Стари сортове ябълки

[almodovar 149]

и аз да се похваля, най стария ми сорт е описан за първи път около 17... и някоя си година, сега забравих точно кога.... та така 

[Славянски 2594]

Ако свързваме селото със старото, то градът е определено носител на новото. Днес се случи да попадна на "специална селекция" от нови сортове ябълки, получени в района на София. Подценявал съм ги градските хора, а се оказва, че и те въдели - и такива сортове на село и сред старите не съм виждал. А и далеч не опитах от всички. Добре е, човек да има база за сравнение. Защото характерно за старите сортове е, че са се запазили толкова време, именно защото са били ценени, докато за новите времето ще покаже.

Ето една снимка:

Едните са много интересни жълти с червени дръжки, другите са червеникави. Имаше и още едно дърво с подобни на червените, но малко по-едри. Месото е удивително:

От снимката мисля, че не си личи, но е жълто. Същият цвят като ципата на жълтите ябълки. Иначе вкусът на жълтите е стипчиво-сладко-горчив. Но и размерът впечатлява:

Да, размерът има значение. За разлика от жълтите, жълто-червените обаче са супер ароматни, хрупкави и вкусни. От второто дърво с червеникави плодове не бяха толкова сладки.

Та ето я селекцията в действие близо до околовръстното на големия град! Хората се занимават и резултатите са налице. Много красиви дървета, отрупани с плодове в края на декември Предполагам, че това са семенаци от някакви сортове ябълки с диви и дребни ябълки в родословието си ("crab apples"), някой е ял ябълки и е изхвърлил остатъка в тревните площи, където тези са поникнали преди години и са оставени на произвола на съдбата в някаква храстовидна форма. Може би поради липса на хора в столицата, не си и личи някой да се е грижил за дърветата

Въобще овощарският и селекционен принос на софиянци не мога да го подмина Грабнаха ми окото от далече. Никой не ги бере. Дори животните не ги ядат, защото сякаш няма нито животни, нито птици. Дори и ябълките с по-нормален размер, които пак са семенаци, си стоят по дърветата и в тревата.

Не че не стават, но паралелите, които правя с обраслите терени на Балкана и тука, не са в полза на София. Храсталаци, боклуци и дребни ябълки. Но така става, когато хората са абдикирали от ролята си на градинари.

[Славянски 2594]

Разбира се, с тези дребноплодни сортове не се изчерпа днешната ми програма. Взех още ябълки "Белфльор" и мисля, че идентифицирах още един или два от старите ми сортове. Просто тези хора от кюстендилско продаваха само стари сортове ябълки и им знаеха имената. Взех от ето тези:

Първо от етикирането разбрах, че са "Канадска ренета", но всъщност се оказа според човека, че сортът е "Касова Ренета" - едно към едно са със "сорт #6". Търсих информация в нета и за "касова ренета" нищо не намерих, но намерих за "каселска", която се среща в България и била с холандски произход и се водела под следните имена:

Цитат

 

REINETTE DE CAUX

SYNS. - Copmanthorpe Crab, Dutch Mignonne, Duitsch Mignonne, Mignonne de Hollande, Stettin pippin, Grosse Reinette de Cassel, Gosse casselerrenette

 

Ето снимка от един френски сайт, където са поместени 2100 сорта ябълки:

Не е едно към едно, но доста, доста прилича. Вижте и това старо изображение:

А и така я нарекоха хората без да се съмняват. Ренета (на италиански) или "Reinette" ("Ренет" от френски) значи "Little Queen¨ (Малка кралица). При всички положения е някоя от ренетите, които са повечето френски сортове. Сега попаднах на още някои снимки:

Гледайки тази снимка обаче, ми се струва, че не е това нещото. Просто тези ябълки не са толкова сплеснати. Повече ми прилича на един от тези два сорта:

"Златна ренета", и тук има вариация - някои са по-червеникави от други. А също и ето тази много мяза:

Та ми е трудно да определя, но отговорът е някъде там, измежду тези сортове. Пък очевидно името използвано у нас е изнамерено.

Покрай "Касовата ренета" видях, че е популярна и "Канадската ренета" (френски сорт) и тя също е много сходна:

А това определено изглежда познато, особено като гледах снимки и на листата и короната на дървото! Имало и "Бяла канадска ренета" ("Reinette Blanche du Canada"), както и "Сива канадска ренета" ("Reinette Grise du Canada") - и след преглеждане на няколко снимки според мен моят "сорт #8" e точно "Бяла канадска ренета" (сивата е почти същата, но малко по ръждива):

Ябълките, които аз бях снимал, нямаха руменина, но тези, които са най-огрявани от слънцето имат леко оранжевеене/поруменяване, точно като на снимката по-горе.

За този сорт съм на 95 % сигурен, че е той. Ето и описание:

Цитат

Reinette du Canada or Canadian Reinette is, despite its name, an old French cultivar of domesticated apple. It is a reinette type of golden apple, with lots of russeting, which keeps shape in cooking and is mainly used for that purpose especially in apple strudel.

Even today it is considered as the default russet apple of France, and is also known as the Reinette Blanche du Canada and many more names. Reinette Grise du Canada is probably also a sub cultivar of it, but this is not clear. Reinette du Canada, or whatever name it has, likely originated in Normandy, France and was first described in 1771.

 

[Жоро 1354]

Тоя Белфльор дето ми го даде нищо не струва. Сладникаво, безвкусно, никъв аромат, хлебна консистенция, ама замина в закуската. 

[Славянски 2594]

На 25.12.2019 г. at 10:44, Славянски написа:

Имам още за представяне, но може и да не е тия дни, като например ето този:

Ще избутам и този сорт преди да са заминали ябълките. Вчера разчиствах една купчина клони близо до дървото и излезе една съвсем запазена ябълка - бързо я хапнаха овцете. Та какво да кажа за този сорт? Ще го водя под име "сорт #12". Ето още една снимка от 2019 г.:

Сортът е от по-късните. Ябълката вдясно е малко по-неузряла, но често стават почти изцяло светло-червени на тъмночервени ивици, или с жълто откъм страната неогрявана от слънцето и отдолу. За лявата ябълка имам малки съмнения, че може да не е същия сорт, но дясната и тази по-горе със сигурност са. Плодовете са средно едри, закръглени с леко сплесване отдолу и отгоре, сочни и хрупкави, със сладост и характерен аромат, с лека киселинка, вкусни. Наподобяват на вкус "сорт #3", само дето са по-късни и трайни. Нямам много опит с този сорт по причина, че беше в имот, който скоро усвоихме и отдолу беше обрасло. Тази година повечето ги хапнаха животните. И двете дървета са стари, високи и поизкорубени, и не се знае колко живот им остава. За мен сортът си струва, но ще трябва да търся повече информация дорде го идентифицирам. Завършвам с още един кадър:

Гледайки отново белите точици на плода вляво, все повече си мисля, че това е един от другите сортове, които описах в началото. Тази вдясно си е баш нещото, като има по-жълти и по-червени екземпляри, в зависимост от това в коя част на короната са били. Имам още една ябълка, която не съм снимал - жълтото доминира като фон на 2/3 от повърхността ѝ.

Донякъде прилича и на един друг сорт, доста по-ранен и от любимите ми, който обаче беше преминал (първата половина на септември) и не успях да го опиша тая година, и който почти идентифицирах, докато разглеждах снимки и описания на стари западноевропейски сортове. Но ще мога да се произнеса за него по-категорично при следващата реколта.

Той изглежда ето така:

Води "King of the Pippins" в Англия или "Reine de Reinettes" (Queen of the reinettes) във Франция и Белгия. Тези снимки са едно към едно, но снимки на същия сорт на други места не отговарят. Описанието на вкуса отговаря:

https://www.orangepippin.com/varieties/apples/king-of-the-pippins

Пише, че друго име му било "Златна Пармена" (в Германия), но с какво име е известен у нас не се наемам да кажа.

[almodovar 149]

На 22.12.2019 г. at 19:22, Славянски написа:

След известно прекъсване ще продължа със следващия сорт. Останаха ми малко ябълки от него, по причина че така и не ги обрах. Дърветата са стари и дебели, сигурно колкото и къщите. Едното е доста запазено и с подновен растеж, другото е изкорубено, но се държи, и му оформям нова корона. Ето снимки на плодовете на този "сорт #6":

Това е от типа ябълки с по-груба кожа, които американците наричат "russet" (oписание на груб вълнен плат носен от по-бедните хора в миналото). Да, има малко "кожена", по-грапава текстура. Цветът е тъмно бежово-жълт с руменина на ивици откъм огряваната от слънцето страна. Ябълките са по-скоро сплеснати и неравномерни по размер, както е видно от снимката - има и дребни, и средно едри, и дори едри. Необходими са сериозни резитби, иначе плодовете доста издребняват. Характерно за този сорт е, че плодовете трудно падат от клонките и често се задържат на дървото до първите снегове. Така стана и тази година: някои ги опоскаха птици на дървото, други изядоха животните от земята. Но за мен това неокапване е предимство, защото имаш време да обереш плодовете от дървото без да се наранят. Имат и време да си узреят добре. И, да, зреят по-късно, някъде през втората половина на октомври и ноември. Вкусът е сладко-кисел и по тая причина колкото по-късно се берат, толкова по-приятни за ядене стават. Не са особено сочни и по-скоро бих ги причислил към т.нар. хлебни сортове, макар и да не стават съвсем сухи, че да пресядат. Но от всички тукашни сортове може би този е с най-малко сочни плодове. Месото е бледо жълто. Ето още една снимка:

Иначе, въпреки киселата жилка, за мен са по-скоро приятни и по вкуса ми. Наподобява на вкус и външен вид "сорт #4", само че ябълките са по-сплеснати и сортът е доста по-късен.

Един недостатък на този сорт е, че част от плодовете загниват още на дървото. Не съм ги пръскал, но този сорт е най-податлив на това гниене или по-скоро на второ място след един летен едроплоден сорт с ябълки до по 500 грама, който обаче ще видя да документирам догодина, защото отдавна е преминал. И в момента на дървото са останали спаружени загнили ябълчици, които едва ли ще окапят до пролетта. Това е и причина един комшия, който има също такова старо дърво, да не ги долюбва, заради тая им податливост и да мисли да завъжда нещо по-устойчиво.

Въпреки загнилите тук-там плодове обаче, дървото (в по-добро състояние от двете) даде прилична реколта късно през сезона. Едвам успях да обруля два-три плода като за снимки преди да са ги изяли птиците Със сигурност ако и нямахме толкова много ябълки от другите дървета нямаше да ги оставя, но това е друга тема. Често ми е по-изгодно поради липса на време да ги оставя за кокошки и други животни, отколкото да ги бера, да изгният в щайгите и после пак да свършат при същите тези животни. Завършвам с още една снимка:

Това е тъй наречената Краб ейпъл, те са си пак малуси, но се делят на коронария, ангустифолия, азиатика, сикименсис и така, така нататък. Имам малко в колекцията си, да кажем 3,4 разновидности , плододават адски много, цъфтят уникално, но съм селекционирал един дребосък , червен с червено месо, уникално ароматен, никаква горчивина и висока киселинност. Ползвам го за добавка в ябълковия сок, става фантастично нещо

[Славянски 2594]

И аз опитах една дребна като череша в София, червеничка с жълто месо - беше супер вкусна и ароматна. Даже като вишна да не кажа. Съвсем дребни. Но повечето такива според мен не стават за ядене и ги сеят като декоративни. А тази на снимката, която си цитирал, със сигурност не е crab apple. Даже я идентифицирах като някаква "ренета". Въпреки че е малко спорно самото наименование.

Но това е добро напомняне, че понякога от някои сортове е достатъчно да добавиш по малко за по-добър вкус. Четох, че американците добавяли традиционно плодчета от ирга към други плодови изделия от не толкова сладки плодове за подобряване на вкуса.

[Славянски 2594]

Попаднах на една статия за ябълките, която дава интересни подробности за сортовете у нас (ще цитирам):

Цитат

Размножаване на ябълковите сортове

Сортовото разнообразие при ябълката е твърде голямо. Според някои сведения в света са известни над 10 хиляди сорта, а у нас броят на местните и на внесените от други страни сортове е около 500. В зависимост от срока на зреене сортовете се делят на летни, есенни и зимни. От летните, които зреят през юли - август, у нас по-широко са разпространени Виста бела, Хелиос, Джърсимак, Примруж, Молиз делишес и др. Ранните сортове у нас са много слабо застъпени. Най-широко разпространени са есенно-зимните сортове, които по реда на зреене от края на август до към средата на октомври, се подреждат както следва: Златна пармена, Озарк голд, Присила, Джонатан, Жълт белфльор, Червена превъзходна и нейните вариетети (Уелспър, Старкинг, Старкримсон, Купър 4), Глостер 69, Златна превъзходна, и нейните вариетети (Смути, Морспър голден, Белголден, Голден сан реситинг), Либърти, Приам, Английска зелена рената, Канадска рената, Джонаголд, Ервин баур, Мелроуз, Муцу, Карастоянка, Флорина, Айдъред, Айвания, Шарден, Фуджи, Грени Смит и др.

В сортовата листа за размножение в разсадниците у нас са застъпени и редица по-стари сортове, като Ладсбергска ренета, Зимна бананова, Скринянка, Бернска розова, Тетовка, Златна дицова ренета, Бял зимен калвил, Старк, Демократ, Йорк империал и др.

За да се запазят сортовите качества, ябълковите сортове се размножават чрез присаждане.

Ябълката се присажда само върху ябълка. Подложките при нея са два типа – семенни и вегетативно размножавани (клонови). Тези два типа подложки оказват различно влияние върху срока на встъпване в плододаване, върху размера на дърветата, качеството на плодовете и дълголетието.

Семенните подложки се получават от диворастящата ябълка (киселицата), а също така и от културни сортове. Предимство на тези подложки е тяхната по-добра приспособимост към почвените условия, което се дължи на по-мощната им коренова система. Поради това сортовете, присадени на такива подложки, се развиват и плододават задоволително и при по-бедни и по-сухи почви. Другото тяхно предимство е, че са чисти от вируси и ако върху тях се присадят калеми от здрави растения се получава чист от вируси посадъчен материал.

Клоновите подложки се получават чрез вкореняване на едногодишни леторасти по системата на т. нар. вертикални отводи. Клоновите подложки предизвикват по-слаб растеж у присадника, растенията встъпват в плододаване по-рано и живеят не повече от 20-25 години. Това са много важни предимства пред семенните подложки, поради което масово се използват в практиката. Клоновите подложки се разделят в няколко групи в зависимост от растежа, който предизвикват у присадника – слаби, полуслаби, умерено и силно растящи. Засега в практиката се използват основно първите три групи. Едни от най-слабите са М 9, М 27 и М 26. Полуслаб растеж имат подложките М 7 и ММ 106, а от умерено растящите най-често се използват М 2, М 4, ММ 104, ММ 109 и ММ 111.

Дърветата, присадени на слаби и умерено растящи подложки, се засаждат на разстояние 1,5-3 м в реда и 3,5-4,5 м между редовете и в повечето случаи им се формира вретеновидна корона. Дръвчетата от присадените на семенна подложка сортове се засаждат съответно при разстояния 4-5 на 6-7 метра.

Източник: https://magasini.net/news/osnovni-harakteristiki-na-yabalkata

Като гледам кога зрее Златна Пармена все повече се убеждавам, че онази, за която писах по-горе е точно тя (зрее втората половина на август до средата на септември) - сложили са я първа по зреене от есенните сортове. А от София си взех да опитам бернска розова (роза) и въпреки че не ги отглеждам, мисля да ги покажа и опиша.

[Marangoza 634]

На 28.01.2020 г. at 0:06, Славянски написа:

Ще избутам и този сорт преди да са заминали ябълките. Вчера разчиствах една купчина клони близо до дървото и излезе една съвсем запазена ябълка - бързо я хапнаха овцете. Та какво да кажа за този сорт? Ще го водя под име "сорт #12". Ето още една снимка от 2019 г.:

Сортът е от по-късните. Ябълката вдясно е малко по-неузряла, но често стават почти изцяло светло-червени на тъмночервени ивици, или с жълто откъм страната неогрявана от слънцето и отдолу. За лявата ябълка имам малки съмнения, че може да не е същия сорт, но дясната и тази по-горе със сигурност са. Плодовете са средно едри, закръглени с леко сплесване отдолу и отгоре, сочни и хрупкави, със сладост и характерен аромат, с лека киселинка, вкусни. Наподобяват на вкус "сорт #3", само дето са по-късни и трайни. Нямам много опит с този сорт по причина, че беше в имот, който скоро усвоихме и отдолу беше обрасло. Тази година повечето ги хапнаха животните. И двете дървета са стари, високи и поизкорубени, и не се знае колко живот им остава. За мен сортът си струва, но ще трябва да търся повече информация дорде го идентифицирам. Завършвам с още един кадър:

Гледайки отново белите точици на плода вляво, все повече си мисля, че това е един от другите сортове, които описах в началото. Тази вдясно си е баш нещото, като има по-жълти и по-червени екземпляри, в зависимост от това в коя част на короната са били. Имам още една ябълка, която не съм снимал - жълтото доминира като фон на 2/3 от повърхността ѝ.

Донякъде прилича и на един друг сорт, доста по-ранен и от любимите ми, който обаче беше преминал (първата половина на септември) и не успях да го опиша тая година, и който почти идентифицирах, докато разглеждах снимки и описания на стари западноевропейски сортове. Но ще мога да се произнеса за него по-категорично при следващата реколта.

Той изглежда ето така:

Води "King of the Pippins" в Англия или "Reine de Reinettes" (Queen of the reinettes) във Франция и Белгия. Тези снимки са едно към едно, но снимки на същия сорт на други места не отговарят. Описанието на вкуса отговаря:

https://www.orangepippin.com/varieties/apples/king-of-the-pippins

Пише, че друго име му било "Златна Пармена" (в Германия), но с какво име е известен у нас не се наемам да кажа.

Да,това е Златна Пармена,типично летен сорт. Помня я от малък/имахме в двора едно дърво/.Сега имам и Златна Пармена подобрена/не знам каква кръстоска е,но е по-наситено червена/.Сочна,ароматна и вкусна.

[Жоро 1354]

Изглежда много добре подобрената. Пармената и аз я помня като стандарт от дядо ми, но не съм я запомнил с вкус за разлика от превъзходната. Ако идваш на срещата би ли донесъл някой калем, моля?

[Славянски 2594]

преди 33 минути, Marangoza написа:

Сега имам и Златна Пармена подобрена/не знам каква кръстоска е,но е по-наситено червена/.Сочна,ароматна и вкусна.

Аха, и това е на снимката? Че то на вид няма общо с тези по-горе, не знам на вкус. То направо си  е "златна" виолетова.

Пармената (идентифицирахме я) е сочна, сладко-кисела, но обикновено падат при мен неузрели и най-често отиват на сок. Те са след петровките може би първия или втория сорт, който зрее, и това е предимство, щото човек чака ябълки. По тая и причина петровките ги обичам, защото са толкова преди сезона на останалите. Може да не са трайни, но са приятни.

Моят единият дядo, @Ciao Li Min, пък никога не е имал ябълково дърво. Другият имаше една петровка (бяло-розова) и една, която беше обичайно зелена или жълта. Но есента очевидно ме е нямало и така и не ги помня зрели. Дървото е още живо и се оказаха жълти издължени с малко червеничко. Може би ако бях имал рода не в града, щях поне да съм чувал сортове. Знаех някои от тези по магазините.

[Marangoza 634]

Днес я открих в тревата съборена от вятъра - Златна пармена. Такава каквато я помня на цвят и на вкус.

 

[Евелина 619]

Снимки от щанда на Институт по земеделие - Кюстендил , октомври 2020. Не можах да направя по-добри снимки, защото имаше много снимащи, явно имаха същата цел - " да определя ябълките насадени от дядо/прадядо/баба ". Надявам се да са от полза за някого, снимах със застъпване на кадрите, така че една и съща касетка ябълки я има вдясно, после вляво .. :)

[Евелина 619]

Още снимки

[Евелина 619]

още ябълки

[Ру® 2740]

Много ябълка - много нещо! И аз се бях засилил да качвам... ама то ти си изчерпала напълно темата ... :-) 

[Евелина 619]

Ру@ , качвай, имам пропуски в снимките .

[Миленка® 1425]

Еееее, няма циганка. 

[Славянски 2594]

Браво на @Евелина за снимките! Страшна колекция от сортове нови и стари! Въобще много добра референция, ако иска човек да разпознае някой сорт или пък да види как изглежда. Вкусът трудно може да се прецени от снимка, но пък добре изглеждащи ябълки! Аз си разпознах Канадската Ренета, Белфльор, Златна Пармена. Има и още една, която супер много прилича - Рубинола - трябва да я проуча. Тази Симиринова Ренета също наподобява на една от тукашните. Видях и Мелроуз и Шарден как изглеждат. Не че няма снимки по сайтовете на разсадниците, но това са супер снимки, чудна колекция, съвсем реални

[Славянски 2594]

преди 3 часа, Миленка® написа:

Еееее, няма циганка. 

Е, някой циганин може да си я е 'аресАл!  Сега ще ме обвинят в расизъм...  Но по-добре мен отколкото изложителите

Снимки на Циганка ще чакаме от другаде