За животните с любов

[Славянски 2594]

Като са покрай теб малко от малко на работа да се научат, а те спят...

[Venetka 1701]

Малеййй, то това телевизора много интересно нещо. Защо не сте го пускали по-рано? Гледай ти какви животни имало по света.

 

[Venetka 1701]

Зарко или Зара още не е ясно. И пак нас, човеците ни осиновиха, а не ние котето. И е мърляво знам, ама чакам още малко да се стопли. Не се маха това по козината с влажна кърпа. 

[Venetka 1701]

Официално вече може да ни сложат табела на къщата за котешко-кучешки приют. Не издържах на неустоимо умоляващия поглед на Зара и вчера я прибрах вътре. В тоя вятър и дъжд не ми даде сърце да я оставя навън. Да, има си кашонче и храна и вода, ама на метър от кашончето е и топло, и уютно. Та те така я караме у нас. Вече четирима станаха косматковците. Скоро ние ще спим на улицата с мъжа ми.

Умолявах току що доктора да ни включи в графика, съгласи се на сряда сутрин. Да видим от какво са спазмите и. През 7-8-10 минути горкото животинче проскимтява и видимо има спазми при дишане.

Жорката е върло удивен от къде се взе тая напаст и защо не може да си играе с нея. Май и леко обиден го дава. Кокерката учудващо добре прие всичко, стига котето да седи далеч от играчките и. Вчерашния ден и нощта минаха миролюбиво. Просто тая сутрин Зара се втрещи и съскаше при всяко препускане на Жоро около нея. А той просто си правеше сутрешната фриирънинг тренировка и се мяташе из къщи като бесен. 

[Venetka 1701]

Място не мога да си намеря. Безумно бясна съм. Не понасям човешките същества, не ги понасям.

Заведох Зара на лекар, за да установим след 3 рентгенови снимки, че е жестоко малтретирана. Шест счупени ребра, сачма в меките тъкани до предното краче и нещо като разкъсване между хранопровода и трахеята. Затова има и дихателни проблеми горкото животинче. И въпреки всичко причинено и от хората тя пак към хората се обръща за помощ.

Състоянието и е невероятно въпреки травмите. Лекаря не препоръча интервенция. Изключително скъпо струваща е и не се знае какъв ще е резултата. Препоръча да я пазим много от резки движения, да се грижим за нея както досега и да се надяваме Бог и природата да си свършат работата. Ако всичко върви добре след 2 месеца ще извадят сачмата, за да не получи оловно отравяне. 

[Антоанета 336]

@Venetka, сви ме стомаха, като прочетох.
Преди три месеца, спасявахме един Блодхунд. Прибрахме го от приюта в София, а те са го хванали на пътя - екстремно наплашен. Това голямо и много силно същество, като го приближиш, трепереше и се напишкваше. Също много бит. Предната лапа счупена и зараснала накриво, голяма рана на гърдите и с тумор. 
Изключително красиво, младо, много любвеобилно същество и послушно. Закарахме го в Германия, излекувахме го физически и психически и вече е при семейство, чийто Блодхунд е починал от старост. Има си собствен диван, голям двор и много любов. Хората си прекъснаха почивка в чужбина, за да го осиновят.
Още не мога да се начудя как такова мило същество може да е доведено до такова състояние. Що за болни мозъци...

 

[Venetka 1701]

Конфигурации за сън. 

[Ру® 2740]

 

https://www.facebook.com/photo/?fbid=10160207934169917&set=a.97267874916

никой ли не иска едно сладко котенце!?

[Venetka 1701]

За искане, искам Ру. Например десния синеочко, ама съм в невъзможност да приема повече косматковци. 

Питах колежката. Каза, че костенурката и заека и стигали. Пробвах да я убедя, че са и малко. Не поддаде за съжаление. 

[Боби Димитров 4672]

Румба като знам, че само от околните къщя имаше над 15 котенца миналата пролет, а тая ще са повече, че зимата не беше тежка и нямаше много жертви, не ми се мисли къде си тръгнал ти само с тия 5-6

[Антоанета 336]

Ру, имаме си у дома едно и навън щерката храни каквото помине наоколо. Лабчо ги гони, но те си се връщат и също очаквам някоя да си доведе бебетата.

[РозмариН 198]

Котки не смея вече да взимам, стига сме отглеждали храна за чакали! Само, ако някой бежанец замяуче на вратата ще го храним и пазим доколкото можем, но за съжаление се оказа диво място като за любопитни малки разбойници. Късмет на мъниците, поне 3 си харесах, но това е положението при нас 

[Venetka 1701]

Човеците ни осигурили диванче и фотьоли за релакс и спане на теферич. Пробвахме ги. Одобрихме ги. Ние ще си поспим, пък човеците да работят. То все някой трябва да работи, че това гранулки, препарати за бълхи и тем подобни гадини, лакомства трябва да се купуват. 

[Venetka 1701]

Пфууу, какво е това време днес? Дъжд и студено, отиде, та се не видя. Пак вътре ще се гушкаме. Я по-добре да нападнем човека и да се постоплим покрай него.

[Venetka 1701]

Никога не съм си представяла че чак толкова им е зле на животинките когато стопаните им ги няма. ММ казва, че кокерката ни много преживява когато тръгна нанякъде и изпадала за 3-4 дена в депресия. Заравяла глава някъде и нищо не я интересувало. Днес ми изпрати снимка. Сърцето ме заболя.

[Лозето ме наби! 485]

Не преживявай чак толкова, животните по-издържат и от нас. На моята почти Хаванска болонка ѝ пише в породната характеристика за болезнената привързаност, много е вярно, но при нужда съм я оставял при непознати и не се е стигало до трагедии. Разбира се, че се старая да не се случва, ама...

[Славянски 2594]

Зимата се присламчи една котка и вече си е у дома. Имаше и каишка за бълхи, та е била домашна, а единият й кучешки зъб е счупен, което предполага, че Писаната не е съвсем млада. Та забременя в началото на февруари в снега и роди на 7-и април. Едно живо и две мъртви, женско коте. Мъжкият беше бяло-рижав, тя черна, котето съвсем различно.

Малкото вече порасна и стана доста активно, въпреки че стои основно вкъщи и бозае - даже не мисля, че е яло нещо друго освен майчиното мляко. Голяма сладурана:

Дай му да спи при мене и да ме дере и хапе на игра. Обича да ми се покатерва в крачолите и да ме закача с нокти. Котешки игри, които прави и с мама, но понеже е едно и не му стига това, та аз го отнасям основно.

Днес обаче бях шокиран. Върша си къщна работа и в един момент гледам котката си играе с котето на пода, обаче бая сериозно го хапе, чак до кръв ми се види! Шок и ужас! Пробвах да издърпам малкото от устата й - и успях донякъде. Оказа се не котето, а малък съсел, същия на цвят като малкото. Котето след малко се подаде изпод едно одеало и работата беше ясна. Следваше учебна игра "котка и мишка" като съселът не беше още мъртъв и котето го давеше под зоркия поглед на Писана:

Въобще малко, сладко и кръвожадно Съселът беше доубит и в следващ кадър котката дъвчеше плячката, а малкото сучеше отдолу. Перфектен кадър, който пропуснах

В интерес на истината котката дебнеше вяло в другата стая известно време днес и очевидно е дочакала съсела. След което го е довлякла да го покаже и да го даде на котето. Което на свой ред дълго време дави и дъвка животинчето - доста бързо схваща за коте дето не е яло нищо друго освен мляко! Директно на месо мина. Селска идилия

Докато пиша тези редове (седнал) котето ми се качи на ръката и заспа в скута ми. Все едно знае, че за него говоря, ама спането е приоритет. Интересно колко е пораснало. Всъщност се оказа и мъжко.

Не е типичната гледка на блаженстващи "гранулирани" домашни котки. Тези си набавят храната. Не е най-предразполагащо да изръфа един плъх пред тебе и после да ти легне на гърдите и да се заоблизва. Котешки хигиенни навици...

Само че плъхът наскоро наръфал една от ПВЦ тръбите за отточната вода и причини неприятен теч на лошо място. Та нямам против котката да го ръфа. Който когото превари.

[Venetka 1701]

С всички сили помагат в ремонта... Наблюдават, разнасят боклуци и всичко, което успеят да докопат. Особено активен е Георги, краде пристягащите ленти от пакетите гранитогрес и ги размята из къщи. 

Не ми се мисли като стигнем до боядисването какво ще е.

[Боби Димитров 4672]

Еййй Marazzi, и ние туй гледахме с дървесен десен ама дългите плочки (15х90 и нагоре) идваха 70 лв/квм и минахме на турски  

А каква беше настилката преди? Гледам няма грунд или поне бетонконтакт?

[Venetka 1701]

Беше паркет, орех. Звучи добре, ама самия паркет беше нещо кой знае какво, за полагането му пък да не говорим. Майсторите си оставиха ръцете. В добавка кокерката ни върло се старае вече 7 години да опропасти съвсем паркета и те така стигнахме до идеята дорде още сили имаме да минем на нещо лесно за поддържане. Добре, че ММ може почти всичко сам, та майстори тоя път няма да се мотаят из къщи.