За животните с любов

[РозмариН 198]

Е, много е сладък тоз Георги! Пухляв и гальовен изглежда, но явно ловец  Позната схема Е, поне е само едно папагалче. Тъжно, но природа. Признавам, че след първото донесено синигерче си забраних да мисля по темата. В крайна сметка за котаците инстинктите са си инстинкти.... И да се караш, и да наказваш ефект кой знае какъв няма. Ако може да се профилактират такива случки - супер, ако не - здраве да е! При нас ефекта с обясненията и карането , че така не се прави беше просто, че престанаха да ни носят "дарове", защото следва кавга и демонстративно изхвърляне на утрепания трофей. 

 

[Venetka 1701]

Георги е много голяма беля и има нестандартни спортни заложби. Фрийрънър го дава. Завойте на стълбището ги взема по стената, мята се като луд от по столове, шкафове. Редовно нещо пада. Толкова е бърз, че досега никой от нас не е успял да заснеме спортните му постижения. 

[Александър Ал 301]

Под навес.

[Venetka 1701]

В това чекмедже дали пък няма нещо за крадене и криене под килима?

И яяя, Жорко се мултиплицирал.

Добре, че е само отражение, че две такива бели като него вече ще ми дойдат  в повече.

 

[Kalam Mekhar 947]

На 7.05.2021 г. at 19:43, Venetka написа:

Тая нощ наш космат хубостник Георги успял да си отвори сам вратата на стаята на щерката и сега папагала е без големите пера......

Този Георги имало ли е случай да дойде, когато го повикаш по име, без да е гладен? А, папагал не е малка загуба, защото се отглежда по- трудно, привързва се по- силно към стопанина си от котка и е по- умен и от куче, ако е от големите видове. Един познат, имаше голям папапагал, който никога не ти казваше "Чао", ако не те види, че си тръгваш. Много добре свързваше дума с действие или предмет.

[Venetka 1701]

Трудна работа @Kalam MekharГеорги е съвсем различен от предишните ни две котки. Един такъв... самодостатъчен си е, леко отнесен, а пък в същото време много пакостлив. Чак сега, след година с нас взе от време на време да реагира като го викаме по име. Но е прекрасен, ние си обичаме всичките домашни любимци независимо какви бели правят. За съжаление папагала ден по-късно умря и още не сме го преживели и не ми дава душата да махна клетката му и кацалките и играчките.

[Kalam Mekhar 947]

преди 21 минути, Venetka написа:

Трудна работа @Kalam MekharГеорги е съвсем различен от предишните ни две котки. Един такъв... самодостатъчен си е, леко отнесен, а пък в същото време много пакостлив. Чак сега, след година с нас взе от време на време да реагира като го викаме по име. Но е прекрасен, ние си обичаме всичките домашни любимци независимо какви бели правят. За съжаление папагала ден по-късно умря и още не сме го преживели и не ми дава душата да махна клетката му и кацалките и играчките.

Котката не е домашен любимец. Тя е просто обитател на територията и потребител на услуги. Ако е на свобода, отива в този двор, където я хранят. Кучето също не е домашен любимец, защото е член на семейството. Единствената котка, която е проявявала повече привързаност и не правеше пакости я донесе брат ми от апартамента си. Но, животинчето нямаше късмет и след няколко месеца го блъсна кола.

[Лозето ме наби! 485]

Стар, но мъдър лаф гласи:

Кучето: Как добре се грижи стопанинът ми за мен ... той за мен е Бог!

Котката: Как се грижат за мен ... - значи за тях съм Бог!

 

Иначе съм "баща" на най-обикновено вълнисто папагалче, взехме го защото малкият рИвеше за куче и не искахме, но после и куче наследихме. Обаче Гинес-рекордът за най-много думи, мелодии и т.н. е на точно такова вълнисто папагалче с мозък колкото лешник... 

За съжаление нашето не можахме да го научим да "говори", иска си внимание и време в началото пък тогава всички си имаха друга работа. Аз успях да го социализирам, научих го като вдигна ръка да каца на показалеца ми, уж разбира някои команди, но до там. Най ми е кофти, че не мога да го взема на село защото ще се заиграе с някоя котка като с кучката, но втората е възпитана. Скоро май ще тряба да вземам втори папагал, че на този му минават годинките...

[Антоанета 337]

преди 4 часа, Venetka написа:

За съжаление папагала ден по-късно умря и още не сме го преживели и не ми дава душата да махна клетката му и кацалките и играчките.

Ооо, съжалявам да го чуя! Една мъничка звездичка...

[Антоанета 337]

Вече не сме 5, а 14 кг. Специалитетът ни са мрАвките. Любима игра - спринтира в тревата, скача в реката и после копае дупка или пък, да измъква прясно засадени неща. Мамина отмяна! ...но пък е толкова гушлива и те гледа в очите. Много мило същество!

[Миленка® 1425]

Дочкови размисли
Всяка сутрин съседите си будя рано,
като будилник съм – точно в шест.
На Герганчето в захлас започвам да се кланям
и наперушинен, с нисък баритон
любовните слова й нижа нежно тон по тон.
Знам, хазяйката обича ме и ми се радва,
съседите обаче май не са в  голям възторг,
вратите сутрин нервно тракват,
не искат те да чуват любовния ми зов.
Кога ли те ще я нападнат
да ни изгони тя от пернатия ни дом? –
„Какъв е тоз солист, Миленке,
дето приютила си на градския балкон?“
Всеки ден терзаят я мисли разни
как свободата на семейството ми да даде,
но знае, че веднага щом ни пусне, 
котката квартална мигом ще ни изяде.
Какво ще отреди съдбата ни не зная,
дали ще ни дари със полети в простора син,
едничко знам – на Герганчето ще продължа да пея,
дорде сърцето ми не спира да тупти.

[Лозето ме наби! 485]

Малей, върху орхидеите!!! Пък аз на моето папагалче се карам

Между другото папагалчето ме светна как се стимулират "бебенца" на орхидеята: беше клъвнал под най-горната спяща пъпка на стар цветонос и се разви "бебенце". Вече е разсадено и на свой ред ще цъфти.

[Venetka 1701]

Георги има проблем с човешкото битово недоразумение наречено тоалетно казанче. Толкоз ли не може да ги правят по-големи тез неща, та един котарак лесно да се смества отгоре, а не да виси наполовина. Едва се закрепи отгоре горкичкия!

Найда в фаза възстановяване от ухапване на незнайното вилно жУвотно.

Тук вече е добре. Има нова играчка и никой не смее да мине покрай нея, че върло ръмжи и си пази придобивката.

 

[Ру® 2742]

5 от домашните любимци...

[Лозето ме наби! 485]

Някои си губят времето с животни, а аз отглеждам цветя:

 

В момента това "цвете" е доста по-дългокосместо и така набито с лепка и сплъстено, че ме е срам да го занеса на кучешки фризьор. Загубих почти месец да чистя градината от лепки заради него, но то си ги намира. Утре-вдруги ден ще му тегля ножицата!

PS Както е с рунтав "кожух" и 35 градуса на сянка, дори днес отиде и се пльосна  върху нагорещения цимент!

[Venetka 1701]

Улична котка упорито се пробва да се присъеди към нашите любимци. Нямаме вече възможност и не зная какво да я правя. Вчера взех да я храня. Доста слаба и уплашена е.

ММ ще ме убие ако знае, че почнах да я храня, но не мога така да я оставя. Георги и Найда сутрин и вечер си общуват с нея през прозорците на верандата. 

[Миленка® 1425]

Георги и Найда не излизат ли на двора да играят? 

[Venetka 1701]

@Миленка®Излизат, как да не излизат, но тогава котката изчезва някъде. А когато е зад стъклото явно се чувства сигурна и те така седят сутрин и вечер късно и се гледат вече няколко дена. 

[Лозето ме наби! 485]

По-скоро с Георги ще си има проблеми - котаците не обичат чужди котки на територията. Аз се навих да си взема коте и умувам: мъжкото ще пъди другите, а женското лови повече мишки - в изобилие са зимата заради орехите.

Кучката е възпитана, нищо че се забавлява да гони котките. Към кръчмето се присламчи една куца и като направих забележка започнаха да спят дупе до дупе.

[Ру® 2742]

Джорджи си отиде 

   хортензиите си остават....