Jump to content

Преди да се регистирате, молим ви прочетете Правилата на форумите и Какво е Без Мотика?.

Recommended Posts

Гого

60 ч от началото на купчината с компост. Изглежда обнадеждаващо. Градусите днес сутринта бяха 70. Разбърках да не се запали. Нарочно избрах добра сянка. Хем по-рядно да поливам, хем да не ме мързи да й обръщам внимание, като минавам оттам.

Днес ще добавя още едни 150 литра трева и още толкова трици и хартия. Някоя кофа пилешка тор и някоя шепа то готовия ми компост. И мисля  това да му е. Засега. После ще видя как ще се развива и какво ще иска за добавка. Може би зелена трева, а може би нищо...

IMG-4065.jpg

IMG-4066.jpg

 

  • Харесвам 1
  • Мерси 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Гого

Две седмици от началото на компоста. Температурата е 50-60 градуса. Всеки ден отделям по 5 мин сутрин да обръщам и поливам двете купчини за момента.

Имам очаквания след седмица температурата да спадне и да преместя купчината в клетка от палета на сянка до бетонна стена. Там да отлежава на разположение на червеи и др. обитатели на компоста.

Свърши ми кафявият материал. Затова окосената трева от последното косене я пръснах на земята ад съхне за сено, което да смеся 1:1 със следващото косене. От две косенета, става една купчина. Понеже от едно събирам 420 л трева.

IMG-4180.jpg

IMG-4181.jpg

  • Харесвам 1
  • Мерси 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Боби Димитров

Сурово ми изглежда... колко време мислиш да го оставиш на спокойствие?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Гого

На мен ще ми трябва, чак когато започна да правя разсади другата година. Та след като спадне температурата, местя в клетката и продължавам с наблюденията. 

Уж месец трябва да мине докато тръгне да спада темп. При мен може и по-малко, щото го изтървах на по-висока темп от 70 градуса, което не е добре.

Ако се държало над 65 градуса за няколко часа, измирали микроорганизми. 

За птичата тор пък пишеше, че за поне два дни трябва да седи в купчина от 60-70 градуса за да се стерилизита.

Но определено грижите са леки, ако всичко е минало през дробилка. Ако не правих чай от копривата, сигурно щеше да дойде добре в компостта. Макар че квото е останало в нея, ще я метна в него. 

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Гост

Снощи добавях на една леха компост от Долни Богров и като погледнах, почнал да става на тухличка, хем не го сложих на дебел пласт. Та се наложи спешно да си намеря работа тази сутрин. Обърнах го, но разбивах с лопатата всяка копка, па и е над три кубика. 

Та, да се има предвид, този компост трябва да се обръща сегиз - тогиз, ако се съхранява. 

 

20220527_093615.jpg

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
bess

Миналата година и аз стартирах купчина компост, но есента имахме невероятно изобилие от ябълки, които направиха килим по земята. Тогава един приятел даде идеята да ги натъпчем в чували и да ги завлечем и забравим в дъното на двора, а след година - компост. Стори ми се прекалено лесно, за да е работи, но сложихме 7-8 чувала. Периодично ги проверявах - ябълките си бяха там. Покрай залисията с градината ги бях забравила, но вчера ги отворих и компостът си беше готов - без поливане, обръщане и т.н. 

  • Харесвам 3

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
mitkomitashki

Привет,

Като прочетох за ябълките. Около село има много диви ябълки, круши, дори дюли и т.н. Като обикалям мога да събера 100-200 кила, че и повече. Предполагам от тях ще се получи качествен компост? Мисля да ги сложа при другите неща, но вероятно ще ми трябва доста суха маса?

Някой събирал ли е диви плодове да ги ползва в компоста и има ли някаква особеност?

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Кр.Николов

Не мисля че има разлика в компостирането на облагородени и диви плодове,но винаги трябва да се спазва правилото за съотношението въглерод-азот.

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Цветана Керелска

Здравейте, от вчера съм в групичката и още не съм изчела всичко публикувано по многобройните интересни теми в блога, та реших да попитам :-)

от пролетта събирам всички дворни и хранителни отпадъци в малко бунище. Наследих от предните собственици цементово легло 1мХ2мХ 0.5м та всичко там отива.  От време на време мокря. 
бих искала да задомя и червеи там. Дано да стане - има доста за преработка. Купчината е с връх и излиза от своеобразната “кутия” около метър. А като събррем и есенните листа ще е и бая повече. 

Посъветвайте ме дали да взема ЧКЧ или торен червей и горе-долу какво количество. 
 

Благодаря от сърце!

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Кр.Николов

Добре дошла Цвети,ако циментовото легло има връзка с почвата не ти трябват червеи,те сами ще си дойдат.Но ако искаш да си завъдиш,във всеки рибарски магазин продават "торен червей",същият е.

  • Харесвам 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Гого

Аз продължавам с купчините. Тази година май ще станат повече от миналогодишните. Вече започнах 4-та, а още не е почнал сезонът на якото косене.

Приключвам цялостно с изачера и почиствам терена. Но за да ми е по-леко обръщането на купчините, смилам наскубаните треви през дробилката.

IMG-5586.jpg

IMG-5587.jpg

И наченките на новия мравуняк:

IMG-5591.jpg

Тази година мисля да мулчирам с неузрял компост. Не знам доколко е добра идея. Като направя купчината и за 2-3 седмици, като стане що годе еднородна смес, да го мятам на лехите. Но първо чакам да "втаса" biochar-а с компоста, който смесих. С греблото ще го заора леко в лехите и тогава ще ги покривам. Хем да се постоплят до тогава.

  • Харесвам 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Гого

Днес направих пета купчина. Мисля, че ще имам кафяв материал за около 10 купчини. После не знам какво да правя окосената трева. Може би чай от нея с който да поливам и остатъка да добавям към текущите купчини. Някакъв друг вариант да оползотворям зеленото? Не ми се иска да го правя на сено, но в крайна сметка може и това да направя. Едното косене да превръщам в сено. С другото да правя купчина от сеното и зеленото.

  • Мерси 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Боби Димитров

А ти защо събираш тревата? Аз принципно не я събирам, само по много рядко изключение, ако ми трябва за мулч или за пълнеж.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Гого

Ами така и така кося, по-добре да си отива в коша. Аз кося и извън двора, да не ми стават буреняци. А райграса пред къщата по-добре да му събирам тревата, че после ще се налага с вертикулатора да я освобождавам да диша. Събраната трева като се превърне в компост, мога да връщам обратно. Той си попива през тревата.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
Гого

Мисля, че се наобръщах на купчини тази година и аман от бързи компости.

Със следващите материали почвам нови купчини за бавно компостиране с цел запазване на повече хранителни вещества и микроби, особено на гъбичките.

За целта, ще ползвам метода за доставяне на въздух в купчината, като направя дренаж на земята от нахвърляни клони 15на см и върху тях ще натрупам слоевете за новата компостна купчина. Не че ще я оставя необърната за целия сезон, но ще е доста по-рядко. Макар че пише, че това е достатъчно за доставяне на кислород. Но все пак, ще трябва да я почърквам от време на време, за да поддържам някаква минимална влажност.

  • Харесвам 1

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
zloster
Отговорено (Редактирано)

Аз пробвах метода с бавно компостиране с червеи на David Johnson и жена му Su. Ама го правих в малък мащаб - една дървена щайга старовремска с доста плътно поставени странични ребра. Отгоре като капак една лека дървена щайгичка за зеленчуци и плодове. Даже не съм го поливал всеки ден - все пак те работят в много по-сух климат. Веднъж седмично я поливах щайгата с шише с нехлорирана/престояла вода. Зареден беше с оскубан повет, малко натрошени клони, домакински зеленчукови остатъци и окосена трева. Аз бих го описал като процес, с който се получава горска почва с много микроорганизми и спорите им - преседява около 12 месеца при 60-70% влажност и на сянка (е, ако не се е прецакало нещо някъде). Иначе в старите му записи от лекции споменаваше, че това е стар метод за компостиране ползван някога в Китай. Имаше и коментар за инфекциозните бактерии: отговорът му беше - аз не съм видял стафилококова бактерия да оцелее повече от 5 минути в тази среда (бел.авт. - вътре има много същества, които ядат бактерии).

Вместо реклама - малко истински неподправени реакции:

  1. https://youtu.be/8VR6FILyGqk?t=76 как изглежда готовия продукт; и малко след това споделеното впечатление от тъмнокожата мацка за усещането на стъпалата ѝ;
  2. https://youtu.be/8VR6FILyGqk?t=256 реакцията на тъмнокожата мацка и репликите ѝ;
  3. https://www.youtube.com/watch?v=GSy5SH_h2iE - "заводът" за тор (селскостопанско помещение) на някакъв земеделец от Украйна. Май гледа всичко стандартно - пшеница, царевица и т.н.;
  4. https://www.youtube.com/watch?v=2az4AKy0suE - това е представяне и разговор на Гейб Браун (Gabe Brown) с Hui-Chun Su и David C. Johnson

Тази пролет го пробвах. Направих чай (1/3 или 1/4 буркан от 300 милилитра тор на 1,5 литра вода), раздрусах шишето и полях каквото ми попадна пред погледа:

  1. мушкатото на северен балкон - разцъфтяха се като бесни. Не са 5 малки листа и 12 съцветия, но досега за цяла година не са имали толкова съцветия;
  2. люта чушка, 2 растения в една саксия, от семена - като станаха 15 см високи и с листа на 3 нива почнаха да боледуват - най-долните листа пожълтяваха и падаха (2 листа за по-малко от седмица). След поливането се появи некротизиране (кафява съсухрена тъкан) по листата. Загубиха още листа, но все още се държат и пораженията по листата се случват много по-бавно;
  3. тревната площ пред блока - полях с каквото беше останало една част от тревата. На едно място покараха 3 (три) малки липи - мястото е със северно изложение, в границата на корона на орех, до люлаков храст, няколко години подред там беше трупана есенна шума и трева почти няма, директно слънце само късно следобед. Май има и още една-две липички, които не са в кадър, но трябва да погледна - там редовно припикават кучета, та може и да не е оцеляла някоя.

IMG_3585.thumb.JPG.928a1ec54c5ea683d1ce5028e6e88318.JPGIMG_3623.thumb.JPG.5429ff5ce4923bb9e311be0fe1ab4a6d.JPGIMG_3961.thumb.JPG.c8170c6c2507b83948d9f0efca4b2246.JPG

 

Добавено: ето 4 снимки на крайния резултат и "компостера"

large.IMG_4032.JPG.c805024affd241f6efc5f928b30cbced.JPGlarge.IMG_4040.JPG.4c261248405db20d928c0ac1c385bec0.JPGlarge.IMG_4027.JPG.a94157c60db998fec608cfd010ff0201.JPGlarge.IMG_4030.JPG.20a0c2a8d655fc8d383316309428ed19.JPG

А за невярващите и съмняващите се в ролята и способностите на микроорганизмите - потърсете за "gut-brain axis" при човека.

Редактирано от zloster
1) допълнено с видеото с многото биореактори/компостери на украинеца; 2) добавени снимки на резултата
  • Мерси 2

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове
zloster

Качил съм колаж от снимки с историята на чушлетата (намира се в албума ми). Подробностите са описани при снимката:

large.chushka-komentari-2023.jpg.af34ed08ed7b95ee9d429afda3e860c0.jpg

Коментари и забележки от по-вещи от мен по темата са добре дошли.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създай нов акаунт или се впиши, за да коментираш

За да коментираш, трябва да имаш регистрация

Създаване на акаунт

Присъедини се. :) Регистрацията става бързо!

Регистрация

Вход

Имаш акаунт? Влез оттук.

Вход

  • Потребители разглеждащи страницата   0 потребители

    В момента само ти разглеждаш тази страница.

×
×
  • Създай нов...

Информация

Поставихме cookies на устройството ви за най-добро потребителско изживяване. Можете да промените настройките си за бисквитки, или в противен случай приемаме, че сте съгласни с нашите Условия за ползване