Компостиране

[Жоро 1354]

Здравей, отровите в растенията се дължат на нетрайни органични съединения, които няма как да оцелеят при компостиране. Дори това да не беше така, то няма как те да попаднат в друго растение, което се храни с подобна материя, тъй като не участват в обмяната на веществата.

[Варела 871]

Стана въпрос някъде за компостиране в чували.. тези 250 литровите чували от балите с торф май ще са перфектни за таз работа.. имат UV защита, защото не горят на слънце.. перфорирани са фабрично..

   

 

Днес, като прибрах дървата ми останаха много парчетии от дъбови кори.. ще пробвам грубо да ги компостирам до напролетеска и  после ще ги намяткам между боровинките.. нали дъбовите кори уж вкиселявали?
Не знам доколко е добра идея и дали въобще прави смисъл.. @min-4o помагай, моля те..

В чувала събрах дъбовите кори + доста поугнили листа + разкапани смокини, които буквално са станали на каша + малко ла*на от мишка  

   

[Rano Raraku 1]

На 22.11.2016 г. at 17:15, сандар написа:

    Уважаеми съфорумници, Миналата есен ми попаднаха няколко чувала с недобре угнил оборски тор,

един чувал пресен тор, един чувал събирани по поляните , силно изсъхнали конски изпражнения, които

събрах на една купчина на двора в Бургас, заедно с листа, цели растения домати и краставици, органични

отпадъци от домакинството, доста вестници и накъсани парчета от велпапе, някъде около 2 кубика. Полях с

вода, покрих с два пласта черен, да го наречем найлон, притиснах от всички страни с камъни и... "забравих"

купчината до средата на лятото. През това време тя видимо се сви. През цялото време в непосредствена

близост не се усещаше неприятна миризма. Когато най-после отгърнах покривалото, беше се получил

отличен компост, целият пълен с червеи. Гледам и не мога да повярвам: Това бяха точно Калифорнийски

червеи, както ги има по снимките и клиповете. Съжалявам, че не направих тогава снимки. Сетих се, че

в купчината бях хвърлил и пръстта от една-две саксии, които бяха от купени растения. Споделих със съседката,

оправна дама и тя сподели, че и в тяхната градинка се е развъдил червен Калифорнийски червей по същата

схема. Той бил значително по-жизнен и измествал познатия ни градински червей. Дали това е възможно

и какви ще са последствията за екологията у нас? Намерих и споделено в ИН, че се открива в купени саксии,  

явно торът от Калифорнийски червей се продава с яйцата. Има ли повод за безпокойство?

Червеният калифорнийски червей не е калифорнийски, сиреч Американски. Повечето червеи в Америка са европейски червеи, интродуцирани волно или неволно от колонизаторите. Т.нар. "червен калифорнийски червей" на латински се нарича Eisenia fetida. Това е добре познатият на хората от село "торен червей", въпреки че и това не е правилно наименование, тъй като в торта няма само този вид червеи. Мисля, че бях чел някъде, че се нарича "калифорнийски", защото в някакъв калифорнийски университет група учени са опитали да селектират определени белези на въпросния вид червеи и да създадат чисти линии, които притежават въпросните белези. А тези белези са - по-бързо размножаване, консумиране на по-голямо количество храна и т.н. Но това си е най-обикновен торен червей от вида Eisenia fetida, дори да приемем, че на калифорнийците  им се е получил експериментът със селекцията. В Америка такова понятие като "червен калифорнийски червей" няма. Те наричат червеите от вида Eisenia fetida - Red Wigglers и толкова. Така че нищо чудно, че в компоста си открил този вид червеи. Не, не са мигрирали тайно от Калифорния .  Всъщност това си е чисто Европейски червей, един от най-разпространените в България и си живее в Европа от милиони, милиони години, доста преди да е почнала еволюцията на човека и рекламно да го наричат "калифорнийски"   и да те лъжат, че е това е специален червей и да крият истината, че най-вероятно го имаш в градината си. Ако случайно в градината ти липсва - в гората под окапалите гниещи листа и дънери е пълно с тях. 

[Rano Raraku 1]

На 20.02.2018 г. at 14:44, Оризаки Кошияма написа:

Торните червеи компост не правят. Торните червеи могат да разграждат (т.е. ядат) само екскременти. Калифорнийските (Eissenia foetida) също спадат към вторичните разградители на целулоза и белтъци, които са основните съставки в сеното, което ядат животните. За да могат торните червеи да разграждат сено е нужно то първо да е заразено с гъби и бактерии и разградено до определена степен. В зависимост от съотношението между въглерод и азот в първоначалната смес се получава или гъбно- или бактериално доминиран компост. Червеите се намесват едва тогава.

 

Именно тази "мая" съдържа множество от нужните най-вече бактерии за началото на компостната ферментация, при която се развиват температури до 70 градуса, каквито червеите не биха изтърпели.

Торта е един от многото органични източници, които стават на компост. Точно както обелките от банани и краставици, окосената трева, сеното и т.н. Торен и компостен червей е едно и също понятие. Понеже в миналото епигеичните (надземните) червеи са се наблюдавали от хората по селата най-вече в торищата, оттам става популярно общото название "торен червей". Но в България торният червей не е един вид. Поне за три се сещам в момента - Eisenia fetida, Eisenia hortensis и Lumbricus rubellus. Сега обаче сме в пост-урбанизационния период и "торен червей" не звучи fancy  и тези червеи ги наричаме "компостни". Калифорнийският червей, иронично на споменатото от теб, е именно класически пример за "торен червей" . Това е най-обикновен червей от вида Eisenia fetida, който обаче се приема, че е със селектирани белези. Само ние и руснаците го наричаме "червен калифорнийски червей". Защо? Не знам, а и не ме интересува особено. По всяка вероятност маркетингов трик. Ако продаваш торен червей за риболов звучи толкова примитивно и евтинджос, но кажеш ли - "Продавам компостен червен калифорнийски червей", виж как звучи.  Лошото е, че има много малко информация за червеите в България, дори в Интернет. Голяма вина за това имат биологичните факултети.

[сандар 6]

Та що за чудо е "червеният калифорнийски червей", толкова цитиран днес по темата вермикомпостиране? В Мрежата се среща и английското му наименование Californian red worm, като селекция на Lumbricus rubellus. Различава се от разпространения в България и изглеждащ, поне за лаик като мене, досущ еднакво, но пише, че под 10 гр. по C вече не е активен, а под нулата загива. За разлика от тукашния, който си се храни, макар и със забавен метаболизъм почти до нулата и не загива от студа при замръз. За сметка на това пък задокеанският се размножава на порядък по-интензивно, много удобно за производителите на вермикомпост (по-известен в търговската мрежа като "биохумус").

С годините разширих диапазона на използваните за храна на червеите материали. Добавих нарязани на парчета по около 10 см2 чисто вълнени парцали, както и водорасли , които събирам по морския бряг. Малкото остатъчна сол не пречи, даже напротив. Темата за солта и растенията е засегната доста в израелски и австралийски специализирани сайтове, там имат богат опит. Както и тези, които имахме градинки на "Слънчев бряг" преди реституцията. Поливахме обилно с вода със сол 1-2 промила, от което растенията се чувстваха отлично. Има и научни публикации по въпроса, но не са на български език.

[Emil 162]

Египетският канадец от Калифорния е дошъл у нас с македонски паспорт.
http://www.koren.bg/sites/default/files/biotor.pdf

[сандар 6]

Отворих сайта koren.bg, от който по-горе колегата Emil е свалил pdf-файла. Авторите, някакви младоци, без никаква връзка със земеделието, се забавляват, като се правят на обществено значими. И преписват на воля откъдето им падне.

А колегата Emil дали има собствен опит в компостирането и вермикомпостирането? Не видях името му в темата "Компостиране".

[Лозето ме наби! 485]

Всичко хубаво идва от Македония, дори Панагюрското съкровище! Сигурно и дядо ми е македонец, щом разхвърляше угнил "боклук" из градината.

Интересно обаче, в моя компост от зеленина има много червеи, но повечето дъждовни.

[Emil 162]

На въпросите на сандар: Имам почти никакъв опит. Преди години се заитересувах покрай една моя колежка, чийто баща гледаше калифорнийски червеи. Една пролет, за да задоволи моето любопитство, тя ми донесе бурканче от детски храни в което имаше два червея и почва (вероятно и кокони). За ужас на жена ми ги настаних в една голяма саксия на балкона, в която имаше малко пясък на дъното. Започнах да ги поя и храня със зелени отпадъци от кухнята и остатъка от сутрешния билков чай( който аз си бера). От време на време хвърлях и малко почва. До края лятото саксията бе пълна. Есента като я разрових бях страшно изненадан, колко много червеи имаше, не можех да ги преброя. Компост нямаше. За за да не ги уморя ги закарах на моя вуйчо на село, който много искаше да се пробва с отглеждането им. Мисля че ги докара до едно "легло" метър на четири метра, което аз съм виждал. Сега какво е положението не знам, но и до ден днешен той разказва история за двата червея. Та тази въпросна година прочетох нещичко за домашните ми любимци на балона. От тогава имам спомен че канадците са ги създали а са известни като калифорнийски, както е и в живота един работи, друг обира лаврите. По този повод потърсих статия за това и попаднах на тази на koren.bg, която ми се стори забавна. А опитът ми с компостирането е също толкова никакъв: като кося тревата не я събирам, меля клоните и попълвам неравности из двора, а битовите отпадъци връщам в София.

[Rano Raraku 1]

На 14.04.2021 г. at 10:22, сандар написа:

Та що за чудо е "червеният калифорнийски червей", толкова цитиран днес по темата вермикомпостиране? В Мрежата се среща и английското му наименование Californian red worm, като селекция на Lumbricus rubellus. Различава се от разпространения в България и изглеждащ, поне за лаик като мене, досущ еднакво, но пише, че под 10 гр. по C вече не е активен, а под нулата загива. За разлика от тукашния, който си се храни, макар и със забавен метаболизъм почти до нулата и не загива от студа при замръз. За сметка на това пък задокеанският се размножава на порядък по-интензивно, много удобно за производителите на вермикомпост (по-известен в търговската мрежа като "биохумус").

С годините разширих диапазона на използваните за храна на червеите материали. Добавих нарязани на парчета по около 10 см2 чисто вълнени парцали, както и водорасли , които събирам по морския бряг. Малкото остатъчна сол не пречи, даже напротив. Темата за солта и растенията е засегната доста в израелски и австралийски специализирани сайтове, там имат богат опит. Както и тези, които имахме градинки на "Слънчев бряг" преди реституцията. Поливахме обилно с вода със сол 1-2 промила, от което растенията се чувстваха отлично. Има и научни публикации по въпроса, но не са на български език.

Lumbricus rubellus няма нищо общо с т.нар. "червен калифорнийски червей", уверявам те. Той е морфологично близък до дъждовния Lumbricus terrestris, тоест, най-малкото е далеч по-голям. Понеже "rubellus" идва от лат. "ruber", което значи "червен" и някой се е хвърлил в неверни писания. Латинското наименования на калифорнийския червей е Eisenia fetida. Това е същият червей, който наричаме "торен". Да приемем, че в Калифорния наистина са селектирали определени белези и са създали чисти линии на торния червей и са си го нарекли заради заслугите "калифорнийски". В момента, в който започнеш да го отглеждаш навън, нали се сещаш, че няма как да спреш размножаването му с българските му "събратята" от двора/фермата. Така селектираните белези генетично почват да се размиват от поколение на поколение и се връщаме на кота нула, най-обикновен "торен" червей. Но все си мисля, че при положение, че вермикомпостирането става все по-популярно и съществува от години, е хубаво да има някаква публична официална информация защо аджеба го наричат "калифорнийски" и с какво се различава от "свободния" си събрат в купчината тор или в джибрито до казана, понеже и "двата" вида червей са Eisenia fetida, което на научен език означава "един и същи вид червей". 

Колкото до температурата си напълно прав. Тези дни правих разчистване и в купчина от неизгнила добре трева намерих два торни червея, зрели, не малки, наскоро излюпени. Тоест се преживели зимата, а сами сме свидетели, че имаше и доста студени дни и нощи.

Редактирано Април 24, 2021 от Rano Raraku

[Гого 955]

Да възобновя малко темата.

Започнахте ли тазгодишния компост?

Аз изрових моя. Стигна да сложа на всяко растение, което посадих по някоя шепа. И заделих да имам през сезона за направа на компостен чай.

Мислих как да изградя новия компостер, че да стават нещата по-бързо евентуално. Очаквам багер скоро да идва за една работа, та мисля да го използвам да ми изкопае на метър дълбочина примерно 2х3 м площ. Ще сложа палета по стените, да държат пръстта да не се свлича. Като изгният, ще ги сменя. Наблизо имам вода. Като мятам материали, ще понапръсквам и с вода. Чудя се, хартията колко вреден източник би била, понеже се споменава в материалите за компостиране. Имам наситнена на по 2-3 мм парчета бял непечатан офсет (ксерокс хартия). Въздържам се да я използвам за целта, понеже мисля, че се ползват химии за производството й. Иначе велпапе си внасям. Добре се отразява. 

Преди мятах и тънки клони, които в последствие също се разградиха, но сега мисля да не го правя, защото трудно се обръща компостта с тях.

Вариант е да си поръчам едно камионче с надробена дървесина от паркове и градини. Сега ще бъде  и с листна маса и ще е направо готово за компостиране. Стига да дават още...

[Kalam Mekhar 930]

преди 1 минута, Гого написа:

Да възобновя малко темата.

Започнахте ли тазгодишния компост?

Аз изрових моя. Стигна да сложа на всяко растение, което посадих по някоя шепа. И заделих да имам през сезона за направа на компостен чай.

Мислих как да изградя новия компостер, че да стават нещата по-бързо евентуално. Очаквам багер скоро да идва за една работа, та мисля да го използвам да ми изкопае на метър дълбочина примерно 2х3 м площ. Ще сложа палета по стените, да държат пръстта да не се свлича. Като изгният, ще ги сменя. Наблизо имам вода. Като мятам материали, ще понапръсквам и с вода. Чудя се, хартията колко вреден източник би била, понеже се споменава в материалите за компостиране. Имам наситнена на по 2-3 мм парчета бял непечатан офсет (ксерокс хартия). Въздържам се да я използвам за целта, понеже мисля, че се ползват химии за производството й. Иначе велпапе си внасям. Добре се отразява. 

Преди мятах и тънки клони, които в последствие също се разградиха, но сега мисля да не го правя, защото трудно се обръща компостта с тях.

Вариант е да си поръчам едно камионче с надробена дървесина от паркове и градини. Сега ще бъде  и с листна маса и ще е направо готово за компостиране. Стига да дават още...

Хартия за компост, не ми звучи сериозно. Целулоза с малко белина. По- добре помислете за животински тор в компоста. Защото съм отглеждал ЧКЧ и знам, че каквото вкарваш, такова получаваш. 

[Гого 955]

Ако не беше офсет, щях да я ползвам. 
Иначе тук гледам готов компост от нула за 60 дни

 

Гледам има и готови бактерии за внасяне в компостта. Но не знам колко ще са нужни. Гледам на видеото, че от време на време покрай другото, внася и по някоя шепа от готовия компост заради бактериите. 
 

Утре ми пристига новата косачка и почвам. Тъкмо ще си почистя дърводелната от стърготини и кокошарника. 
 

Четох, че птичия тор трябва да мине през компостера, да се убият разните му патогени за няколко дни при темп около 60 градуса. 

[Боби Димитров 4672]

Ако бързаш, бих ти препоръчал това: 

Но за мен е непосилно много като време, работа, материали, занимавка.

При нас компостът си е установен вече 6-7 години като единствената промяна от как сме трайно на село е в добавянето на трета клетка (преди бяха 2). Да, бавен компост е, няма убиване на семена, но процесът е идеално нагоден към възможностите ни, резултатът е много добър и предполагам доста по-гъбен, предвид, че няма бърза бактериална реакция.

В момента едната клетка улежава, едната се пресява и почиства, едната се пълни. Снимките са от миналата година.

Когато запълня някоя клетка, "затапвам я" със слой от по-едра/груба растителност, който служи като "шапка". Обикновено е микс от слама и клонки, или стъбла царевица, цветя и прочее, според сезона. Има аерация, а и частично отвежда водата.

Когато зануля някоя клетка, подменям пале ако има нужда, след което правя легло от грубата шапка, която вадя от клетката за улежаване. Това прави добър дренаж на дъното. В така подготвена клетка почвам да трупам когато запълня съседната.

Когато пълня някоя клетека, редувам 2-3 кофи от сирене кухненски отпадък с някакъв "кафяв" материал, най-често е слама или талаш, но ползвам и едри сухи градински отпадъци, например космос цели растения, невен и прочее, добавям и пепел от камината по някой литър спорадично.

Компостът пресявам с 2 вида сита, за да получа фина фракция за разсади, нормална фракция за добавяне при посаждане и едра фракция за мулчиране на плодни храсти. От миналата година децата се включват жертвоготовно и с мерак в пресяването, срещу справедлив надник от домашния сладолед на мама срещу 30 литрова кофа фин компост. Така получихме около 200 литра фин и около 200 литра едър от една клетка. Тази година почти няма да пресяваме фин, защото имаме - повечето ще е на нормална едрина.

 

Пресяване:

 

Едра фракция мулч (в случя на хурми от Славян):

 

Занулена клетка, на дъното на която ще влязат насечените клони с листа от вишни и под тях кафявата маса от съседната клетка (която пресяваме в момента, година по-късно):

 

---

Един ден, когато имаме кокошки, ще елиминирам другите компостери и ще мятам всичко в кокошарника. Там с две премятания ще се случват нещата, хем храна за птиците. Накрая ще си заделям една част за доугниване, от която да мога да пресявам фина фракция.

[Гого 955]

Това с пресяването няма да си го причинявам. Просто като греба с шепи да пълня кофа, махам на усет някои клечки, каквито тази година не мисля да слагам. Бях взел чкч и им бяха направил легло. Та там мятах. Но кокошките като го надушиха, почти не оставиха жив червей. Та остана да компостира, без да обръщам и без достъп до почвата. Отне  повече от година. Та, при кокошките е добра идея. Така и така ще ми изяждат червеите при преравянето на компоста. Да си ги ядат при тях. 

Даже ей сега ще надробя това онова и почвам купчината.

[Гост]

преди 5 минути, Гого написа:

Това с пресяването няма да си го причинявам. 

Ситото за пресяване се връзва на люлка и става много лесно. Комшията така си го е направил. Сам човек се справя без проблем. 

[Боби Димитров 4672]

Аз точно в момента правя проста люлка от 2 свързани "А-та" от летви 5х5, за да могат децата да работят по-ефикасно

Иначе най-благо е кръгово сито, с огъната мрежа за сито по 2 джанти от колело, на 4 лагера, монтиран цилиндъра под ъгъл. Мяташ от единия край с лопата, ситното пада долу, едрото излиза само от другия край. Това мисля да го предложа на групата да го направим и пренасяме Може да се движи и от ръчка, и от колело, и от (примерно) двигател за пералня.

При нас няма как да стане това с гребането със шепи, защото нищо не се дроби преди компоста, съответно редовно има бая клечки и бая едри парчета. Те са бонус в нашия случай, защото аерират. Но примерно има неща като обелки от 20 кила кестени, които са едри да ги сложиш в разсадна саксийка, а е тегаво да ги вадиш една по една. Има десетки костилки от авокадо. Има сума стъбла дебели от невен, космос, тагетес, зелеви и тн. Много по-времеемко ми е да чопля шепа по шепа. А и най-важното за мен лично е, че булката има осигурен чист готов компост в чувало; като й затрябва за нещо - саксия, цвете, разсад. С други думи за нея е удобно, за мен няма низ от микроангажименти (нагреби ми 2 шепи...). С половин ден игра сме готови за годината.

[Гост]

Снимай като направиш люлката. 

[Гого 955]

Направих днес една купчина. Окосена трева с разните му плевели. Тези, които съм скубал на ръка ги метнах в мелачката. Малко хартия. Няколко кофи дървени стърготини. Няколко кофи надробени отлежали клони. Няколко кофи птича тор, която прекарах през дробилката. :д Всичко стана на фина фракция за лесно смесване и бъркане.

Птичата тор:

Това пак тя след мелачката:

Тук няколко поредни снимки по време на трупане на матрял:

Ще я правя голяма до толкова, че да е лесна за обръщане. След което ще почна нова.

Нямам зор да стане за 2 месеца. За другата пролет ми трябва. Но все пак ще положа усилие и ще наблюдавам какво се случва... Досега само съм мятал безразборно и каквото такова.

[Лозето ме наби! 485]

Изкопайте си дупки в земята, бе, много помага!