Селото ни се намира близо до Сандански, в полите на Пирин. Тук е топло, сухо, а когато вятърът идва от север или юг и се вклини в долината на Струма - толкова ветровито, че да ти хвръкне шапката. За щастие в по-голямата част от времето той е далеч зад планините, слънцето блести и всичко е спокойно. Около селото са надвиснали високи хълмове-пирамиди с каменни шапки като пазачи, а зад тях се издига борово-снежен Пирин. От него извира селската река, с чието дере граничи нашето дворче.

Дворчето ни не е голямо - около декар и се спуска по южен склон. Разделено е на четири тераси с различна широчина. В него има сума ти смокини, няколко големи асми и плантация от коприва. А понеже сме неразумно разточителни с котешките бисквити е и любимо място за разходка (и други дейности) на всички съседски котки.

Цялото това богатство е само наше от юни 2014 година и планираме да го превърнем в постоянен дом и да отгледаме устойчива градинка, която в идеалния вариант да ни изхранва.

Земята ни си е почивала минимум две години, а по-голямата част от нея никога не е била обработвана. Заварихме я такава:

Лятото на 2014 посветихме най-вече на чистене - безкрайно, безумно чистене на безкрайни, безумни количества боклуци, складирани в малката къща и помощните постройки, което продължава и до сега. Планирахме новото разпределение в къщата, подменихме електро и ВиК инсталациите, започнахме изграждане на вътрешна баня и ремонт на стаите.

В градината работата вървеше доста по-хаотично. Краят на юни не е момент, в който могат да се садят много неща. Това, че имахме (и все още) възможност да идваме само в почивните дни пък ни спираше да садим растения, изискващи редовно поливане.

По това време първа тераса изглеждаше така:

Преди да садим трябваше поне малко да поразчистим треволяка. Подстригахме високите бурени с ножица, с пръчки и дъски оградихме лехи и ги застлахме с картони. В картоните направихме дупки и в следващите уикенди в тях насадихме

по десетина корена домати и чушки

тикви и тиквички от семе

три реда разсад праз

малко слънчоглед

малко боб

чубрица

зеле

и две коренчета люти чушлета и корен тагетис, донесени в кофа от София

Пръснахме и по малко цветни семена сред зарзавата, както и копър и магданоз в цветните лехи.

Всичко това мулчирахме с отрязаните бурени и общо взето, с изключение на няколко поливки, оставихме на самотек - беше август, време за море и градината трябваше да се справя сама в следващия месец.

Когато се прибрахме след ваканцията сякаш нищо не се беше променило. Само поветицата се беше вихрила, зеленчуците се развиваха твърде неохотно. В крайна сметка успяхме да пробваме от доматите, макар че половината корени така и не се прихванаха и изсъхнаха. Тиквите и тиквичките уж растяха добре, цъфнаха, дори имаше няколко малки завръза, но не им достигна време да направят нещо по-сериозно. Празът от дебелина на молив достигна дебелина на маркер. Няколкото хилави слънчогледчета осигуриха шепа храна за синигерите. Копър не поникна, нито магданоз. Бобът изчезна загадъчно малко след като беше достигнал педя, лютите чушлета също. Реколтата ни от чушки се състоя от цифром и словом 1 (един) брой чушка. Чубрицата оцеля, скрита в джоджена, а няколкото зелки стоят и досега - безглави, със силна прилика с маруля и вероятност скоро да цъфнат. В центъра на това фиаско гордо се развяваше коренът тагетис - гигант (е, поне в сравнение с останалите насаждения), родил и отгледал два компотени буркана семена.

Извън първа тераса дейностите ни се ограничиха в рязане на вездесъщите бурени и бране на коприва, с която кажи-речи се изхранвахме няколко месеца. Разпръснахме семе от червена детелина и просо, по-голямата част от което беше чевръсто прибрано от мравките.

На плодовия фронт нещата също не вървяха. Овошките ни са най-вече смокини (6-7 дървета от три различни сорта), освен това ябълки (3 дървета, 2 сорта), две кайсии, стара синя слива с отраснали филизи, вишничка, бяла черница, малък и голям нар, фиданка круша. Опитахме няколко медени ранни смокини от зеления едър сорт, но основната реколта цялата изгни още по дърветата. Ябълки имаше от невкусните, а от вкусните - малко. Шепа вишни. Кайсиите боледуваха - малко, дребни и пъпчиви плодове. Единични бройки сливи. А любимата ми черница (белица?) беше нападната от миризливки.

А миризливките са голяма напаст! За няколко месеца окупираха цялата градина и наядоха всичко, а в доматите пробиха дупки и ги изсмукаха от вътре. Зимуват под сухата трева и е задължително тази пролет да вземем отрано мерки, защото иначе пак няма да останат доматки за нас.

Узря и гроздето. И за него годината беше лоша (ама че година, а?). Някои от асмите не родиха нищичко - не можахме дори да разберем какви сортове са, гроздчетата изсъхнаха рано-рано. Разбрахме, че имаме по малко ранен Болгар и едро червено грозде, а най-много - от ситното тъмно грозде с особен аромат, което ми е любимо от дете (едно много приятно за мен съвпадение). От него успяхме дори да наберем и да сложим вино - 10 литра чудесна сладка шира, която се превърна в 10 литра нечудесна горчиво-кисела течност (бележка - захарност на минималната граница не е достатъчна, другия път добави захар!).

Подготвихме се за следващата година като закупихме десет бали слама, засадихме две повдигнати лехички с ягоди (с боднат чесън помежду тях - четем си алелопатията), сложихме и малко спанак, репички (те пък станаха бързо и си ги изядохме) и по няколко квадрата бял и червен лук. Засадихме и фиданки - череша Ван, праскова Редхейвън, райска ябълка, арония; също и по три корена малини, къпини и касис. С това годината приключи.