisen (1885, 1897, 1901*), Earle (1900), Price and White (1902*), Starnes (1903*), Starnes and Monroe (1907), Anon (1908), Van Velzer (1909*), Reimer (1910*), Potts (1917), Gould (1919*), Hume (1915*), W. S. Anderson (1924-1928), Mowry и Weber (1925), Woodroof и Bailey (1931*), Stansel и Wyche (1932), Woodard (1938, 1940), Ashley (1940), Condit (1941a, 1947).

Синоними : Malta, Sugar fig,  Celeste Violette, Celestial, Celestine, Conant, Creech, Egyptian Pharaoh, Gray Midsummer's Day, Honey, Blue Celeste, Little Brown, Little Brown Sugar, Malta, Small Brown, Tennessee Mountain, Violette, Heritage Celeste, Regular Celeste, Classic Celeste, Creech Family Sugar Fig.

Това е много отдавна разпространен сорт в югоизточното крайбрежие на САЩ, традиционен за този регион.

Описан е от много автори от 1768 (Милър) до момента. Но, когато се търсят стари публикации за него, трябва да се търси под името Malta. 

През 1828г., ботаническата градина в Бартрам, Филаделфия е започнала да продава дръвчета от този сорт под името Celeste и оттогава това име почва да набира популярност.

Дърветата от този сорт са със слаб до среден растеж в зависимост от местоположението в което се отглеждат. Приспособени са да растат в райони с много влажна почва и механизмите, които са развили да се справят при тези условия се превръщат в недостатък в по- сухи райони. Образуват много гъста корона и изпарението от многото на брой листа генерира постоянен воден поток между корените и стъблото. Издържа на коренови нематоди в мучурливи почви, където другите сортове смокини трудно биха оцелели. Тези качества са я превърнали в традиционен сорт за щати, като Луизиана. 

Кората на младите клони и текущият растеж е кафява. Тази на дебелите клони и стъблото на старите дървета е сива. Пъпките са зелени. Листата са със среден размер, плитко до средно дълбоко нарязани, предимно триделни, доста по- рядко петделни и монолитни (без дялове). Дяловете са по- широки на върха, отколкото в основата.  Много лесно се разпознават, защото върховете им се скосяват в почти триъгълна форма и наподобяват връх на римски меч гладиус.

Снимка

Снимка

Снимка на младо растение

Листата са много на брой, короната е гъста.   Снимка

Изпарява много вода и при незначително за другите сортове засушаване, започват да провисват. Оптималното развитие на дървото е при висока влажност в почвата. В райони със сух климат, развитието му е затруднено и то расте много слабо. 

Според броят на реколтите, Celeste е тип Unifere. Дава само една (основна) реколта. Много рядко дава по няколко плода Breba в средата на Юни, които са малко по- едри от основната реколта.
Плодовете от основната реколта са дребни. Средният им размер според Кондит е 14 грама. Започват да узряват след средата на Август, което е доста късно за сорт с толкова дребни плодове. Формата им е удължено капковидна с ясно видима шия. Дръжката е сравнително дълга за толкова малък плод - около 2см.

Снимка на плод

Цял и разрязан плод

При узряване, дръжката се огъва, плодът провисва и това пречи на водата да влиза в окото. Кожата на плода е светло-кафява на цвят и тънка. Среща се разновидност на име Blue (синя) Celeste*, която е с по- тъмна ( светло лилава) на цвят кожа. Освен цветът на кожата, съществени разлики между двете разновидности няма. Месото е бяло, ясно видим слой. Пулпът е розов на цвят. Семената на неопрашените смокини  са много дребни и не се усещат при ядене. Окото е малко, частично отворено. Характерно за него е, че люспиците около него остават зелени почти до узряването за разлика от други сортове с подобен цвят на кожата, като Брънсуик и Браун Търки при които са червеникави (от розови до виолетови).

* От това, което съм виждал, при наличие на опрашване, всяка Celeste става "синя" Celeste. Може би и от там идва името "Celeste", което на италиански означава "небесно" или "небесно синьо".
Вкусът е плодов, но по- слабо изразен от типичните представители на този вкусов профил. Захарността е висока. Плодовете могат да изсъхнат частично по клоните, но, трябва да се прибират навреме, защото падат.
Периодът на плододаване е доста кратък. Има публикувани данни за период на плододаване от около три седмици до месец.
Плодовете реагират положително на опрашване. Стават малко по- едри, кожицата е по- тъмна (светло лилава) с по- богат вкус и с ясно забележими семена. 

Клип с опрашена Синя Celeste

На клипа се вижда, че на 24 Август се берат първите плодове от основата на дървото в зона 9b.

Вече написах, че този сорт издържа много добре на влага и по- конкретно - прекомерна влага в почвата и коренови нематоди. 
Това е причината на негова основа в LSU (щатският аграрният университет на Луизиана) да бъдат създадени доста хибриди, които да обслужват консервната промишленост. В тях, недостатъците на обикновената Celeste са до голяма степен отстранени. Хибридите дават Бреба реколта, основната реколта е по- ранна, имат по- дълъг период на плододаване и плодове с по- едри размери. 

Като странична информация в контекста на гореизложеното, добавям, че по неясни причини, плодовете на обикновената Celeste, засадени в голям масив в щата Мисисипи, масово падали, въпреки, че дърветата са били при подходящи за сорта условия. В същото време, единични дървета, засадени в частни дворове в същият район се справяли много по- добре. 

Хибридите на LSU са отстранили тези проблеми и са осигурили за консервната промишленост стабилен приток от суровина за продължителен период от време.

Дърветата от този сорт не издържат на суша. При засушаване, плодовете масово падат. Заради големият обем листна маса, изпарението и загубата на влага е много голяма. В по- сухи райони, самите дървета не се развиват нормално и остават дребни.

Сортът се води сравнително студоустойчив. Посочена е издръжливост до около -17 градуса по Целзий без съществени повреди, което приемам при липса на данни за България. 
Доказаната и описана в САЩ устойчивост е 11 градуса по Фаренхайт, което е около -11,7 градуса по Целзий без никакви повреди.

В Североизтока на САЩ, дървета от този сорт не се справят дори в саксии. Просто не дават нормална реколта. Не се справят добре и в цялата западна част на САЩ, независимо от температурната зона. 

Има случаи на засягане на дърветата от FMV (мозаечен вирус по фикусите), но, не съм намерил информация, дали това се е отразявало на реколтата. 

Допълнителен източник : https://www.figdatabase.com/variety-details/89/celeste

Снимката на корицата е предоставена от потребител 2AngelsMushrooms в Ourfigs.com.