Круши. Сортове. Отглеждане.

[qrt 24]

Тази година засадих няколко круши.Интересно как се развива тази конференция

 Скоро 2-ри път и рязвам върха, но пак си расте само нагоре без никакви разклонения, а вече мина 2 метра.Сиси, кармен , ранна на моретини все си пуснаха скелетни клони.

 

[kokorko 397]

Според мен си направил грешка.Трябвало е още при засаждането да я резнеш на 60-70-80см(както ти си прецениш) за да почне да прави разклонения(примерно 3-4 скелетни клона). Но можеш да си поправиш грешката януари-февруари, а отрязаното да ползваш за калеми.

[qrt 24]

Ами , рязнах я още тогава.Мисля ,че се вижда по цвета на кората, около 20 см над боята от разсадника.

[kokorko 397]

преди 15 часа, qrt написа:

Ами , рязнах я още тогава.Мисля ,че се вижда по цвета на кората, около 20 см над боята от разсадника.

Да,прав си, не погледнах отблизо снимката , значи е трябвало да се пререже върхът на клончето което явно е единствено,вероятно още началото на юни месец

[Славянски 2596]

Малко почвам да се чудя защо са му на човек толкова крушови дървета, ако и едно и две дават много плод, но все пак удълженият сезон си струва, както и разнообразието. Почнаха старият сорт круши, същите като на онези дебели над метър дървета нагоре край селото - доколкото разбрах ги наричали Сулужи. Никакъв ме няма в турския, но трябва да проверя значението.

Та много дни овцете все под нея стояха - тя им е и на оградата. Сигурно са изяли няколко кофи преди в крайна сметка да почнем да събираме. Онзи ден гледам на комшиите момиченцето напълнило една кофа и носи. Викам: "другите изядохте ли?" Тя вика: "още не". И после като погледнах наистина не бяха:

Това е от едно голямо дърво. В момента на земята има поне още две-три 20-литрови кофи. На дървото още. До него второто дърво и то отрупано и зрее в момента - за първа година отрупано така и са по-хубави даже. За съжаление се счупиха няколко големи клона преди време и крушите значително намаляха. Аз подозирах някаква зимна повреда, но като не е виждало резитба - тъй ще е. Та там количеството е по-малко, но не се чакат да угниват и са по-сочни и хрупкави. Въобще най-силната крушова година на всички сортове, откакто се занимавам. Сега въпросът е да не иде всичко за животни или кокошки.

[Хава Рамаданова 1]

Ще стане страхотен мед от тях ммм! 

[kokorko 397]

@Славянски от толкова много круши няма ли да направиш ракия? Обичаш ли ракия? 

[Славянски 2596]

Ей сега прехвърлих половин кофа за животните. Не съм по ракията и въобще алкохола. Вино повече пия, но от круши?! Знам че правят крушова напитка с киснене във вода. Преди две години пробвах, но не се получи пивка.

Те и сливите са ги садили заради ракия основно. Кой яде толкова много сливи?! Въпреки че навремето са и сушили.

Редактирано Август 13 от Славянски

[Славянски 2596]

Тая вечер изкарах малко стоката нагоре след като окосиха ливадите и се радвам, че го направих. Минах покрай две круши, които ги зная - диви и млади дървета, които миналата година цъфтяха мисля сефте, а тази имат първа реколта. Дърветата са на може би 2,5 м едно от друго, като едното (по-дебелото) е с две стъбла, а може да са и две дървета. Нагоре да са по 4-5 метра. Въпреки че беше тъмно се приближих към гъсталака да видя имат ли круши.

Не се виждаха много по клоните, даже въобще, но забелязах дребни диви круши тук-там, а по земята бяха повече. На по-младото дърво обаче видях загнили едри круши на дървото и се изненадах. Имаше тук-там, бяха презрели, но не бяха окапали. И тогава на един от ниските клони като разгърнах и имаше плодове, вече отиващи към презряване, но без да са загнили:

Сложих на земята до дивите круши от съседното дърво, които са изключително дребни. Ето още една снимка:

Съвсем приличен размер. И меки, та меки. Вкусът беше превъзходен. Бяха и сочни без каквато и да е стипчивина, много сладки. Тези дни ям и от Хардиевата масловка, която зрее може би от седмица и са сочни и хубави, но не чак толкова сладки. Сега, аз не ги и чакам толкова да омекнат (меки почти като райска ябълка).

Но ето че втори семенак приятно ме изненадва тая година. Ето снимка на дървото. Към десет сантиметра е, първа реколта от семка.

Интересно, че задържа плода на клоните толкова дълго. Дивите капят без да са готови.

Редактирано Август 26 от Славянски

[ivanina. 193]

Ето и двата сорта круши, за първи път плододавали  в градината ми тази есен. 

Санта Мария. Имаше много рехав цъфтеж и  се съмнявах дали ще задържи плод, но това било за добро- малко на брой, но качествени плодове. Очарована съм от вкуса ѝ- ароматна, сочна, сладка. В много региони на страната я показваха да зрее в средата на август до към септември, докато при мен  тя стигна  добра  зрялост за директна консумация  в първата десетдневка на септември. 

И другата круша, купена за сорт Конференция  според мен има разминаване със сорта. Оприличавам я на сорт Мехмедка, 1:1 отговаря на описанието на сорта, което Атанас Тодоров  прави в групата си. Дребни, топчести пумпаловидни  плодове, обагрени в червено от огряваната  от слънцето страна. Зрее в началото на септември, ще добавя  много сладки и сочни плодове. Когато ги ям имам чувството, че пия сок, утоляващ  жаждата.  

Сортът намира приложение за правене на сладко  от цели плодчета. 

Да добавя и двата зимни сорта с лагеруване за доузряване до януари. 

Новембра. Две години дава по две-три круши, но тази година е силно претоварена. Привързах я с каиши да не си  потроши натежалите от едри плодове клонки и за догодина трябва  вече много да внимавам с броя на плодовете.  При нея няма дребни, едри- тя е с изравнени едри плодове и голямото количество  не е добре за дървото.

Всеизвестният Пас Красан се представи прилично, след  толкова празни години в градината. Тепърва ще го вкуся след лагеруване.

Редактирано Септември 14 от ivanina.

[kokorko 397]

Тази година Пас Красан-а скупи  клони, което беше изненада, защото си казах ми то и миналата година имаше бая плод въпреки ,че прореждах, но не се счупи клон... Та се наложи да привързвам

[Славянски 2596]

При мен попските имаха и те няколко счупени клона от много плод. Но не големи клони. За съжаление високо и кастренето не беше вариант или пък прореждането. Така дърветата се самоподрязват.

[Александър Ал 301]

Въ-Дворени през пролетта на 2020 година. Купувани за Хардиева масловка:

[Славянски 2596]

Тези ако наистина са Хардиева, тукашните са по-различни като форма и украса. А и вече почти преминаха. Та очевидно са различни сортове.

[Александър Ал 301]

Нямам претенции за сорта. От Пенков са.

[Славянски 2596]

преди 3 часа, Александър Ал написа:

Нямам претенции за сорта. От Пенков са.

Намерих едно видео:

Ами като гледам руменината тукашните не са такива. Та очевидно не е Хардиева. Изцяло жълти са. Бях качвал една снимка заедно с ябълки:

[Plamen Dimitrov 19]

Стига и толкова на попската круша в събота я обрах че последните дни падат по една две без видими причини,обикновено я бера 10-12 октомври но тази година овощните са две седмици напред.

[Славянски 2596]

И тук падат много, но са високо и не съм мислил да ги бера, щото от земята има много, но пък се цепят някои. Още не са готови за ядене. Но може би ще взема стълба тези дни и ще се пробвам с дългия плодоберач да видим дали ще събера по-трайни круши. Днес Електра хвърли единствения останал плод. Не е придобил нужната окраска, но е едър. Ще го съхранявам, пък да видим дали ще узрее.

[Plamen Dimitrov 19]

преди 5 минути, Славянски написа:

И тук падат много, но са високо и не съм мислил да ги бера, щото от земята има много, но пък се цепят някои. Още не са готови за ядене. Но може би ще взема стълба тези дни и ще се пробвам с дългия плодоберач да видим дали ще събера по-трайни круши. Днес Електра хвърли единствения останал плод. Не е придобил нужната окраска, но е едър. Ще го съхранявам, пък да видим дали ще узрее.

Събираните от земята не стават за лагеруване почват да загниват,пробвай с плодоберача да обереш колкото можеш а наранените на животните.

[Kalam Mekhar 930]

преди 1 час, Славянски написа:

И тук падат много, но са високо и не съм мислил да ги бера, щото от земята има много, но пък се цепят някои. 

Достатъчно е да се чукнат в земята и трябва да ги ползваш веднага за нещо. Няма нужда да се цепят.