Компостиране

[Бай Благой 0]

Здравейте, много интересна тема, благодаря за полезната информация.

Като абсолютно начинаещ имам няколко въпроса.

Има ли разлика, ако компостера е под земята или върху почвата? (Аз лично започнах да копая дупка и мисля да сложа моят под земята и да го похлупвам с капак.)

Относно материалът - ще е дървен, пластмасов не ми се иска.Мисля сам да си го сглобя.Трябва ли да има дупки по дъното, за да изтича водата, в случай че реша да го поливам?Стените май също не трябва да са плътни?Ще изкара ли прилично време, преди да изгние, примерно две-три години?

Приемам и съвети относно два компостера, но там вече как се въртят нещата, нямам никаква идея. 

Дворът ма село ми е пълен с органичен боклук и идеята да направя тор от него е страхотна.

 

 

[Sam Vgorata 128]

Чамови , необработени ,2 см дебели дъски , вкопани в земята издържат 3 години макс. Ако ще е подземен компостер помисли за по-дебел материал ,а и как ще обръщаш компоста периодично. Дали е практично? Като имаш капак не се нуждаеш от специални дренажи на дъното. Допуснах грешка да го направя с няколко по-широки фуги в основата , и сега мишоците си влизат като удома си. Ще ти снимам моя компостер направен от палета за ориентир.

 

 

[Боби Димитров 4672]

Добре дошъл, бай Благой! Ако позволиш едно по-пространно обяснение.

Най-мързеливият компост съм го описал по-горе. Едно П от 3 палета и трупай каквото ти е на душа. След 2 години спри да трупаш, покрий го с нещо (слама, килим, косено) и на третата - ползвай.

Компост в дупка на място е много добра идея, особено ако планираш да садиш фиданки или плодни храсти. Правиш дупка на пролет между 30 х 30 х 30 и 50 х 50 х 50 и я пълниш с органика докато се напълни, като го натъпкваш. Отгоре може един капак да метнеш от пале или просто бала слама. Обикновено в рамките на сезона се пълни не една, а няколко такива дупки. Оставяш ги да презимуват и на пролет садиш вътре плодно дръвче или храст.

Друга удачна метода, ако няма да имаш фиксирани лехи, е ротационен принцип с пътечки и лехи и компост. Правиш една траншея с размера на бъдеща леха. В нея трупаш органиката цяла година. На есен я засипваш. Една година почива, на третата садиш директно вътре зеленчук. През тая година, докато почива, на мястото на съседната леха си направил траншеята и така ги въртиш нататък.

Ако ще е надземен компостера, спокойно ползвай палета. За мен не е проблем да влизат мишки, сляпо куче, къртица, все е живот. Това от видеото с горещия компост е много хубаво, но за да работи както трябва е нужен огромен обем органика едновремено. Аз като направя 1 кубик оформен от 3 палета, не мога цяла година да го напълня и макар да се вдига температурата като метна косена трева примерно, това е временно и за да се поддържа иска да не спираш да мяташ или да обръщаш.

Като имаш предвид, че в момента реално почти нищо освен кухненски отпадък не мога да компостирам, защото съм минал на много по-лесна система. Composting in place - компостиране на място. Като плевя оставям всичко в лехите. Ако кося, окосеното влиза в лехите. Като кърша или режа нещо по растенията, в лехите. Вадя картофите - листата на лехата.Та едва в края на годината остава малко повече матрял, но дори и така в комента компоста ми е основно 1-2 кофи по 8 литра седмично кухненски отпадък + слама за мулч, да не съхне лятото и да за въглерод. 2 години не мога да напълня 1 кубик, прави му сметката. (53 седмици по средно 15 литра, от които половината реално е вода + още толкоз слама).

 

[Бай Благой 0]

Моята идея е, че като е под земята процесите ще се случват по-бързо(?) Ще направя и втори, над земята, за да си направя изводите, защото съм мераклия Дупката не мисля да я правя по-дълбока от 50-60 см, приблизително метър на метър, квадратна.

Samvgorata, бих оценил за снимки, защото ще "строя" скоро.

[Боби Димитров 4672]

По-бързо ще е, да, най-малкото заради по-постоянната температура и влага! Точно затова и тоя метод с дупките за бъдещо садене е добър. Но не е удобно да вадиш после от земята готов компост - не че не може, но защо?! А и да правиш стени на компостер под земята, защо? Като цяло гледай природата и се опитвай да я наподобиш

[сандар 6]

   Защо да си усложняваме живота? Компостът го правят основно торните червеи,

Калифорнийският е техен подвид, всички вършат работа. Купчина, върху нея някаква

покривка от всякаква материя, камъни за притискане и - готово! Забелязах(правя от години),

че при компостиране на хранителни и растителни отпадъци, е хубаво да се хвърли и малко

оборска тор, отлежала или не, служи като "мая". В торта се развъждат много червеи, които

след това е прехвърлят на отпадъците. Стават и кори от цитрусови, стига да не са силно отровени.

Понеже в купчината живеят и други създания, обработват се и местни отпадъци, но да не са много,

че ще умиришат района. Успех, лесно е!

[сандар 6]

   Извинете, в горния пост думата накрая е "месни отпадъци", от месо, недоглеждане!

[Жоро 1354]

преди 1 час, сандар написа:

Компостът го правят основно торните червеи

Торните червеи компост не правят. Торните червеи могат да разграждат (т.е. ядат) само екскременти. Калифорнийските (Eissenia foetida) също спадат към вторичните разградители на целулоза и белтъци, които са основните съставки в сеното, което ядат животните. За да могат торните червеи да разграждат сено е нужно то първо да е заразено с гъби и бактерии и разградено до определена степен. В зависимост от съотношението между въглерод и азот в първоначалната смес се получава или гъбно- или бактериално доминиран компост. Червеите се намесват едва тогава.

 

преди 1 час, сандар написа:

е хубаво да се хвърли и малко

оборска тор, отлежала или не, служи като "мая"

Именно тази "мая" съдържа множество от нужните най-вече бактерии за началото на компостната ферментация, при която се развиват температури до 70 градуса, каквито червеите не биха изтърпели.

[сандар 6]

    Колега Georgi Beorgi, Явно много сте чели по темата, може даже да сте агроном или биолог

по професия, но според мене никога не сте разравяли купчина растителни отпадъци, в която

червеите си "работят" и през зимата, стига температурите да не са отрицателни, Пълна глупост е,

че са необходими високи температури за разграждане и т. .н. В Бургас на 5-6 дни в поредната купчина

слагам събраните хранителни отпадъци и виждам голямата активност на червеите. Слагам и доста хартиени

отпадъци, почти всичко, без употребена тоалетна хартия, просто я изхвърляме в канала. Разбира се, участват

в процеса огромен брой микроорганизми, но си мисля, че нашите учени глави още не могат да се отърсят от

влиянието на най-напредничавата наука, съветската, а когато простият опит противоречи на нея, най-лесно е

да се отрече, добре че поне опонентът остава жив и здрав.

 

[Жоро 1354]

преди 1 час, сандар написа:

...

 

[ganchata 25]

Като цяло и двамата колеги са прави всеки за себе си защото говорят за различни методи.Ако компостната купчина се заложи наведнъж с правилно съотношение на въглерод и азот всички са чели че през първата седмица се наблюдава увеличение на температурата която достига до 70-80 градуса.В тези условия на никое червейче няма да му е гот.

Ако обаче отпадъците се натрупват поетапно,такова увеличение на температурата не се наблюдава,но за сметка на това червейчетата си работят доста добре.

В момента имаме 2 компостни купчини изградени поетапно и в двете гъмжи от живот - ЧКЧ.Последните поканихме преди няколко години и успешно се местят на местата за хранене без наша намеса.Популацията е стабилна - никога не поливаме компоста,макар че е добре по принцип да се прави през по-сушавите и топли месеци.

Първите ни опити с компоста бяха свързани с много хамалогия - надробявне на ситно,навлажняване,обръщане....сега само трупаме.

[Варела 871]

И аз съм вече по абсолютно мързеливия метод.. ЧКЧ не съм внасял, но те от някъде си се самозавъдиха.. сигурно от тора от ЧКЧ, в който е имало яйца.. поливане също не правя.. при мен и на двете места където трупам в момента се отича водата от покривите на селскостопанските постройки.. 

Основната купчина е в празния кокошарник, като трупането при нас е с темп около 5 литрова кофа на ден, като веднъж в седмицата разхвърлям и около 5-6 литра утайка от кафе от офиса.. на финала на тазгодишния сезон надробих много от корените на доматите, още докато бяха зелени със косачката, както и зелената част от чимшира, който бастисах.. тогава беше набъбнала до височина около 1,5 метра, а сега е може би на 60-70 см..

В една траншея на сянка под сливата, където по принцип няма да сея нищо този сезон се изгаврих и в продължение на 3-4 седмици изхвърлях доста утайка от джибрите - чепки и семки от гроздето от поне 5 бидона.. за да не се вкисели добавих около 2 кофи дървесна пепел и го разбърках.. така за около седмица миризмата на джибри секна и синята плесен, която беше тръгнала да превзема купчината изчезна..

Но без преобръщане става доста по-бавно.. компост лично производство за тази пролет няма да имаме..

[Гого 955]

Днес изкарах няколко колички "тор" от кокошарника.

Добра идея ли е да я разбъркам в купчините за компост или да си седи отделно?

[Жоро 1354]

според мен е парфе

[Гого 955]

Напоследък се заглеждам и по разни видеота за компост от дървесен чипс. Като било добре купчината да има над метър височина. Колкото по-голяма, толкова по-бързо. При мен, като ми докарат чипса, само 1 ден да се забавя да не го разнеса и почва да пуши, аха да се запали. :>

Та се чудя, дали да не пробвам да видя за какво време ще се превърне в приличен компост. И докато съм на темата, в случая май е важното всичко да е дървен чипс, вместо да е смесва с други материали.

И като се замисля, май лятото, когаото дробят клони с листа, ще става още по-бързо.. 

Ако става сравнително бързо и безгрижно, май на цената която ще легне, е добре. Като знам едно чувалче колко пари струва...

Сега се усетих и защо от Пловдив го изнасят за Велико Търново в някъв разсадник, а те компост правили....

[Жоро 1354]

Само от чипс ще стане чуден гъбен компост, от който можеш да си правиш и чай с микроорганизми за инфузия на почвата с тях. Проблемът с чипса от парковете е, че може да има някакви наднормени количества олово и други тежки метали, ама карай.

[Гого 955]

Това хич не прозвуча добре :>

Ще намеря начин да се самозаблудя и успокоя :д

[Боби Димитров 4672]

Гого, ако не си чувал за Жан Пен компост, хвърли един поглед! Прочее този компост ще е идеален за фиданките.

[Гого 955]

За компостиране на дървесен мулч, дали ще е по-добре, ако се ползва такъв със зелените си листа по клоните?

[Репичка 189]

Ето я и моята история на балконския компост. Сигурно звучи като работа за луди, в такова малко количество. Взех идеята от клипчета в ютюб, в които се твърдеше, че е възможно да си компостираш на терасата. Избрах си две шишета от 10 литра, продупчих ги, където мога. Не съм ползвала капак. След това се разходих до гората с две кофи, за да напълня малко шума

След това почнах да си събирам обелки от кухнята - плодове, зеленчуци, черупки от яйца, кафе. Веднъж се случи да хвърля обелки от варени картофи и всичко отгоре мухляса. Но оправих положението с листа. Двете туби държах върху долната тава - от тези за разсадите.

Беше голяма теч. Имаше един период, в който нещата се слегнаха и изсъхнаха, след това пък станаха страшно влажни. Но в крайна сметка за 3 месеца си имах готов компост. Бърках с една тънка пръчка, като бърках е силно казано, просто дупчех из тубата, уж за да влезе въздух. В последствие започнах да си държа тубите в пластмасови кофи, за да не се разтича навсякъде. А и кофите лесно се мият. Това е снимка на готовия за три месеца компост и ако изглежда твърде добре, то е защото е смесен с малко пръст от чубрицата ми, която увяхна. Но определено прилича на почва и мирише свежо, не като в периода на разлагане.

А последната снимка е от втората туба, която на дъното беше много мокра и оставих две седмици уж да изсъхне, за да почна нова реколта, а вътре бяха поникнали гъби (поне предполагам, че е някаква гъба или друг странен организъм)

Компостирането в малки количества никак не ми се стори сложно.