Търсене във форума

ГУЛИЯ (Helianthus tuberosus) Наричана още земна ябълка, тя всъщност е вид слънчоглед, който идва от Америка и подземната му част е използвана за храна традиционно от Индианците. Може да достигне до 4 метра! Добър компаньон е на царевицата. Главната й съставка е инулин - безвкусен бял полизахарид, разтворен в соковете на клубените, който може да бъде преработен в захар наречена левулоза. Тя е от изключителна важност за диабетиците, защото е много хранителна и е най-сладката, от познатите естествени захари. Левулозата я има и в повечето плодове, но в комбинация с декстроза, която те не бива да консумират, а в гулията има само левулоза. Гулията - богата на хранителни вещества и витамини, може да се консумира сурова, на салати или да се сготви в различни ястия. (снимка: "outstanding in the garden")

ГЛУХАРЧЕ (Taraxacum officinale) Глухарчето обича добра, дълбока почва, както детелината и люцерната. Почвата около глухарчетата е атрактивна за земните червеи, защото това растение е естествена "машина" за хумус. Глухарчето в площите с райграса може и да ви дразни, но всъщност то не се конкурира с останалите треви, защото взима хранителни вещества от много по-дълбок слой на почвата- корените му достигат 90 см. Те пробиват много на дълбоко и акумулират вещества, особено минерали като калций които депозират на повърхността, възстановявайки загубите от ерозия. Когато глухарчетата умрат, гниещите им корени стават като асансьор за червеите, позволявайки им да слязат надълбоко в почвата. Глухарчетата "издишат" етиленов газ, който спира растежа и развитието на съседни растения. Зеленчуци и плодове в съседство пък, узряват предварително. Листата, консумирани пресни в салати и сандвичи са пълни на витамини А, В, С и D и минерали като желязо, калий и цинк. Цветовете се използват за направата на вино!

АМАРАНТ (Щир) Amaranthus retroflexus Този "плевел", който се намира навсякъде, разрохква почвата за култури като моркови, репи и цвекло. Помага на картофите да дават повече и е добре да расте с лук, царевица, пипер(чушки) и патладжан, но в малки количества. Доматите, които растат в близост до него са по-устойчиви на атаки от неприятели. Зеленият щир има повече желязо от който и да е друг зелен зеленчук, освен магданоза. В Мексико го наричат "Свещената храна на ацтеките". Малките му семенца, могат да се пекат в хляба. Могат и да се "пукат", тогава се смесват с мед и се ядат като десерт. В Индия някои видове се ядат на салата или се готвят като спанака, а семената се смилат на брашно. Амарантът, който е далечен братовчед на цвеклото, има по-високо съдържание на протеин от него, повече витамин С и почти колкото него витамин А и семената дори на дивият познат на нас плевел са чудесна добавка за храна на животни и птици.