Круши. Сортове. Отглеждане.

[Славянски 2573]

Гледам, че за шест години крушите са тема обсъждана, та обсъждана! Та рекох да я пусна, барем някой се престраши да обели дума. Крушите ги имаме за даденост, а ако не бяхме никога опитвали, сигурно щяхме да се впечатлим като от екзотичен плод.

Сортове има всякакви - аз самият отглеждам няколко - но ми харесва дългият сезон на крушите и възможността за трайно съхранение на плодове от някои от тях. Присаждал съм на диви круши и става добре, макар и по разсадниците по-често да ползват дюлеви подложки за по-умерен растеж (на дива круша стават по-големи дървета), ала някои сортове са несъвместими с дюлята. Но пък крушовото дърво може да живее стотици години, много повече от човека.

Попаднах на един мъж, който въди страшно много сортове круши, и даже продава калеми (комуто е интересно), а предполагам ще може да идентифицираме и незнайните или ненаименовани сортове в градините си. Като остане време бих се поровил:

https://m.facebook.com/groups/229173711085054/permalink/674750953193992/

[Emil 158]

На никой май не му е до круши в момента. Моят съсед казва, че крушата е глупаво дърво, защото задържа всичките плодове които е вързало, дори и "учената" му, която е взел от разсадник на БАН преди много време. Аз наследих 6 крушови дървета две попски и четири диви. Последните раждат много плодове: дребни, закръглени, твърди, стипчиви, не много сладки но ароматни. Могат да се ядат, след като угният малко, особено когато е бедна годината. Мисля да махна поне две от тях, че са близо до къщата, а есента под тях са носи миризма на джибри и шум от летящи твари: оси, стършели, мухи... Иначе на пролет са красиви като цъфнат, дърветата са големи колкото ореховите. Попските са също стари и красиво разклонени, но не толкова големи дървета. Тази зима орязах едната, скъсих я до шестия метър, за да ражда повече на ниски клони. Вкусът им не е нещо особено, но издържат цяла зима и се отчитат всяка година. Нашите боледуват, мисля че от струпясване(не съм специалист), но беля кората, която и без това е дебела като кожа. Не знам дали да си кажа, ама мисля да хвърля малко карбамид около дървото тази пролет. В тази връзка си мисля, че може да се направи тема или справочник: "Препарати за растителна защита одобрени от форума". Една година направих вино от попските круши, на мен ми беше малко блудкаво и с много лека миризма на ацетон, която в последствие изчезна, но ме накара да не повторя, въпреки че жената много го хареса. Моят принос за увеличаване на броя на крушите е скромен. Посадих една ранна- "хубава юнска" и една късна- "пас красан", развиват се много бавно, може би не ги храня добре. Имам успех с присаждането на вилямова масловка върху дивачка, боскова масловка върху клон на попската и още една, която не знам каква е. Беше с учебна цел, вече дава плод понякога, но нещо го изяжда зелен, вероятно кон. Ами това е. Аз ще си обирам крушите. Приятен ден.

[Миленка® 1421]

За крушите е нужно да се подхожда много внимателно при рязане на стари дървета. Пред къщата на дядо ми има огромна круша, която е садена още преди да построи къщата, т. е. преди 1934-та. Тъй като е гигантско дърво и огромните й клони бяха над къщата, постепенно ги орязаха, като оставиха единия клон, който е насочен към градината. През март, когато си ходих, видях, че по дънера вече има Паунска опашка, а тя расте по загинали дървета, което означава, че крушата загива.

 

[Славянски 2573]

Хората правят крушеница, което е вид ферментирала напитка от диви круши. Емил, не знам вашите четири диви дали наистина са диви, или са такива сортове по-дребни кафенеещи отвътре? Личи ли да са присаждани? Принципно, може да се поднови короната и да се облагородят, ако са незадоволителни. Аз сега подновявам постепенно една голяма череша, която е твърде висока за бране, дори и със скеле и голяма стълба. Махнахме единия клон миналата година.

[Славянски 2573]

Ето две рецепти за крушеница:

"Това питие е било много популярно сред нашия народ. Приготвя се от добре узрели диви круши. Измити здрави круши се насипват в дървени съдове – качета, в буркани или делви. Заливат се със студена вода, слага се по 150-200 г захар на 10 л вода и торбичка със синап. Покриват се плътно с капак и се оставят да ферментират. След около 20 дни крушите са готови за ядене, а течността, придобила особен аромат и цвят – за пиене.

Сокът на крушеницата се използва и за трайни зеленчукови туршии. На 1 л течност се добавя 30 г сол, възварява се и се излива върху измития, подреден в буркани зеленчук."

И втората (има и претакане):

 Крушеница готвач.бг

Аз лично нито съм пробвал да направя, нито съм опитвал. Миналата година се канех август, но се съсипаха крушите и не успях. Между другото, дядо ми слагаше диви круши в туршия и много ги обичах.

@Миленка® а ти старата круша не можеш ли да я присадиш на ниво дръвче някъде? Да се запази.

[Emil 158]

 

Миленка, ето такава я свърших. Избрах снимка с последния клон, за да се види колко съм я орязал, вече и него го няма. Не можах по-малко, гледах да режа с триона колкото мога по-високо. Заинтригува ме с тази опашка. Какво по-точно представлява?

[Emil 158]

Славянски, не знам какъв сорт са, големи около 3 см и покафеняват отвътре като станат за ядене. Аз им викам диви, защото не съм виждал да се продават в магазина. Не се вижда никаде да са присаждани, пак казвам дърветата са огромни, ще ги снимам като ходя следващия път. Крушеницата ще пробвам да я направя. Благодаря.

[Славянски 2573]

То диви има всякакви форми. Най-вероятно са такива. Аз бях брал плодове от млади диви круши (има доста в района, повечето още не цъфтят) и от всяко дърво различен плод, че и някои не бяха готови ноември, други бяха края на август.

Пък и ракията винаги е вариант да не се съсипват плодовете. Аз правих компот също и са много вкусни тези подобни на дивите при мен.

[Славянски 2573]

преди 1 час, Emil написа:

Миленка, ето такава я свърших. Избрах снимка с последния клон, за да се види колко съм я орязал, вече и него го няма. Не можах по-малко, гледах да режа с триона колкото мога по-високо. Заинтригува ме с тази опашка. Какво по-точно представлява?

Аз с черешата не рискувах наведнъж. Препоръчват да се махат до 30-40 процента от клоните наведнъж.

[Миленка® 1421]

@Emil, искрено се надявам твоята круша да оцелее. Ако трябва да бъда точна, преди 10-на години правиха подобно рязане на твоето, не се отрази на крушата. Но в последните години понеже отрязаха още няколко дебели клона, явно това вече й се отрази, обаче пък може и да е съвпадение, просто проблемът да е в това, че е много стара.

А паунската опашка е https://manatarka.org/trametes-versicolor/ Изследванията през последните години показват, че гъбата съдържа вещества, които борят различни тумори, като публикациите са за най-добри резултати при тумори на дебелото черво.

@Славянски, не ми е идвало на ума да взема калем от нея.

Крушен`ца и черешен`ца правеха дядо и маля (родителите на татко) – само плод и вода, без добавяне на захар или каквото и да било. Правеха ги в голяма делва, слагаха я на слънце – сайдери, майдери, ряпа да ядат. По същия начин правих преди няколко години черешен`ца в стъклени трилитрови буркани, колегите даже ми донесоха след това череши, за да направя още няколко дози.

[Славянски 2573]

преди 46 минути, Миленка® написа:

@Emilискрено се надявам твоята круша оцелее. Ако трябва да бъда точна, преди 10-на години правиха подобно рязане на твоето, не се отрази на крушата. Но в последните години понеже отрязаха още няколко дебели клона, явно това вече й се отрази, обаче пък може и да е съвпадение, просто проблемът да е в това, че е много стара.

В много случаи има благотворен ефект рязането. Аз съм ги приложил върху някои изкорубени ябълки и имат доста нов и здрав растеж и не съхнат. Христо Иванов-Ашламинатора беше показал едни круши в неговия имот, които подрязвал сериозно, защото били доста зле и се бяха обновили. Мисля че не бъркам, но беше в един от видео туровете на градината му, които пуснах в темата за "градинари и фермери по света и у нас".

преди 46 минути, Миленка® написа:

 

@Славянски, не ми е идвало на ума да взема калем от нея.

Крушен`ца и черешен`ца правеха дядо и маля (родителите на татко) – само плод и вода, без добавяне на захар или каквото и да било. Правеха ги в голяма делва, слагаха я на слънце – сайдери, майдери, ряпа да ядат. По същия начин правих преди няколко години черешен`ца в стъклени трилитрови буркани, колегите даже ми донесоха след това череши, за да направя още няколко дози.

Е, сайдерът е супер напитка. Ако това го надминава?

А я кажи колко време стоят или колко трае? Кое и как консумираш? Колко силно алкохолни стават тези напитки? И без добавена захар и със, каква е разликата като вкус?

[Emil 158]

Благодаря за окуражителните думи. Ще оцелее крушата, сигурен съм, круша е това не е к'во да е. И аз се нареждам на опашка да слушам за тези напитки. Сипах си чаша вино, французите го препоръчват на обяд.

[Миленка® 1421]

преди 9 минути, Emil написа:

...да слушам за тези напитки. Сипах си чаша вино, французите го препоръчват на обяд.

Напитката е леко газирана и не е алкохолна - щом на децата са ни давали да я пием. 

Така, за всеки случай говорих преди малко и с двамата си родители, за да не оплескам рецептата. На въпроса "Колко време стои?" - и двамата отговориха по един и същ начин - "Докато стане".  "Какво беше съотношението плод вода?" - "Ами както дойде ..."  

Слагат се най-отгоре в съда листа от вишни, дюли, лозови листа - пак както дойде.

Напитката не е трайна, като стане се пие веднага, помня, че веднъж дваж може да се долее вода, след което плодовете се хвърлят. 

Та да ви е сладко. 

[Emil 158]

На 22.04.2021 г. at 8:44, Миленка® написа:

През март, когато си ходих, видях, че по дънера вече има Паунска опашка

Това ли е гъбата Паунска (Пуешка) опашка. Намерих я да расте на един орехов дънер, който използвам понякога за пейка. На 10 метра е от крушата, която подрязах през зимата. Не знам дали да се притеснявам от това.

А въпросната круша изглежда добре.

[Миленка® 1421]

Има няколко разновидности на паунската опашка. Тази, която се ползва за онколечение е в цветовете на пуяка от черно през мастилено синьо до светлосиво, дори на светлина имаш усещане за отблясъци. Не съм запозната как изглежда в различните й етапи на разтеж. Нашата круша вече е като тъжен спомен за едни други години - останал е един клон, който не се предава и се извисява към небето. Запазиха ми един млад клон, за да мога по съвет на @Славянски да облагородим от нея друга круша и да съхраним сорта.

[Славянски 2573]

@Миленка® ние имахме тук една стара круша с един останал клон, обгърната в бръшлян и даже мислехме, че е загинала, защото и без това беше в сянката на голяма ябълка (садени през два метра). Но доста изкорубена. Миналата година обаче цъфтя и задържа плод, в последствие клонът, който беше небалансиран, се отчупи. Но видяхме, че е била изсъхнала преди още да се счупи есента някъде. Не можах да видя сорта. Той и бръшлянът тежи и може би спомогна за края й. Та вие все още имате шанс, докато е жива!

Аз за тукашната не очаквам да е била някакъв необичаен сорт. Мога евентуално някой ден, ако имам сгоден случай, да попитам бившия собственик, който е израснал в имота. Което, разбира се, не ми е пречело да взема калем, за всеки случай...

[Славянски 2573]

Един материал за по-масово използваните крушови подложки (на английски):

https://www.orangepippintrees.com/articles/fruit-tree-advice/rootstocks-for-pear-trees

[Лозето ме наби! 485]

Да сте живи и здрави задето ми напомнихте за крушовицата и черешовицата! Баба ми постоянно имаше по едно гърне на слънце и друго в мазата, така са живяли по 100 години! Скоро ще имам череши които обикновено не знам какво да ги правя. Но има  алкохол почти колкото бирата, виждал съм доста "развеселени" баби

Въх, сега се зачетох в рецептите: синап, хрян, 20 дни... То да не е туршия?! Единствено за захарта бих се съгласил при положение, че искаш по-силничко. На баба в гърнето на слънце ставаше за 4 дни май, после отива в мазата. Номерът е да не ферментира напълно, а да остане газирано и резливо. А понеже е слабо - не боли глава. Сайдерът отдавна е химия - чети етикета! И още: гърнетата са рядкост, ще стане в стъклен буркан, но е добре да се вземат мерки против пропускане на светлината.

В долната градина имам почти дива круша, един комшия също и когато не ме мързи бера за ракия. За протокола: истински дивата круша е като мушмулата - става за ядене само ако угние добре, тези "почти като дивите" им приличат, но е достатъчно леко омекване за да са вкусни. За сравнение между "дивите" и "цивилизованите": като между горска и градинска ягода.

[Славянски 2573]

Аз диви круши най-много съм ял покрай Искъра като дете. Дядо ми също ги добавяше в туршиите и ми бяха любими заедно с динчетата. Но като градско чадо за крушова напитка не бях и чувал. Баба и дядо правеха летните ни круши на компот. И едни "полски", които най-вероятно са били поПски. Беряхме ги покрай един канал на полето.

[Астрала 305]

Те не само са вкусни за ядене, но са и плод с най-ниска поддръжка от всички, които отглеждам или поне не толкова. Имам три крушови дървета, сорт Ранна на Мотарини, Червена Вилямова Масловка, Старкримсон на възраст 1-7 години, не са много производителни но пък почти нулева поддръжка... млади са още. Ще споделя малко информация за един хубав сорт Водник.

Сорт Водник
1.Наименование и синоними : Ари басма, Сулия
А/Произход.Народна селекция с неизвестен произход.
Б/Разпостранение. Значителен брой дървета се установиха както в 
района на Трекляно, така и в района на Босилеград, около Добри дол.
2.Помологично описание
А/ Плод Големина и тегло - плодовете са добре изравнени по големина и тегло

над 200 г.
-Форма- яйцевидна, обратно –яйцевидна или притъпено 
крушовидна,силно издути в чашечната третина.
- Месо-белезникаво с жълтеникав оттенък,едрозърнесто,,с каменисти 
клетки,много сочно,сладко, без аромат,със задоволително до добро 
качество. 
- Потребителска зрялост –настъпва8-10 дни след беритбата,а плодовете 
добиват беритбена зрялост в края на септември,изискват известен период 
на лагеруване за да добият консумативна зрялост.
3. Хабитус и скорозрялост
До пълното плододаване дърветата проявяват силен растеж, образуват 
дебел ствол, мощен доминиращ водач,дебели, дълги, коленчати, 
значително отклонени скелетни клони и широко пирамидална 
корона,сравнително рядка корона.кората на ствола е напукана и 
пепелявосива, а леторастите са червеникави с голям бройдребни, 
кръгли и сиви лещанки. 
4.Биологични особености и изисквания на сорта
Сорта Водник цъфти рано. Цветовете са големи, бели с набръчкани по 
края венчелистчета и нежизнен прашец.Плодоноси редовно.От едно 
дърво се получават до 500-800 кг. плодове, но само в поливни места с 
достатъчно отцедливи и влагоемни почви.
5.Достоинства на сорта.
- Дървото е родовито и дълголетно 
- понася горещините и атмосферните засушавания 
- плодовеете са пригодни за сушене.
6.Недостатъци на сорта. 
- Плодовото месо е грубо, с много каменисти клетки ,което е типично 
за примитивните форми

Качеството на плодовете и сушеният продукт не задоволява 
взискателните консуматори.

https://ltu.bg