Мулчиране - материали и причини

[Бай Ли Шъсей 1046]

Една от основните, и може би една от най-важните цели и на мулчирането е земята НИКОГА да не остава гола, зимните студове, а и слънцето, колкото и малко да е греенето му, дъждовете - нарушават структурата й, изпаряват се ценните й вещества, става твърда, микроорганизмите, насекомите и червеите се движат много по-трудно из най-плодородните и пълни с вещества 30 санта от повърхността (където се образува и хумуса), така че, както казва и Боби, няма късно или рано за мулчиране. Аз подновявам мулча на есен, след като махна всички растения (под махане имам предвид нарязване на стеблата, където се показват растенията до земята, не вадя корените, защото те допълнително помагат за структуриране на почвата, накълцвам стеблата и ги връщам в лехата, а отгоре мулч, докато дойде време за пролетното сеене и садене са останали само най-твърдите частици от стеблата), веднъж на пролет, и, понякога, ако земята бързо глътне сламата, веднъж и през лятото.

Долу в прикачените снимки може да се види арпаджикова балучка, сята директно в мулч. Само разрових земята (без да махам мулча) с глигана (става и с вила, ако е било добре мулчирано още от есента) след което бучках главите лук в мулча, колкото там от където ще пуснат мустачките да влезе леко в земята, след което засипвах "редовете" в мулча с по малко компост и тор. Растат много бързо и стават големи, недостатъка, който забелязвам е, че понеже не са заровени в земята, при по-силни ветрове и дъждове полягат. В моя случай полягат и на запад, защото лехата, заради мястото на което е, я огрява слънцето чак след 12 на обяд, та лука се извива на запад към слънцето. 

Не вярвам причината за твоя непоникнал или хилав лук да е мулчирането, по скоро от грижата за почвата, наповяването или самите глави, може да не са били хубави. 

 

[alys 2228]

преди 21 часа, qn4eto написа:

Дано така да може.

http://qn4eto67.snimka.bg/?profile,uploadinfo;aid=5153915

Иска парола. 

[qn4eto 34]

Съжалявам, пак опитвах - не ми позволява да качвам. Този надпис излиза : "There was a problem processing the uploaded file. -200" 

Доста противоречия срещам, търсейки информация за мулчирането. Не помпня къде, но четох, че една от грешките била бързането. Земята трябвало да се стопли, а мулчирана - ставало по- бавно. В моя случай с лука не върви това да е грешката, но нещо друго може би пропускам.

Аз също мулчирах есента няколко празни лехи - колкото ми стигна мулча. Пролетта обаче не успях да сея така , без да го отстраня. Особено в едната леха, където под люцерната имаше картон. Той трудно се разкъсва и съвсем е невъзможно да се сади в такъв мулч. Издърпах го встрани и го сложих чак като отраснаха малко растенията.   А и където е само люцерна, те се затрупват и се губят из мулча.  Разказвам толкова подробно, за да откриете грешките ми.

Иначе точно в тази леха, с картона почвата беше най- хубава - мека, рохкава и влажна. Но самите растения да остават в лехата - нямафли опасност да оцелеят потогени по тях? Тях ме е страх да ползвам, макар да е доста изкушаващо - решава ти проблема с изхвълянето им - къде, как, кога...

Накрая да питам пак : някой мулчирал ли е цвекли моркови? 

 

[WildLady 114]

Морковите, поне при мен са толкова нагъсто и с много големи листа, че няма и една тревичка  дори в близост до тях, без мулчиране. а като гледам главичките колко са пораснали, даже и не мисля да ги разреждам   Влагата също е на високо ниво от самата сянка, които листата им правят. не разбирам много, но мисля, че морковите няма да имат нужда от мулчиране.  Ще очаквам и аз като начинаеща съветите на по-опитните  

[Venetka 1701]

Аз за сега мулчирах с окосен райграс доматите, чушките, пипера, патладжана и няколкото поникнали корена грах. Ама това са само две лехи и става много лесно и бързо. Направи ми впечатление, че мулча от преди две седмици почти е заминал, станал е невидим. Имах намерение да мулчирам около овошките с окосени коприви и други такива , но заваля и идеята пропадна засега

[Боби Димитров 4672]

@qn4eto Да опитам аз да помогна.

Чуденето ти е резонно и нещата не са черно-бели.

За температурата. Ако лехите ти са мулчирани целогодишно или от много ранна пролет (март), действително земята под мулча се затопля по-бавно, защото мулчът е изолация. Дали това има значение за теб зависи от... теб Примерно при нас топлолюбивите култури влизат след 10 май в градината. Съответно до тогава, мулч или не, земята вече е затоплена. А студолюбивите култури, като чесън, лук, грах, бакла, нахут и тн, те си покълват така или иначе в студена почва.

За саденето през мулча. Дори нашият микро разсад домати 10 см и пипер с първи истински лист под 10 см няма проблем да се сади през 5 до 10 см слама. С ръцете раздърпваш едно "гнездо" 10 см диаметър, правиш дупка, бочкаш, поливаш и така. Дори да имаш картон, той не пречи - в контакт с почвата е мокър и става на каша за месец, а след зимата се разпада като го пипнеш. Всичко с разсад правим по този начин (принципно, когато има мулч). Ако ще сееш нещо в стил грах, нахут, семе за разсад и тн, тогава махаш мулча, заравняваш с търмъка, правиш бразди, сееш, засипваш, трамбоваш и връщаш мулча. Дори фини неща като моркови и магданоз излизат през 5 см слама без проблем.

За лука ти. Възможно е мулчът да предизвика проблем, ако е била прекалено висока влажността и да е изгнил. Но за това си има ясни индикации и ще го видиш - почернели главички, меки и миришат на мухъл. Друго не ми хрумва, защото при нас арпаджик е расъл и през 10 см слама, положена върху него след посаждането март месец.

Като цяло основната грешка на младият мулчиращ градинар е, че слага прекалено малко мулч - вижда ли се почвата, малко е! Разбира се, малко е по-добре от нищо, но 10 см слама почти изчезват в земята за едно лято, при все, че се полива само отдолу. Райграс, детелина и прочее откоси от ливада са почти само вода, азотът бързо изфирясва, водата се изпарява и изчезват за 2-3 седмици, а пък не можеш да ги слагаш на дебел слой, защото са пресни и става анаеробна среда и замирисва.

За мен/нас лично най-важното следствие от мулча е структурата на почвата. Да, има разнообразни други ползи, но те са нищо на фона на това, че позволява почвата да бъде работена до повърхността от почвения живот. При нас почвата е смолница и не обича да я копаеш с лопата, хеле па с мотика и най-добре се усеща когато е леко влажна, не-гола и пълна с живот. Много яко е да дръпнеш мулча и да видиш по повърхността как се хранят червеи и мокрици. Изобщо на пипане разликата е толкова огромна, че може да се усети само с пипане, трябва да се усети просто. Веднъж като го осъзнаеш, после няма връщане назад.

Имай предвид, че при нас не се обръща, не се фрезова, нямаме оранжерии и за градината отделяме около 3-6 часа седмично, само в събота или неделя.

Мулчът не може (при нас) да спре плевелите. Троскот и поветица ми излизат ПРЕЗ бали слама цели, поставени на поляната, къде отиваш с 5 см рехава... Затова плевим ПРЕЗ мулча. Дърпаме нагоре и пускаме обратно. Така малко неща излиза от лехите и ползвам плевелите и за мулч, и за храна на почвата. В края на годината режем всички посадени от нас растения до дъно, като оставяме корените в почвата - те са важни и за нас, и за нея, и за обитателите. Покриваме със слама и така. На пролет, при нужда, махаме цялата слама, "оправяме" лехата, покриваме пак. Оправяме значи - минаваме с вилата за копане без да обръщаме. Забождаме, подигаме, разклащаме, вадим вилата и на 10 см пак същото и така. Това позволява да се издърпат повечето плевели без да се обръща. Явно не смущава особено почвата, щом се въдят ливадни печурки...

Към момента единствен негатив от мулча се явява фактът, че градината ни е до микро гора от 3 страни и съответно имаме охлюви и плужеци в изобилие. Говорим за 5 литрови кофи с охлюви, които се пълнят за 15 мин лежерна оборка. Мулчът поощрява тяхното мощно размножаване, тъй като ги защитава от слънцето и могат да се движат денонощно.

Противодействието на това е лесно - кокошки от късна есен до снежна покривка и после от стопяване до първи култури в края на март. Но още не живеем на място, та лесното ще почака.

Ако мога да съм полезен с друго, пиши, ще опитам!

[qn4eto 34]

Боби, много благодаря за бързия отговор. По принцип садим от средата до края на на април. Тази година по дъждовни и др. причини стано ок. 5ти май. Наистина земята под мулча се топли трудно. Имах идея да покрия с черен найлон, за да ускоря процеса, но за 5 лехи ми се видя много и не направих дори за една. За което съжалявам - щях да имам материал за сравнение. Честно казано мислех по  този начин, с дупки в мулча, но садя доста бройки - от порядъка на 500- 600 може и повече и щеше да става бавно, а земеделската работа вече ми пообработи гръбнака, та избора е труден. Освен това люцерната е по- твърда и здрава, и не се поддава лесно на такъв род манипулации. Аз опитах и се отказах. С издърпване на мулча ще реша проблема, а сега разбирам, че мога да го върна и на по- ранен етап.

Почвата под мулча наистина е уникална - аз доста и се порадвах, преди да засадя. Моя картон беше от кашони и май е имал някакво покритие, та трудно се късаше.

За плевелите - убедих се в практиката, че мулча не може да спре поветицата и троскота, кощрявата също минава, но по- рядко. Но с изключение на посочените много по- малко на брой излизат над мулча и са слаби. Зависи от дебелината на мулча и от вида му. Имах една не много използвана пътека обрасла здраво с троскот. Покрих я със стар мокет. Съседите се подхилкваха, ама сега спряха. Не казвам че 100% проблемът е решен, но няма място за сравнение. Всички пътеки, които успях застлах със стари черги и килими и много си съкратих работата с мотиката. Впрочем май и предстои пенсиониране - взех си плоскорези. Чудесни са. Горещо ги препоръчвам. 

За лука -Боби ми подсказа каква ми е грешката - мулчиране със само леко поувяхнала трева в дъждовна пролет. Тревата от моравата е с меки стъбла, бързо сляга и става една плътна маса, която лесно мухлясва. В това отношение люцерната е убиец. Изобщо за мен това е най- добрия мулч.

При нас слава Богу охлювите не са толкова голям проблем. В такава влага е нормално да са повече, но забелязвам, че при цветята, където няма мулч са повече отколкото на мулчираните лехи. 

Още веднъж благодаря и се извинявам захдългия пост ' от ентусиазма е. ☺  

Имам нужда от съвет за цвеклото. Дали и как.

[Боби Димитров 4672]

При нас цвеклото не е мулчирано. Причината е, че разсадът е прекалено малък, обикновено е с 1-2 истински листа и го слагаме гъсто, то не остава място за мулч. После мулчираме с листата, които не берем за ядене, а накрая прореждаме като вадим бейби цвекло за задушаване. Две години поред го слагахме смесено с люти чушки и си растяха добре и двете култури. Тази година е смесено с пъпеши, които ги няма обаче още и надали ще берем от тях Стига ми ако се покажат, че ще засенчват и ще са жив мулч!

Ако имаш едър разсад цвекло, 1 педя висок със здрави листа, а и го садиш на по-рядко с идея за по-големи глави (които ние не харесваме), можеш да действаш на принципа от по-горе, дупка в мулча.

[qn4eto 34]

Цвеклото вече понаедря, но като го разсаждах беше 6 - 8 см надземна част. Притеснявах се, че ще изпусна момента и ще наедрее. Мисля, че едро по- трудно се хваща. А тогава точно бяха едни жеги....садя вечер, сутринта е свежо, вечерта - увяхнало и залепнало за почвата. Всяко съм засенчвала с листа от тиквички или нещо друго, та накрая излязох по- голям инат, хвана се. Страх ме е да го мулчирам, защото стъбълцата са крехки и сочни, да не загният като се задържи повече влага. Решила съм да експериментирам с 2 редчета само. 

[цвятко христозов 3]

Според мен, всеки трябва да се нагоди за отглеждане на зеленчуци спрямо собствената си почва, като това става след няколко години опити.В нашият двор,ако вали една седмица спокойно можеш да забиеш цялата права лопата, ако след това пече слънце една седмица след дъжда и кирка не може да се забие. Мулчирам с плевелите, които вадим и оставяме около растенията( на всеки 2 седмици) със самите растения в края на сезона.На пролет земята се обръща и фрезова с ел.фреза,която повече от 10-15 см дълбочина не може.Най- важното нещо е обилното поливане на всеки 3 дена.Обработваемата площ е около 150м2,като на тази площ има 15 млади овошки и всичко се сади около тях.Общият брой на всички видове зеленчуци от февруари до октомври е около 20 вида и сме презадоволени от продукция.

[skarlet71 30]

Здравейте!

Много отдавна тук никой не е писал, дано някой ме прочете и отговори.

Първо да си кажа: съвсем прясна селянка съм и едва от миналата година се занимавам с отглеждане на зеленчуци. Миналата есен засадихме 12 млади фиданки, та сега разполагам за обработване само с половината си двор. Садим само лук, домати, краставици, пипер и патладжани и то в не големи количества - колкото да има за ядене и за консерви.

Миналата година се сбъркахме от плевене. Затова сега чета и се чудя как да намаля този кански труд. Жалко че се зачетох едва днес. Вчера мъжа ми изхвърли 4 чувала с трева. Оказва се че е можело да я използвам за мулч. Нямам идея как се казва тази трева, расте на туфи и все още няма семена. Язък! Но пък в една част от двора решил да не скубе и преди десетина дни е напръскал с наса.

Та първият ми въпрос е дали тази вече пожълтяла трева може да се използва, примерно да я сложа около фиданките?

Втори въпрос: по-горе прочетох, че някой е засадил билки около фиданките и те запазвали влагата. Обаче какви билки?

Трети въпрос: предстои засаждането на зеленчуците. Към момента нямам готовност да насипвам със слама или каквото и друго да било. Преди да засадим ще правим капково напояване. Удачно ли е да сложа найлон? Той ще спира слънчевата светлина и не би трябвало да расте трева. Но какво се случва когато вали? С капковото ще поливаме, но влагата от задържаната вода върху найлона  няма ли да унищожат основата на зеленчуците?

Стискам палци някой да ми отговори. 

[qn4eto 34]

За пожълтялата трева не мога съвсем категоречно да кажа, но мисля, че може да де ползва за мулч, при положение, че ползвате хербециди в градината си. Билки, които може да играят мулч: риган, мента, маточина, босилек- многогодишен и още такива, които правят плътни туфи. Друг вариант са едногодишните - например камшица, латинка, невен и не се сещам в момента, но има със сигурност още с буен растеж. Дори и друга полза ще донесат-гонят инсекти. 

За полиетиленовия мулч аз мисля, че е добър вариант. Проблема със задържане на вода може да се реши с перфориране на най-ниските участъци, за да може да се отича събралата се вода, а те може да се манипулират и да се паднат на удобни места, например до корените на растенията. Поне аз бих постъпила така. 

На мен също не ми стига мулч, оказа се, че не е много лесно да си отгледаме люцерна, която да ползваме за целта. Плевелите я изпреварват, а ние не ползваме хербециди, за да ги унищожим и сега има повече плевели, отколкото люцерна. Първия откос го направихме и свърши хубава работа, но не е достатъчен, а в тази суша втори кога ще има - въпрос със съмнителен отговор. Сега ми трябва спешно мулч за оранжерията и съм в питанка откъде. Съседа преди 3 дни хвърлил няколко чувала - подобна картинка на гореописаната.

Пишете и споделяйте тук, полезно ще е за много хжра. Успех!

[Гост]

преди 8 часа, skarlet71 написа:

Здравейте!

Много отдавна тук никой не е писал, дано някой ме прочете и отговори.

Първо да си кажа: съвсем прясна селянка съм и едва от миналата година се занимавам с отглеждане на зеленчуци. Миналата есен засадихме 12 млади фиданки, та сега разполагам за обработване само с половината си двор. Садим само лук, домати, краставици, пипер и патладжани и то в не големи количества - колкото да има за ядене и за консерви.

Миналата година се сбъркахме от плевене. Затова сега чета и се чудя как да намаля този кански труд. Жалко че се зачетох едва днес. Вчера мъжа ми изхвърли 4 чувала с трева. Оказва се че е можело да я използвам за мулч. Нямам идея как се казва тази трева, расте на туфи и все още няма семена. Язък! Но пък в една част от двора решил да не скубе и преди десетина дни е напръскал с наса.

Та първият ми въпрос е дали тази вече пожълтяла трева може да се използва, примерно да я сложа около фиданките?

Втори въпрос: по-горе прочетох, че някой е засадил билки около фиданките и те запазвали влагата. Обаче какви билки?

Трети въпрос: предстои засаждането на зеленчуците. Към момента нямам готовност да насипвам със слама или каквото и друго да било. Преди да засадим ще правим капково напояване. Удачно ли е да сложа найлон? Той ще спира слънчевата светлина и не би трябвало да расте трева. Но какво се случва когато вали? С капковото ще поливаме, но влагата от задържаната вода върху найлона  няма ли да унищожат основата на зеленчуците?

Стискам палци някой да ми отговори. 

Здравей

Мулчирането на зеленчуците го разделям на извън лехите и вътре в лехите. Много по трудоемко е справянето с тревата извън лехите, защото е утъпкано. Там съм решил въпроса с почвопокривно фолио. 

Диша, пропуска вода и като копаете и пада пръст по него се мете, а каквото остане като завали минава под фолиото и винаги е като нова. Само по едрият пясък остава, който също се мете. Слага се на добре почистена почва и ако бурени започнат да надигат отдолу, отъпквайте ги с крака. Като напече слънцето яко ще оправи нещата. При мен,  под фолиото земята е чиста, рохка и влажна. 

За вътре в лехите, по- добре зебляни чували или органични материали. Стърготини слама...И то докато растенията не си засенчат сами(някои култури). 

Ето как изглежда:

 

[qn4eto 34]

Чудесно е. Аз не мога да купя толкова много фолио застилам пътеките със стари килими, мокети, черги. Само един проблем ми направиха чергите - пролетта пропуснаха плевели и като решшх да ги вдигна - започнаха да се разпадат на конци и ми отвориха малко повече работа. Този проблем може да се реши като се вдигнат есента, а не като се разложат. Не е болка за умиране, само малко усложнение. Най-добра работа вършат мокетите. Съседката ми се смееше, че ще пускам прахосмукачка и в градината, но като видя ефекта спря да се смее.

[Venetka 1701]

Имам да махам балатуми от къщата на вилата. Само като ги видя и се сещам за @qn4eto. От нея за първи път чух, че се ползват. Смятам да ги пльосна на участъка с най-упоритите къпини и да видя дали до есента няма да са дали фира. Или поне така се надявам, че хич не ми се занимава пак с тях. 

[Гого 955]

Повече за "изачера", тук:

 

[Гост]

преди 1 час, Venetka написа:

Имам да махам балатуми от къщата на вилата. Само като ги видя и се сещам за @qn4eto. От нея за първи път чух, че се ползват. Смятам да ги пльосна на участъка с най-упоритите къпини и да видя дали до есента няма да са дали фира. Или поне така се надявам, че хич не ми се занимава пак с тях. 

Вени, не си го причинявай. Като започне да се разпада, пишман ще станеш. Вземи си фолио, години ще те изкара и е точно за тази цел.

[Гост]

преди 1 час, qn4eto написа:

Чудесно е. Аз не мога да купя толкова много фолио застилам пътеките със стари килими, мокети, черги. Само един проблем ми направиха чергите - пролетта пропуснаха плевели и като решшх да ги вдигна - започнаха да се разпадат на конци и ми отвориха малко повече работа. Този проблем може да се реши като се вдигнат есента, а не като се разложат. Не е болка за умиране, само малко усложнение. Най-добра работа вършат мокетите. Съседката ми се смееше, че ще пускам прахосмукачка и в градината, но като видя ефекта спря да се смее.

Яна, на каква площ ще отглеждате зеленчуците? 

Моето не го гледай, облякал съм повече от един декар... При това за храстите и централните пътеки съм ползвал с 2 м. широчина, просто защото има място. Но с по- малък двор нещата са доста приемливи.

[Боби Димитров 4672]

преди 2 часа, qn4eto написа:

Чудесно е.

Чудесно е ако:

• почвата ти е пясък, а не глинеста - копа се сама, ако я погледнеш строго
• нямаш никакви плевели никъде, или са такова пренебрежимо количество, че не се хващат на радара
• нямаш против да ходиш по черна пластмаса в градината лятото
• си ОК с визията на облечено от Christo опитно поле на АПК в двора, където живееш

Прочее моите вече покойни баба и дядо, ако бяха доживели тоя материал, вероятно щяха да го ползват. При тях почвата беше с доста чакълесто съдържание, силно оцедлива. Обичаха и всичко да е изпънато, копаха яко.

 

преди 3 часа, Димо 33 написа:

При мен,  под фолиото земята е чиста, рохка и влажна. 

Това е просто защото почвата е такава. С други думи, със или без фолио, това е от почвата, дори да застелеш със слама, чували зебло и тн.

Аз застелих на 2 места фолио при нас и стана точно обратното. На ходене отгоре е ужас, неприятно и се лъзга, мега жегата, долу не умря плевела, само се избели, а почвата беше турбо спек, защото беше много суха (няма от къде да дойде влагата, като не вали по цял месец). Единственото, което измря, бяха детелината и маргаритките, които толкова старателно размножавам. В същото време отдолу се напълни яко с плужек и охлюв, щото то като укритие за тях. Та както с всяко нещо, случаите са супер индивидуални - results may vary

За хора, които започват с изцяло почистено от растения място, перфектно копано или фрезовано, равно, със сипкава почва без особена структура, както и чисто визуално да са ок, за тях бих препоръчал  и аз това фолио, поне докато им завървят нещата, а после сами да преценяват.

За останалите, бих препоръчал най-малко метода на Пол:

https://www.thepolycultureproject.com/annual-polyculture-results.html

[Гост]

преди 3 минути, Боби Димитров написа:

 

За хора, които започват с изцяло почистено от растения място, перфектно копано или фрезовано, равно, със сипкава почва без особена структура, както и чисто визуално да са ок, за тях бих препоръчал  и аз това фолио, поне докато им завървят нещата, а после сами да преценяват.

Абе, тя наща почва не е баш както си мислиш. Не е и глина, но рохка е само при влага и то на определени места. Ако беше много хубава, нямаше да слагам компост.

А, относно чистото място, което да се застели, то самО не става такова. Вложих доста труд да го почистя. И помня съжалителните погледи на всички, като го видеха мястото...подобно на джунгла. Даже комшиите идваха да ме убеждават да се запра малко, че това е много работа и няма да стане. 

Е, на, стана за една година и нещо. 

Относно пожълтялата трева под фолиото, да. Повета стои доста време блед и слаб, но накрая умира. Пък и като го сложа фолиото не го махам повече. Какво става отдолу не ме интересува. Охльови не съм видял под него, като го вдигам, а и не виждам как ще оцелеят като постоянно се ходи отгоре.