Търсене във форума

Изследвана и описана от : La Quintinie (1692), Liger (1702), Garidel (1715), Merlet (1740), Duhamel (1768, 1809), Weston (1770), La Brousse (1774), Bernard (1787), Le Berryais (1789), Mirbel (1802), Rozier (1805), Lamarck (1817), Noisette (1821, 1829), Bory de Saint Vincent (1824), George Lindley (1831), Couverchel (1839), Thompson (1859), Forney (1863), Hogg (1866), Du Breuil (1876), Barron (1891), Eisen (1888, 1901), Price and White (1902), Leclerc (1925), E. A. Bunyard (1925), Condit (1955). Синоними : Albicougris, Angelique Black, Angelique Noire, Bordeaux, Beer’s Black*, Figue de Bordeaux, Figue Poire, Figue Violette, Figuo Aubiquoun, Figue de Marseille, Mouissonne**, Negronne, Nero 600m, Petite, Petite Aubique, Petite Figue Violette, Violette de Bordeaux (VdB), Valle Calda, Violette, Vista, Крымский черный (Кримски черен / Кримска черна). * С името Beer’s Black трябва да се внимава, защото се използва и за сорта Black Mission (Черна Мисия). ** Името Mouissonne (Муасон) е рядко ползвано и се открива само в извадки от трудове на стари автори. Най- често, то се среща в литература от бившият СССР, където е било възприето или по- скоро е преписвано с десетилетия от един първоначален труд. В САЩ, за този сорт се ползва и името Petite Nègre с което французите са наричали сорта Black Ischia. Един търговец е направил грешка при надписване на етикетите, която е останала за постоянно, подобно на името Магнолия при Брънсуик. От друга страна, под името Black Ischia в САЩ се продават няколко сорта, единият от които е Negronne. В този случай, името не може да се счита за синоним, а по- скоро е резултат от объркване или измама. Американецът Michael Nobles от Риджвил, Южна Каролина е подал заявление, че "откритата" в разсадника му Negronne (засадена в саксия) е по- дребна от останалите представители на сорта и е успял да лицензира дръвчето под името Little Miss Figgy (Малката мис Фиги). Чел съм коментари на собственици, че тази нейна уникална особеност изчезва, след, като дръвчетата попаднат в друг разсадник или градина. Произход и характеристики Това е много стар френски сорт, отглеждан във Версай по времето на крал Луи XIV (17-ти век). Като повечето стари сортове, този също има много имена. В самата Франция е известен с поне три имена *. В Прованс е известен, като Виолетова от Бордо (Violette de Bordeaux). В Югозападна Франция е известен, като Figue de Marseille, а в Aix-en-Provence (Екс ан Прова̀нс) е известен, като Negronne. * Има мнения (произлизащи основно от твърдение на Pierre Baud), че Violette de Bordeaux и Negronne не са напълно идентични, но много близки сортове. На практика, разграничаването е трудно и е съмнително, особено при очевиден комерсиален интерес. Разлики, могат да се намерят и между две дървета от един сорт или между плодовете и листата на едно и също дърво, ако този, който го прави си го е поставил за цел. Откъсват се два плода и две листа с леки различия помежду си, снимат се, за да се покаже разликата между тях и едното растение се обявява за нов сорт с някакво екзотично име. Това се прави често при търговия, за да се увеличат продажбите. Конкретно за САЩ , злоупотребата с имена и "създаване" на нови сортове е достигнала до такова ниво при този сорт, че вече се говори за "тип Violette de Bordeaux". Закупилите еднотипни растения имат интерес да поддържат легендата, защото трябва да си върнат инвестицията, която са направили за закупените резници или растения и по възможност да спечелят нещо. Виолетова от Бордо е Common (обикновен) тип смокиня. Не изисква опрашване от оси Бластофага, за да даде плод. Сортът се води за представител на семейство Мисия, въпреки, че е с доста големи разлики от другите сортове от това семейство, които са почти идентични на външен вид с леки разлики в развитието, породени от условията на района, към който са се адаптирали. Дървото има слаб растеж и дървесината узрява добре преди настъпването на зимата. Клонките са по- тънки и с по- висока плътност на дървесината от типичните представители на семейство Мисия. Поради това, растенията имат добра студоустойчивост. Листата са силно променливи спрямо условията на отглеждане, като тяхна характерна особеност е заостреният връх на централният дял. При младите растения и новият растеж на по- старите се срещат монолитни листа със заострени върхове. При установените дървета, листата са предимно петделни и триделни, дълбоко нарязани, също със заострени върхове. Освен заострените върхове на дяловете, характерна особеност е изравнената или възходящо издигаща се основа на листото при мястото на свързване с дръжката. Това го отличава от повечето други сортове от семейство Мисия, чиито крайни дялове обхващат странично дръжката (слизат под мястото на свързването ѝ с листото) и може да послужи за идентификация на растенията при покупка. Връхните пъпки, често са червени, особено при застудяване. Червени са и "очите" на плодовете, още преди да узреят. Според броят на реколтите е тип Bifere – дава реколта от Бреба, последвана от основна реколта. Смята се, че този сорт дава надеждна и сравнително обилна реколта от Бреба, като се има предвид, че дърветата са тип джудже. Плодовете от първата реколта узряват от началото до средата на Юли. Те са средни до сравнително едри (от около 30-55 грама), с тъмновиолетова кожа, бяло месо, често с лилаво оцветяване и розов до червен пулп. Формата е издължена с добре оформена шийка. Качеството на плодовете е много високо, особено за първа реколта. Плодовете от основната реколта узряват в България около 20 Август при нормална пролет. Те са дребни до средни (25-35 грама) с класическа капковидна форма, леко удължена и с малка шийка. Дръжката на плода, обикновено е къса до средно дълга*. Кожата е тъмно лилава до синьо-черна. Потъмнява доста време, преди плода наистина да узрее. Сравнително дебела е и загрубява допълнително при засушаване. Месото е бяло, често оцветено с лилаво или червено. Пулпът е червен. Има много на брой, дребни семена. * При този сорт има голяма вариация при плодовете и листата, което е доста удобно за извършване на измами. Плод от саксийно растение. Вкусът е силно плодов с характерна за сорта киселинност. Този сорт е еталон за този вкусов профил. Плодовете имат висока захарност. Изсушават се лесно, но се препоръчва консумация в перфектна зрялост, без презряване, защото кожата става прекалено жилава, груба и суха при засушаване на плода. Окото е затворено или леко отворено.Този сорт се води устойчив на влага, но има доста публикации, които го опровергават. Заключението от тестването му във влажни райони е, че издържа на кратки периоди на повишена влажност, но не и на продължителни валежи. Сортът се води студоустойчив. Под „студоустойчив“ за Франция е посочена издръжливост от -15 градуса по Целзий. Приемам, че сортът е издръжлив до -18 градуса по Целзий за установени дървета, каквито са голяма част от останалите сортове. Преди 2012г., няма данни някой да е отглеждал този сорт в студените райони на България, за да бъде тестван на сериозно застудяване. Дървото е тип джудже и е подходящо за отглеждане в малки градини и в саксия. Има отзиви от собственици на дървета от този сорт в България за значително забавяне в узряването на плодовете при млади дървета, което, може би се дължи точно на тази ниска жизненост. Дърветата от този сорт се възстановяват бавно след силно подрязване. Това забавя плододаването, но, ако не се допуска засушаване на растението, може да се получи задоволителна основна реколта.* * Доказано е на практика в България през 2021г. при здраво дърво без увреждания от FMV. Растенията не могат да се възстановят достатъчно бързо и да дадат узрели плодове през текущата година след измръзване до земята. Никой сорт с етикет Бордо не издържа на суша, включително този. Необходимо е поливане в суша за нормална реколта и изобщо за нормално развитие на дървото. Сортът е податлив на FMV или по- точно, разпространявани са прекалено много дървета, които са силно увредени от вируса. При размножаването на този сорт, трябва да се вземат резници от здрави дървета и/или клони без следи от увреждания. В заключение : Това е стар и добре познат сорт с много високо качество на плодовете. Има добра студоустойчивост и много добра родовитост, спрямо размера на дърветата. Подходящ е за малки (любителски градини), където не е проблем брането на сравнително дребните плодове. Необходимо е да се осигури редовно поливане за нормално развитие и плододаване на дърветата. Поради слабият растеж и възможности за възстановяване, растенията са с висока уязвимост към мозаечен вирус по фикусите (FMV) и от растения с увреждания не е желателно да се взема материал за размножаване. При покупка, растенията е добре да се оглеждат внимателно и да се избягва вземането на растения с видими симптоми (деформирани и покрити с жълти петна листа).

Изследвана и описана от : Carbon (1865), Hogg (1866), West (1882), Escribano и Pérez (1884), Barron (1891), Lelong (1892), Shinn (1893), Colby (1894), Eisen (1885, 1897, 1901), Wythes (1902), Starnes (1903), Starnes и Monroe (1907), Bunyard и Thomas (1904), Dean (1904), Roeding (1914), Mills (1914, 1918), W S. Anderson (1924), Condit (1921a, 1921b, 1923, 1925, 1933, 1947), E. A. Bunyard (1925), Blin (1942). Синоними : Albacor, Albacora, Ademuz, Aubacó, Alcacer, Bacorera, Betera, Beer's Black*, Brebal, Breval Málaga, Biberaeo, California Black, Colar, Colar de Albatera, Colar Elche, Criolla, Charles Allen**, Del País, De la Reina***, Franciscana, Florancha, Gourreau Noir, Goen, Gouraud Noir, Gourreau du Languedoc, Joanenques, Mission, Negra, Napolitana Negra Brevera, Napolitana Negra Brevera Foyos, Negra Málaga, Noire d’Espagne, Reculver****, Torrebaja, Sangre de Caballo, Sang de Rossí, Vivareo. * Името Beer's Black се ползва, както за Black Mission, така и за Violette de Bordeaux (Negronne). ** При извършено генетично изследване е установено, че сорт Charles Allen има близко родство с Black Mission, но е напълно идентичен с Noire de Caromb. Запазвам синонима в списъка, защото името се е наложило във времето и може да има объркване на растенията, предоставени за тестване. Въпреки публикациите в САЩ, че сложен генетичен тест улавя разлика между двата сорта, няма външни белези, по които да се направи разлика между френският сорт Noire de Caromb и познатият в Испания сорт Albacor (испанска Мисия). Има видима разлика, само при дърветата с произход САЩ, които почти без изключение са с деформации и петна по листата, заради наследената от дървото в мисията Свети Йоан Кръстител уязвимост на мозаечен вирус. *** Името De la Reina не е признато официално за синоним на сорт Black Mission, но, не е налице нито една разлика, която да е основание за отхвърляне на тяхната идентичност. **** Името Reculver в миналото се е използвало за поне още два сорта смокини - Черна от Прованс (което се предполага, че е познатата днес Чикаго Харди) и за един много дребен сорт, наречен Negretta. Отглежданият промишлено в Испания (с добиви около 9000 тона на година) сорт Colar (Colar de Albatera), което е местно наименование на сорт Albacor е идентичен с Black Mission. Но, понеже дърветата в Испания са произведени от по- разнообразен изходен материал са възможни леки различия в сравнение с дърветата в САЩ, които са получени само от един източник - дървото от мисията San Juan Bautista. В този аспект, високата уязвимост на Black Mission към мозаечен вирус, станала отличителна характеристика на сорта, може да е била индивидуална характеристика на едно единствено растение. При растения с произход, различен от САЩ, пораженията от FMV, могат да бъдат минимални или никакви. Albacor de Grá и Albacor Comun (Albacor Comuna) са подвидове на сорт Черна Мисия, описани още през 1911г. от Gustav Estelrich. Albacor Comuna е изследван и описан подробно от съвременният учен и колекционер Montserrat Pons. Според него, този сорт има по- слаба Бреба реколта от класическата Albacor/Black Mission, но е с по- обилна и по- едра * основна реколта. * Прави впечатление, че показваното от него дърво Albacor Comuna е поливано и расте в зелен оазис, докато дървото от сорт Albacor с което прави сравнение е силно засушено. Описана е в книгата "Смокиня" на проф. Радка Серафимова, като Мичуринска 16. Дали наистина е наблюдавала Black Mission или някакъв сроден сорт от същото семейство, не е сигурно и до днес. За това се въздържам да поставям това име в списъка с установените синоними. Растенията, които се продава в български и италиански разсадници под името Turca (Турка), отговарят по характеристики на Albacor/Colar (Black Mission с произход Испания). Но, поради малките разлики между някои сортове от това семейство, тяхната пълна идентичност остава под въпрос, докато не се извърши генетичен анализ. Трябва да се има предвид също, че в Италия, това име се ползва доста свободно за повече от един сорт. Същото се отнася и за сорт Melanzana (патладжан). Да не се бърка с произхождащият от Северна Африка (Алжир) сорт Sultane de Marabout (Султана на Марабу, Onq Al hamam, Bjawi), продаван в Гърция под името Mission или просто "лилава смокиня" и внасян от там в България. Този сорт е тип Смирна и в райони без наличие на бластофага, и опрашване не може да даде плодове. Понякога, българските търговци/прекупвачи прикачват и едно "Black", към гръцкото име на сорта, но в България, заблуждаването на клиентите се смята по- скоро за добра търговска практика, отколкото за нещо осъдително. Black Mission е много стар и разпространен сорт в югозападните райони на САЩ. Бил е основен сорт за сушене в Калифорния до внасянето на Sari Lop от Турция и все още е на втора позиция. Причината за изместването му е основно нуждата от плодове със светъл цвят за приготвянето на паста от сушени смокини. Черната Мисия (Albacor/Colar в Испания) е основен производител на Бреба реколта за търговски цели в световен мащаб и няма изгледи, скоро да бъде изместен от друг сорт. Произход и характеристики Сортът „Францискана“ (Мисия) е донесен в Сан Диего през 1768г. от католическата мисия San Juan Bautista (Свети Йоан Кръстител) в Долна (Baja) Калифорния и до средата на 19-ти век е на практика единственият сорт, отглеждан в югозапада на САЩ. Почти всички първоначални изследвания за произхода на Mission водят до Испания. Идентичен с Black Mission сорт е описан от Ескрибано и Перес през 1884 г. като Игуера Негра (черна смокиня) от провинция Мурсия, Испания, където е била много ценени както за пресни плодове, така и за сушене. През 1909 г., Айзен споменава Mission, като "Францискана с произход Испания", но точната препратка към неговата публикация не е намерена. През 1925 г., Кондит, след лично проучване в Испания пише: „Franciscana е черна смокиня, която обикновено се отглежда в Естепона, около шейсет мили под Малага, на брега". Сушени смокини, видени в Motril изглеждат идентични с тези от мисията в Калифорния. С времето се установяват все повече сортове, идентични с Black Mission в Испания, Португалия, Франция и различни острови. Albacor/Colar и неговите подвидове са доминиращ сорт в автономната област Валенсия (Vega baja del Segura, Bajo Vinalopó, Albatera, Crevillente и Elche) и на Балеарските острови. Правени са опити* за засаждане на дървета от този сорт в други райони на САЩ, но с неголям успех. Тествана е на три или четири места във Вирджиния и е показала много слаби резултати. Дърветата измръзват много лесно и дават много ниски добиви. Подобен провал е претърпяло и въвеждането на сорта в Джорджия. * Всички професионални изследвания в тази област на практика са приключили в средата на 20в. Има голяма вероятност, ситуацията да е променена в момента, заради глобалното затопляне. Дърветата са със силен растеж и стават много големи. Клоните имат склонност към разстилане настрани и провисване. Кората на младите клони е кафява. Тази на старите клони и стъблото след четвъртата година е сива. Пъпките са зелени на цвят, но, стават червеникави или лилави при застудяване и/или изпадане на дървото в летаргия. Листата са средно големи, предимно петделни, по- рядко триделни или монолитни, при много висока влажност. Широчината на дяловете варира според количеството вода, което дървото получава. Могат да бъдат по- плитко нарязани (широки) при висока влажност или по- дълбоко нарязани (тесни) при суша. Почти винаги, по част от тях има жълтеникави петна от увреждане на мозаечен вирус. Имат две основни форми. При младите дървета и клоните на нов растеж, листата са с добре оформена декорация във формата на коронка на централният дял, която е почти идентична за повечето сортове от това семейство. Често срещано отклонение от стандартната форма, която, също може да послужи за първоначална идентификация. Листата на старите дървета формират лопатка на централния дял. Black Mission е Commmon тип. Дава реколта без нужда от опрашване от Бластофага. При опрашване, плодовете са малко по- едри, по- наситено червени отвътре и с по- едри семена. Въпреки това, не се предпочитат за промишлено производство, защото се напукват и развалят по- лесно от неопрашените. Според броят на реколтите Black Mission e тип Bifere. Дава реколта от Бреба, последвана от основна реколта. Счита се, че този сорт дава стабилна и в приемливо количество Бреба, която започва да узрява от началото на Юли. Плодовете от първата реколта са с удължено капковидна форма, ясно видима шия и къса, здрава дръжка. Кожата на плода е сравнително дебела, тъмно- лилава (почти черна) на цвят. Плодът изключително много прилича на този на Negronne. Месото е бяло на цвят, на места с червено или лилаво обагряне, ясно видим слой. Пулпът е розов. Окото е леко отворено. Плодовете имат висока захарност и плодов вкус. Средното им тегло е 56 грама според Кондит. Основната реколта започва да узрява около 15 Август при благоприятни условия. Реално, такива са условията в Южна България, защото съм съпоставил срока с други сортове, които са разпространени в България. Понякога, такива условия има и в Северна България. Плодовете от основната реколта са доста точно описани от Кондит, като "с променлив размер и форма". Размерът и формата им зависят от условията на отглеждане. При достатъчно влага, плодовете са с по- удължена форма и по- едри (среден размер 41 грама). При засушаване са по- закръглени и със средно тегло около 25 грама. Шийката на плода или липсва напълно, или е много малка при по- тежките плодове, получена само от разтягането на кожицата при узряването. Дръжката е къса* и здрава, и може да бъде с лилав или зелен цвят. Кожата на плода е средно дебела, тъмновиолетова на цвят. Има добра еластичност и трудно се разкъсва при влага. Месото е бяло с червеникаво или лилаво обагряне на места, ясно видим слой. Пулпът, най- често е розов до светло червен с много на брой, дребни семена. Обикновено е плътен, но, може да формира малка кухина при редуване на суша и поливане. Окото на плода е малко, частично отворено или дори напълно затворено с тъмночервени/лилави люспици около него. Вкусът е плодов, но с доста по- ниска интензивност от този на плодовете на Negronne. Ароматът е основно на смокиня, без някакви екзотични нотки. Захарността е висока и сортът е подходящ за сушене. * Подобно на останалите характеристики на плодовете, при този сорт и дължината на дръжката доста варира. Между стандартните плодове с къса дръжка, могат да се видят и такива със средна дължина на дръжката. Black Mission има добра издръжливост на суша. Плодовете са по- дребни, но с добро качество. Плодовете имат добра издръжливост на влага. Може би са едно ниво под тези на лидерите в това отношение - Kadota, Chicago Hardy и разпространеният в САЩ сорт Hunt, но, устойчивостта им на разделяне и разваляне е потвърдена от всички, които са я отглеждали. Сортът има слаба устойчивост на студ, която е констатирана многократно при опити да се култивира в по- студени райони. Никой, заслужаващ доверие източник не препоръчва отглеждането на Черна Мисия в климатична зона, по- ниска от USDA 8 (-12.2℃ ). Зоната в която е най- разпространена е USDA 9b (-3,9℃). Цитирам, коментар на У. С. Андерсън от тестовете през 1924 г. в южен Мисисипи: "Черната Мисия беше наранена повече от който и да е друг сорт от студа и дава много малко плодове." Заради бързият си растеж и разстилащите се встрани и надолу клони е много трудоемко отглеждането на този и почти идентичните на него сортове от семейство Мисия, като приземна формировка. Клоните постоянно се усукват в различни посоки и полягат по земята. Налага се непрекъснато подрязване, разреждане и привързване на клоните, за да растат в желаната посока. Black Mission е силно податлива на FMV (мозаечен вирус по фикусите). В САЩ, няма дърво, което да не е засегнато и да не се виждат характерните жълти петна по листата. Въпреки това, растенията дават нормална реколта и заболяването не се отразява на плодовете. В миналото се считаше, че сорт Black Mission има добра устойчивост на смокинова муха. В последните години има доклади от САЩ за огромни загуби (масово окапване на плодовете) от черната смокинова муха. Може би, старата информация се е отнасяла за пъстрата смокинова муха или просто насекомите са се приспособили по- добре към този сорт. В заключение : Black Mission е високопроизводителен сорт, адаптиран към топли райони, подобни на тези в Испания, Югозападните части на САЩ и вероятно тези райони в България, които се намират около границата с Гърция и Турция. За тези, които са изкушени да имат дърво от този сорт, но живеят в студен район им препоръчвам да се ориентират към други сортове от това голямо семейство, които са с почти идентични характеристики, но са се адаптирали към по- хладен климат или просто са по- устойчиви на мозаечен вирус. Давам пример с внасяният масово в България сорт Noir de Caromb (Ноар дьо Каромб, Черна от Каромб), който, външно е неразличим от Mission (листа, плодове, вкусов профил, стабилна Бреба реколта), но е с малко по- висока устойчивост на студ. Същото важи за внасяните под различни имена растения от сорт Albacor (испанска Мисия), като Napolitana Negra, Turca и част от растенията, разпространявани под името Melanzana (Патладжан). Естествената форма на растенията от този сорт е голямо дърво със силно разстлана встрани корона, поради което, още при засаждането трябва да се предвиди по- голямо разстояние между дърветата. Видео на което се виждат плодовете, листата и характерните петна и деформации от мозаечен вирус по тях.

Синоними : Поморийска 6, Хаджи (Haxhi). По данни на професор Радка Серафимова, този сорт е намерен в смокиново насаждение в Поморие, създадено през 1943г. с материал, внесен от разсадника в Серес. Сортът е с произход Албания (района на Шкодра), където е познат под името Хаджи (поклонник). Дървото е със среден до сравнително силен растеж. Кората е тъмнокафява при младите дървета и клоните на нов растеж, и посивява при навлизане на дървото в зрялост. Листата са предимно петделни с доста широки дялове при старите дървета и по- тесни при издънките, и при засушаване. На върха на централният дял имат подобие на коронка, който при стари дървета може да се заостри, но, никога не се формира ясно оформена лопатка. Връхните пъпки са жълто- зелени, но покафеняват и дори почервеняват при застудяване. Според броят на реколтите, сортът е тип Bifere. Дава два обилни плододобива, като Бреба реколтата достига до 20-22% от годишният добив. Сортът е доста ранен и запълва нишата между петте супер ранни и сортовете от среден сезон. Плодовете от Бреба реколтата узряват началото на м.Юли*. Те са изключително характерни и много трудно се бъркат. Средното им тегло е около 70 грама по данни на Серафимова, но, често достигат и дори надхвърлят 100 грама. Плодовете са силно издължени и с релефна повърхност с ясно видимо оребряване. Дръжката е къса и дебела. Кожата е жълто зелена, но се вижда лилав оттенък, който се дължи на прозирането на лилавият цвят на плодовото месо под нея. Изглежда груба, заради релефа на плода, но в действителност е със средна дебелина, доста мека и може да се консумира без проблем. * В условията на Северозападна България, Бреба реколтата започва да узрява преди 10 Юли. Окото на плода е добре затворено. Плодовото месо е бяло с преобладаващ лилав цвят. Пулпът е розов до светло червен. Вкусът е наситено плодов с много висока за смокиня естествена киселинност. Захарното съдържание също е много високо и в комбинация с високата киселинност се получава уникален вкус. Основната реколта започва да узрява в началото на м.Август*. * В условията на Северозападна България, основната реколта започва да узрява в периода от 5-10 Август. Дървото, което наблюдавах се намира извън града и реално, плодовете узряват не повече от седмица след тези на сорт Мичуринска 10. Основната реколта също е обилна, като дърветата влизат бързо в плододаване (обикновено на първата година). Плодовете са с капковидна форма, леко издължени с ясно видима шийка и къса дръжка. Средното им тегло според Серафимова е 32-36 грама, но, толкова дребен плод не съм виждал на дървото. По- скоро, това е минималното тегло. Обичайният размер на плодовете е в диапазона 40-50 грама. Окото е леко отворено или напълно затворено със светли (бели, кремави, понякога с розов оттенък) люспици около него. Кожата на плода е средно дебела, жълто- зелена на цвят с гладка повърхност и деликатно оребряване, което понякога не се забелязва. При пълно узряване по кожата могат да се получат надлъжни пукнатини. Въпреки това, кожата е много еластична и плодът е с висока издръжливост на разделяне при влага. Плодовото месо е предимно бяло. Възможно е да се получи лилаво или червеникаво обагряне на места, но липсва наситено лилавият цвят на Бреба реколтата. Плод на саксийно растение, узрял точно 12 месеца след залагането на резника за вкореняване. Сортът е самоплоден, но има значителна разлика между вкуса и цвета на опрашените и неопрашените плодове. При неопрашените плодове, пулпът е с кехлибарен цвят по краищата и със светло червена сърцевина. Семките са дребни и малко на брой. В средата на плода, почти без изключение има кухина, която е изолирана от окото и няма отношение към устойчивостта на влага. Захарното съдържание е много високо и плодът, въпреки сравнително едрият си размер, може да изсъхва върху клоните. Вкусът е плодов *, много приятен, но, без характерната за Бреба реколтата киселинност. Изсушените плодове са с отлично качество. Опрашените плодове са по- плътни (без или с по- малка кухина) и са с по- закръглена форма. Пулпът е наситено червен, подобно на смокините от адриатически тип. Семената са по- едри. Вкусът е по- наситен с повишена киселинност, каквато липсва при неопрашените плодове от основната реколта. * Дори при неопрашените плодове, ясно си личи връзката със смокините от адриатически тип по отношение на вкуса на плодовете, независимо от разликите в цвета на пулпа. Показвам снимка на неузрял плод от основната реколта, който се различава съществено от плодовете на масово продаваните сортове (като Брънсуик и Далматинска) и може да послужи за идентификация на растения при покупка. Плодовете са с доста характерна форма и едри, релефни бели петна върху зелената кожа. Люспиците около окото на неузрелите плодове, също са релефни и бели на цвят. Започнал да узрява плод. През този преходен период, плодът е двуцветен със зелени надлъжни ивици на жълт фон, които изчезват при пълното узряване. Поморийска 6 има много добра устойчивост на влага. Поради затвореното око, високата захарност, сравнително дебелият слой "месо" и еластичната кожа на плодовете, много рядко се получават щети по кожата от прекомерна влажност, въпреки, че вкусовите качества на плодовете се влошават. Сортът има добра устойчивост на студ. Приемам, че установени дървета могат да издържат поне до -18 градуса по Целзий без съществени поражения. Дървото на което съм снимал плодовете е с произход Царево и е оцеляло без измръзване около 20 години в Северозападна България, извънградска среда. Устойчивостта на суша е под въпрос. Според Серафимова, при засушаване, част от неопрашените плодове окапват. За това в райони без наличие на бластофага е добре да се осигури поливане при суша. По данни на Серафимова, плодовете на този сорт са уязвими на смокинова муха. В заключение : Това е ранен и високопроизводителен сорт, алтернативен на сортовете от семейство Мисия, като стил на плододаване, размер и възможности за употреба на плодовете. Дава обилна Бреба реколта с отлично качество и основна реколта, която може да се ползва за сушене, консервиране и консумация в прясно състояние. Предимствата са ранното узряване (едно от най- ранните за смокиня със среден размер), високата издръжливост на студ и високата устойчивост на разделяне при влага. Недостатъците са описаните от Серафимова уязвимост на смокинова муха и нуждата от поливане при суша за да не се получи отхвърляне на част от основната реколта. Последното, важи за повечето сортове със среден и едър размер и до голяма степен зависи от възрастта на дърветата и дълбочината на кореновата им система. Като недостатък, който важи само за промишленото отглеждане, може да се приеме и трудното откъсване на плода, преди да е узрял напълно, поради дебелата и здрава дръжка. Ползването на режещ инструмент ще забави берачите, а, при бране само с ръце, голяма част от плодовете ще се окажат откъснати от дръжките и с нарушена цялост.

Синоними : Dalmatie Green, Blanche Navello, Dalmatian*, Du Japon, Fico Pionoto, Ragusa, Ragusaine, Staten Island Bomb, White Greek, White Navello, San Pietro, Vasilika Aspra Sika**, Mantzanosyka Aspra, Stella (САЩ). * Неточно име, което се ползва и за сорт Brunswick (Брънсуик). ** В Гърция, има вероятност с това име да бъде наречен и друг сорт. По отношение на имената, там, всичко е относително. Най- ползваното име след Dalmatie e San Pietro (Свети Петър). Произходът на сорта не е изяснен. Предполага се, че произлиза от остров Лесина (Хвар) в Адриатическо море на територията на днешна Хърватия. Не е ясно, дали това е вярно, защото сортът е разпространен в много държави. Дърветата имат предимно слаб, рядко до среден темп на растеж. Не се разклоняват силно и формират рехава корона. Кората на младите клони е кафява. При възрастните дървета, кората на стъблото и старите клони е сива. Пъпките са зелени, но могат да покафенеят и дори да почервенеят при застудяване, подобно на сортовете с типично тъмен цвят на плодовете. От това, което съм наблюдавал до момента и от информация, получена от други собственици, съм установил, в рамките на сорта има две разновидности. Не е ясно, дали са мутации на един сорт или са два близки сорта, но, е прието, че и двете са сорт Далматинска. Едната разновидност, широко разпространена в България е с тясно нарязани листа. При другата разновидност, тясно нарязани са листата само на много младите дървета и издънките. Дори и тогава са с по- широки дялове от тази на гореописаната разновидност. При развитите дървета, листата са с доста широки дялове със заострени върхове. Листата на класическата (по- разпространената) разновидност са с пет или седем дяла, дълбоко нарязани. Приликата с тези на сорт Брънсуик е много голяма. Пускам и снимки на листата от вторият щам. Дървото е донесено от Италия. Има данни, че в миналото е било разпространено в доста държави, включително в България. Това са снимки и на вкоренени през текущата година растения от двете разновидности, за сравнение. Сорт Далматинска e Common тип (самоплодна). Не изисква опрашване, за да даде основна реколта. Според броят на реколтите е тип Bifere. Дава Бреба и основна реколта. Реколтата Бреба е в задоволително количество. Плодовете узряват около средата на Юли. Те са много едри (средното им тегло по стандарт е 114 грама, но, често достигат до около 200 грама) с леко издължена, капковидна форма (понякога я определят, като крушовидна) и дискретно, но, ясно видимо оребряване. Имат малка шийка и много къса дръжка. Кожата на плода е със средна дебелина и варира от зелена до жълто - зелена, според местоположението на дървото и условията при които се отглежда. Месото е бяло на цвят, понякога с лилаво или червеникаво оцветяване. Пулпът е предимно червен на цвят с различна наситеност. В центъра на плода, често има кухина, която, обикновено е изолирана от окото и плодът има сравнително добра устойчивост на влага. Когато са узрели добре, имат висока захарност и лек плодов аромат. Плодовете от основната реколта, узряват за около 80-85 дни от формирането до узряването - около 20-25 Август при топло лято и нормален старт на вегетацията. Закъснението е незначително, спрямо най- ранните едри сортове, като Брънсуик, като трябва да се има предвид, че и плодовете са с по- голям среден размер. Плодовете от основната реколта са с класическа капковидна форма. На едно и също дърво може да има плодове с по- издължена и по- закръглена форма. Младите дървета по принцип генерират по- издължени плодове, а, тези на възрастните са по- масивни (с по- голям диаметър и тегло при една и съща дължина). Подобно на плодовете от Бреба реколтата, те също имат малка шийка и къса дръжка. Средното им тегло по стандарт е 79 грама, като, отделни плодове, могат да достигнат и дори да надхвърлят 100 грама. Кожата на плода е зелена или жълто- зелена на цвят, според местоположението на растението и климатичните условия. Тънка е и при пълно узряване се получават пукнатини по нея. Месото е бяло, понякога с лилави или червеникави оттенъци. Пулпът е червен, по- тъмен и с по- фина структура от този на Бреба реколтата. В центъра на плода, често има кухина, която е изолирана от окото. Окото е малко, леко отворено. Пулпът е сочен, захарното съдържание е високо и сокът лепне по пръстите. Ароматът варира според местоположението и възрастта на дървото. Най- често е леко плодов с оттенък на ванилия. При щамът с по- широките дялове на листата, плодовете имат много добре изразен аромат на пъпеш. Дърветата от сорт Далматинска са много силно зависими от количеството светлина, което получават. Засенчени растения дават много малко плодове с посредствен вкус. За постигане на добри вкусови качества, плодовете трябва да узреят добре. В противен случай, имат горчив привкус и не са приятни за консумация. Плодовете имат приемлива устойчивост на влага. При повишена влажност се напукват в областта на окото, но, вероятно заради високата захарност се развалят трудно и могат да се консумират, ако се оберат своевременно. За разлика от Брънсиук, вкисването без физическо увреждане (разкъсване) на плода е рядкост. Този сорт има добра устойчивост на студ. Прието е, че възрастните растения издържа до около -17 градуса по Целзий без съществени поражения. Спорно е, доколко сортът е устойчив на суша. При старите дървета, плододаването приключва бързо, но, може да се събере задоволителна реколта. Младите дървета, спират напълно развитието си, а, плодовете им изпадат в хибернация или окапват. Поради бавният си растеж и едрите плодове, изискващи по- дълъг период на зреене, дърветата не могат да дадат значима реколта след силно подрязване и изобщо реколта след измръзване до земята. Документирани са случаи на засягане от мозаечен вирус, но, няма данни, вирусът да е оказвал влияние върху плододаването. Уязвимостта на FMV не е сортова характеристика и наличието на симптоми на мозаечен вирус (жълти петна и деформации по листата) при този сорт е индикатор за влошени условия на живот на растението. В заключение : Сорт Далматинска е широко разпространен и с доказали се от векове качества, чието разпространение непрекъснато се увеличава. Това е и сортът с най- едри плодове, които може да си позволи да отглежда човек, които живее в район без наличие на Бластофага. За да дадат обилна и качествена реколта, дърветата трябва да бъдат засадени при подходящи условия с много светлина (поне 8 часа пряко слънчево греене), достатъчно влага и минерали. Това не е просто каприз, а необходимост, за да се формират и узреят качествени плодове с такъв размер. За препоръчване е да се засаждат дървета, отгледани от резник, отрязан от плодна клонка, защото, при този сорт, разликата между влизането в плододаване на такива растения и тези, засадени от коренова издънка е много голяма (до три години). Клип от сайта на Baud :

Синоними : Early Round Of Bordeaux, Round Of Bordeaux, Précoce de Barcelone. Този сорт смокиня се приема, че е френски, въпреки, че не се знае, откъде е донесен в пристанище Бордо. Това е един от петте известни до момента много ранни или супер ранни сортове. Внесена е в САЩ от Франция през 1928г. под името Précoce de Barcelona и е изследвана в експерименталната станция на Калифорнийският университет в Ривърсайд. Дървото има сравнително бърз/силен растеж. Кората е тъмнокафява при младите дървета и клони на текущ растеж, и сива при старите дървета. Пъпките са зелени на цвят. Листата са предимно петделни и дълбоко нарязани. Много рядко са триделни и никога със седем дяла. При стари дървета, централният дял може да придобие формата на лопатка, подобно на Мичуринска 10, но много по- слабо изразена и неоформена. Преобладаващо, листата завършват с орнамент, подобен на коронка. Листа на младо растение. Ronde de Bordeaux е партенокарпен/самоплоден сорт и не изисква опрашване от оси Бластофага за да даде плод. При опрашване, пулпът е с по- ярко червен цвят, семките са малко по- едри, но, няма сериозна разлика в размера и формата в сравнение с неопрашениете плодове. Сортът дава една (основна) култура - тип Unifere. Breba култура дава рядко и малко на брой плодове. Тези единични плодове (когато изобщо ги има) нямат никакво стопанско значение. Те са подобни или незначително по- едри от основната култура, но с по- издължена шийка. Основната реколта е обилна. Срокът от формиране на плодовете до тяхното узряване е около 60 дни или края на м.Юли / началото на м.Август за южна България и когато пролетта настъпи по- рано в северна България. Узряването е почти по същото време с плодовете на сорт Мичуринска 10. Плодовете са дребни до средни със средно тегло около 30 грама. При подходящи за дървото условия, те са с много стандартни размери и са с минимални отклонения помежду си (25 - 35 грама). Формата им е почти напълно кръгла, докато не започнат да узряват. При узряване се разтягат до капковидна форма от тежестта на плода. Само при саксийни растения и при засушаване, дребните и леки плодове остават кръгли и след узряване. Дръжките на плодовете са със средна дължина и дебелина, симетрични спрямо размера на плода. При част от плодовете, те са покрити с лилав пигмент, но, подобно на сортовете от семейство Мисия, няма постоянна тенденция в това отношение. Кожицата на плода е тънка, но, надлъжните пукнатини по нея са рядкост. Овласяването е слабо и повърхността е гладка (лъскава) при узряване. Цветът варира от кафяв и светло лилав при младите растения или силно подрязаните растения в началото на сезона до тъмно лилав със синкаво покритие при установени растения в разгара и края на сезона. Почти цялата вътрешност е изпълнена с пулп и слоят "месо" (бяла на цвят тъкан между кожата и пулпа) е много тънък. Цветът на пулпа варира от розов до тъмно-червен според условията на отглеждане. Вътрешността е плътна при постоянни нива на влажност, но при редуване на суша и поливане, може да се появи малка кухина в центъра на плода. Вкусът е плодов (при старите дървета с ясно доловима киселинност), ароматът е силен. Плодовете са с висока захарност и при сухо време изсъхват направо върху клоните. Сушените плодове имат много високо качество. Окото на плодовете е леко отворено с червени до лилави люспици около него. Пигментацията засяга само люспите около окото и не покрива предната част на неузрелите плодове, както е при визуално наподобяващият RdB сорт Negretta. Заради тънката кожа и незначителният слой "месо", плодовете се напукват/разделят при продължителни и обилни валежи. Въпреки това, трудно се вкисват и могат да се консумират, ако се оберат своевременно. Плодовете от този сорт не се нападат от смокинова муха, но при влажно време могат да бъдат засегнати от винени мушици. При благоприятни условия, периодът на плододаване е от края на Юли/началото на Август, докато стане невъзможно* плодовете да узряват. * Плодовете на Кръгла от Бордо запазват в по- голяма степен аромата си при застудяване от тези на М10. Плодовите нотки избледняват и остава преобладаващ аромат на смокиня, но, все пак е достатъчно силен и ясно осезаем. При Мичуринска 10, ароматът изчезва почти напълно. Устойчивостта на студ е задоволителна - около -18 градуса по Целзий за установени дървета без съществени повреди. Заради бързият си растеж е малко по- ниска от някои по- слабо растящи разновидности на Мичуринска 10 и почти същата, като при по- енергичните. Ако дървото се засуши, устойчивостта на студ се подобрява, но количеството и качеството на реколтата пада. Дърветата от този сорт не издържат на суша, подобно на всички други сортове с етикет "Бордо". Нуждаят се от поливане при суша за нормално плододаване. Не понасят и засенчване. Заради енергичният си растеж, дърветата понасят силно подрязване и дават узрели плодове с незначително закъснение. Сортът е подходящ за приземна/ниска формировка. За добри добиви и качество на плодовете е добре да не се допуска силно сгъстяване на короната. Сортът е устойчив на FMV (мозаечен вирус по фикусите) и няма данни вирусът някога да е оказвал влияние върху плододаването. Подобно на Мичуринска 10 са констатирани случай на засягане от мозаечен вирус, но, само на дървета, които са с някакви дефицити и не са в добро здравословно състояние. В заключение : Ronde de Bordeaux е висококачествен и ранозреещ сорт. Въпреки, че, вкусът е нещо субективно, прието е, че това е сортът с най- вкусни плодове от петте супер ранни сорта, познати до момента. В сравнение с Мичуринска 10 е по- взискателен към условията на отглеждане. Нуждае се от повече светлина за нормална реколта (не понася засенчване) и задължително поливане при суша, за да дадат дърветата нормална реколта, независимо от възрастта им. След подрязването през пролетта, желателно е да се направи и едно допълнително прореждане, след започването на вегетацията, като се отчупват активиралите се пъпки и/или млади клончета, сочещи навътре към короната, за да се предотврати сгъстяване. При осигуряване на благоприятни условия - слънчево място, адекватно подрязване и поливане, този сорт не отстъпва по производителност на Мичуринска 10.

Изследван и описан от: Porta (1592), La Quintinie (1692), Tournefort (1700), Liger (1702), Gallesio (1817), Risso (1826), Gasparrini (1845, as Ficus dottata), Duchartre (1857), Pasquale (1876), Roda (1881), Savastano (1885), Eisen (1888, 1897, 1901), Stubenrauch (1903), Mingioli (1904), Pellicano (1907), Starnes and Monroe (1907); Guglielmi (1908), Vallese (1909), Portale (1910), De Rosa (1911), Ferrari (1912), Siniscalchi (1911), Clark (1920), Borg (1922), Condit (1920, 1921, 1923, 1927, 1933, 1947), Anagnostopoulos (1937), Mauri (1942), Simonet (1945), Tamaro (1948), Donno (1951a, 1951b), Casella (1952), Baldini (1953), Serafimova (1980). Синоними : Dottato, Dottato Abruzze, Adottato, Binello, Dattero , Datteresi, Dottato Bianco, Grascello, Trifero, Medot, Napoletani, Ottato, Uttato, Vottato, White Kadota, Clarkadota, Endrich, White Endrich, White Pacific, Ficus carica binella Risso. Неправилни или подменени имена на сортове, чиято идентичност с Kadota/Dottato е потвърдена чрез генетичен анализ : Lemon, Dokkar, L.S.U. Everbearing, White Texas Everbearing, Trojano (ползва се името на съществуващ, но, напълно различен сорт). Има много стари и отдавна известни сортове смокини, но, този е документиран, че е такъв. Описан е в Естествена история на Плиний Стари през 77г. от н.е, където авторът възхвалява качествата му. Още тогава е отглеждан промишлено за сушене. Не се знае точната дата на внасянето му в САЩ, но за първи път е описан през 1870г. През 1898, резници от този сорт са надписани, като "Kadota" от пасторът, интелектуалец и предприемач Стивън Харис Тафт (Sawtelle, California) и оттогава, това име започва да се налага на територията на САЩ. Понякога, този сорт се предлага, като Goutte d'Or (Златна капка), но, това е сравнително рядко. Обикновено, под името Goutte d'Or (Dorée) се продава сортът Брънсуик. Разликата в листата на двата сорта е много голяма и растенията лесно се различават още в ранна възраст. Името "Janice Seedless Kadota" в повечето случаи е търговски трик (или измама, за хората с по- неразтегливи разбирания за морал). Всеки неопрашен плод от Kadota е на практика безсеменен. Има само неразвити зачатъци на семена, които не се усещат при ядене, подобно на безсеменните сортове грозде. Наистина има такъв хибрид, който е обявен за семенак на Kadota, но, хибридът е с доста по- ниски качества от оригиналният сорт и най-често под това име се продава обикновена Kadota. Спорен е статусът на сорта, наречен с името Peter's Honey. До момента, не е изяснено, какво точно един търговец трябва да продава под това име. Моето впечатление е, че има ясно видим интерес, това да не бъда изяснено и всеки да продава, какъвто сорт има наличен. Първоначално, Peter Dana от Портланд (Орегон) е нарекъл така дърво от сорт Бяла Марсилия (Lattarula) с произход от Сицилия. Впоследствие, търговците са започнали да продават под това име, леснодостъпната Кадота (Dottato), която поради промишленото си отглеждане в САЩ, предлага почти неограничено количество материал за размножаване. Възможно е да се попадне и на съвсем различни сортове от гореописаните, които също се продават под това име. В обобщение на гореизложеното - смокиня, продавана под името Peter's Honey, може да бъде Kadota, но може и да е друг сорт. Подобна е съдбата на сорт Трояно (Troiano, Trojano). Този сорт е от адриатически тип (със зелена кожа и червен пулп) и е доказано различен от Kadota (Dottato). Въпреки това, шансът да закупите истинска Trojano e нищожен. Ако погледнете в този генетичен анализ ще видите, че дори не са имали образец за генетично изследване и под това име е предоставена Dottato. В миналото, на територията на САЩ са били засадени две дървета с изследователска цел, чиято съдба не е известна, след отхвърлянето на сорта, като подходящ за консервната промишленост. В момента, под името Trojano, основно се продава сорт Kadota (Dotatto), поради описаните по- горе причини. Характеристики на сорта Дърветата са със силен растеж. Короната е рехава, клоните са предимно прави и почти не се разклоняват на текущ растеж, ако не са прерязани или върховете не се пензират. Имат много добър баланс между здравина и еластичност. Гъвкави са, но не полягат. Пъпките са зелени на цвят. Кората на стъблото и клоните на младите растения, както и тази на текущия прираст е светло кафява с жълтеникав оттенък. След четвъртата година, кората на стъблото и дебелите клони започва да посивява. Листата са големи, много дебели/плътни (два пъти спрямо повечето от останалите сортове). Под листата има много здрава армировка с характерна шарка, което е много сигурен индикатор да се разпознае дърво от този сорт. Броят на дяловете варира според количеството влага в почвата - монолитни (без дялове), триделни и петделни. При нормални условия са предимно триделни, плитко нарязани. Kadota е класическа смокиня "меден" тип и дори може да се приеме за еталон с който са сравняват останалите сортове с този профил. Сортът е партенокарпен (самоплоден) и не изисква опрашване от Бластофага. При опрашване, характеристиките на плода силно се променят. По критерии "брой реколти", Kadota е тип Bifère. Дава реколта от Бреба, последвана от основна реколта. Плодовете от Бреба реколтата са жълто-зелени на цвят и с капковидна форма. Дръжката е здрава, средно дълга. Узряват от средата на Юни до средата на Юли в зависимост от местоположението. При узряване, плодът се разтяга и формира добре оформена шийка. Средното тегло на плода е около 52 грама според Кондит, но достигат до 90 грама. Пулпът е с кехлибарен на цвят. Месото е бяло, понякога с лилав оттенък. Окото на плода е отворено, но блокирано във вътрешността. Имат висока захарност. Семената са малко и много дребни. Плодовете от основната реколта узряват около 15 Август*, ако няма късни студове и забавяне на вегетацията, както и при нормални нива на влажност. * Сортът е склонен към прераждане и прекалено рано влизане в плододаване, което силно забавя узряването на плодовете при младите дървета. Потенциалът на сорта може да се развие само след постигане на адекватна коренова система, която да поддържа огромният брой плодове. Растенията от този сорт понасят високи температури и засушаване, но това не важи за плодовете. При засушаване, плодовете стават дребни и с жилава кожа. Узряването също се забавя. Само при достатъчно влага, те стават едри, сочни и с тънка кожа. Плодовете от основната реколта са с класическа капковидна форма, леко закръглени и с малка, но ясно видима шийка. Дръжката е със средна дължина и се отделя лесно от клона при пълно узряване. Неопрашените плодове са с тегло около 40 грама и жълто-зелена кожа, която е с гладка (лъскава) повърхност. Месото е бяло на цвят, а пулпът е с кехлибарен (меден) цвят, плътен (без кухина). Семена, дори да има са дребни и не се усещат при ядене. Опрашените плодове са по- големи от неопрашените - от 30 до над 80 грама* и кожата е по- зелена на цвят. Пулпът е розов до светло- червен с ясно забележими семена. * Основните фактори за тази разлика в размера са възрастта на растението и количеството вода, което е получавало по време на тяхното формиране. Кожата на плодовете на този сорт от плътна и здрава при неузрелите плодове, изтънява до дебелина на фолио при пълно узряване. Окото е привидно отворено, но това е само декорация. Отворът е затворен/блокиран с тапа от по- плътна от кожата тъкан и осигурява по- добра защита от тази на смокините със затворено око. Освен това, при пълно узряване, когато кожата омеква от окото се отделя сироп, който желира до субстанция, подобна на гума и пречи на насекомите да влизат в плода. Плодовете са с висока захарност и сравнително слаб аромат (наподобяващ този на банан), който се засилва с навлизането на дървото в зрялост. При перфектна зрялост и висока температура, те развиват доста по- силен и сложен аромат, който не може да се сравни с отглежданите в България сортове и изобщо плодове за да бъде описан профилът му. Сортът е силно родовит. На всеки възел по клоните има по един или два плода. Има публикации, които обявяват сорт Kadota за три пъти по- производителен от всички останали сортове. Това, не го приемам за вярно, но, наистина този сорт е високо производителен. При мен, при едни и същи условия, едно дърво от този сорт, дава плодове, колкото две дървета от сорт Мичуринска 10, която също се води сорт с много висока производителност. При сортове, като Брънсуик, разликата в производителността е огромна. Дърветата влизат в плододаване много бързо. Ако не са засадени от издънка или произведени от тъканна култура, формират плодове още в годината на засаждането, които обикновено не успяват да узреят до края на сезона. Плодовете се ползват за сушене, консерви/конфитюри и директна консумация в прясно състояние. На практика, това е сортът с най- неуязвими плодове от влага и насекоми. Не се напада от смокинова муха, винени мушици и не се влияе от влага. Плодовете изсъхват направо върху клоните в сухо и топло време. При застудяване, кожата на плодовете загрубява, захарното съдържание и ароматът падат. Въпреки това, плодовете не се развалят и продължават да зреят до падането на листата. Могат да се консумират обелени или да се ползват за сладко. Прието е, че този сорт издържа на студ без особени повреди до около -18 градуса по Целзий. Но, като се има предвид енергичният растеж и нуждата от поливане, което удължава вегетацията е добре в студени райони да се поставя защита. Дърветата понасят силно подрязване и дават нормална реколта с минимално закъснение. Съцветията на основната реколта се формират още при 15-20 см. дължина на клоните на нов растеж. Много подходящ е за ниско разположени формировки, защото клоните не се разклоняват силно, не порастват нови след едно първоначално прореждане и не полягат встрани, като при типичните представители на семейство Мисия. Същото дърво след три месеца Дърветата изискват обилно поливане при суша за добро количество и качество на реколтата. Сортът не е уязвим на FMV (мозаечен вирус по фикусите). Обобщение : Това е промишлен сорт с изключително висока производителност. Това означава, че се нуждае от всичко по много. Много вода, много светлина и топлина за да узреят всички плодове, голямо разстояние между дърветата (препоръчително е да има разстояние поне 5 метра от дърво до дърво). Поради прераждането, пълните си характеристики (срок на узряване, размер и вкус на плодовете), растенията постигат, когато развият достатъчно силна коренова система. Забележка : При сортът Kadota не съществува деление на "бяла" и "черна" разновидност. Името Kadota е дадено само на гореописания сорт със светли (жълто-зелени) на цвят плодове. По подразбиране Kadota = Бяла Kadota. Ottato Rosso е различен сорт с нестабилна самоплодност, поради което е причислен от Кондит към сортовете тип Сан Педро.

Правя тази разширена тема за този вид фикус, защото буквално унищожихме темата на другият потребител, пусната по конкретен проблем. Който има някакъв интерес или проблем, нека пише в нея, ако не желае да прави собствена.

В началото на тази статия, уточнявам, че цялата ми информация за този сорт е теоретична, събрана от американски форуми, статии и научни публикации. Нямам дърво от този сорт и не познавам нито един човек, който отглежда такова в България за да ми каже, как се представя този сорт при нас. Действително е имало внос в миналото, но не знам, някой да е публикувал информация за представянето на закупени от него растения. Дори и в момента, някои търговци предлагат смокини от този сорт, но шансът, това да е истинска Celeste е доста малък. Снимките в рекламите са на произволни сортове, свалени от Интернет, а описанията са до такава степен абсурдно неверни, че може да са породени или от крайна некомпетентност, или от крайна наглост. Изследвана и описана от : Miller (1768), Hanbury (1770), Forsyth (1803), Brookshaw (1812), Green (1824), George Lindley (1831), Holley (1854), M’Intosh (1855), Dochnahl (1855), Bunyard и Thomas (1904), Affleck (1850, 1852, 1854), White (1868), Massey (1893), Burnette (1894), Eisen (1885, 1897, 1901*), Earle (1900), Price and White (1902*), Starnes (1903*), Starnes and Monroe (1907), Anon (1908), Van Velzer (1909*), Reimer (1910*), Potts (1917), Gould (1919*), Hume (1915*), W. S. Anderson (1924-1928), Mowry и Weber (1925), Woodroof и Bailey (1931*), Stansel и Wyche (1932), Woodard (1938, 1940), Ashley (1940), Condit (1941a, 1947). Синоними : Malta, Sugar fig, Celeste Violette, Celestial, Celestine, Conant, Creech, Egyptian Pharaoh, Gray Midsummer's Day, Honey, Blue Celeste, Little Brown, Little Brown Sugar, Malta, Small Brown, Tennessee Mountain, Violette, Heritage Celeste, Regular Celeste, Classic Celeste, Creech Family Sugar Fig. Това е много отдавна разпространен сорт в югоизточното крайбрежие на САЩ, традиционен за този регион. Описан е от много автори от 1768 (Милър) до момента. Но, когато се търсят стари публикации за него, трябва да се търси под името Malta. През 1828г., ботаническата градина в Бартрам, Филаделфия е започнала да продава дръвчета от този сорт под името Celeste и оттогава това име почва да набира популярност. Дърветата от този сорт са със слаб до среден растеж в зависимост от местоположението в което се отглеждат. Приспособени са да растат в райони с много влажна почва и механизмите, които са развили да се справят при тези условия се превръщат в недостатък в по- сухи райони. Образуват много гъста корона и изпарението от многото на брой листа генерира постоянен воден поток между корените и стъблото. Издържа на коренови нематоди в мучурливи почви, където другите сортове смокини трудно биха оцелели. Тези качества са я превърнали в традиционен сорт за щати, като Луизиана. Кората на младите клони и текущият растеж е кафява. Тази на дебелите клони и стъблото на старите дървета е сива. Пъпките са зелени. Листата са със среден размер, плитко до средно дълбоко нарязани, предимно триделни, доста по- рядко петделни и монолитни (без дялове). Дяловете са по- широки на върха, отколкото в основата. Много лесно се разпознават, защото върховете им се скосяват в почти триъгълна форма и наподобяват връх на римски меч гладиус. Снимка Снимка Снимка на младо растение Листата са много на брой, короната е гъста. Снимка Изпарява много вода и при незначително за другите сортове засушаване, започват да провисват. Оптималното развитие на дървото е при висока влажност в почвата. В райони със сух климат, развитието му е затруднено и то расте много слабо. Според броят на реколтите, Celeste е тип Unifere. Дава само една (основна) реколта. Много рядко дава по няколко плода Breba в средата на Юни, които са малко по- едри от основната реколта. Плодовете от основната реколта са дребни. Средният им размер според Кондит е 14 грама. Започват да узряват след средата на Август, което е доста късно за сорт с толкова дребни плодове. Формата им е удължено капковидна с ясно видима шия. Дръжката е сравнително дълга за толкова малък плод - около 2см. Снимка на плод Цял и разрязан плод При узряване, дръжката се огъва, плодът провисва и това пречи на водата да влиза в окото. Кожата на плода е светло-кафява на цвят и тънка. Среща се разновидност на име Blue (синя) Celeste*, която е с по- тъмна ( светло лилава) на цвят кожа. Освен цветът на кожата, съществени разлики между двете разновидности няма. Месото е бяло, ясно видим слой. Пулпът е розов на цвят. Семената на неопрашените смокини са много дребни и не се усещат при ядене. Окото е малко, частично отворено. Характерно за него е, че люспиците около него остават зелени почти до узряването за разлика от други сортове с подобен цвят на кожата, като Брънсуик и Браун Търки при които са червеникави (от розови до виолетови). * От това, което съм виждал, при наличие на опрашване, всяка Celeste става "синя" Celeste. Може би и от там идва името "Celeste", което на италиански означава "небесно" или "небесно синьо". Вкусът е плодов, но по- слабо изразен от типичните представители на този вкусов профил. Захарността е висока. Плодовете могат да изсъхнат частично по клоните, но, трябва да се прибират навреме, защото падат. Периодът на плододаване е доста кратък. Има публикувани данни за период на плододаване от около три седмици до месец. Плодовете реагират положително на опрашване. Стават малко по- едри, кожицата е по- тъмна (светло лилава) с по- богат вкус и с ясно забележими семена. Клип с опрашена Синя Celeste На клипа се вижда, че на 24 Август се берат първите плодове от основата на дървото в зона 9b. Вече написах, че този сорт издържа много добре на влага и по- конкретно - прекомерна влага в почвата и коренови нематоди. Това е причината на негова основа в LSU (щатският аграрният университет на Луизиана) да бъдат създадени доста хибриди, които да обслужват консервната промишленост. В тях, недостатъците на обикновената Celeste са до голяма степен отстранени. Хибридите дават Бреба реколта, основната реколта е по- ранна, имат по- дълъг период на плододаване и плодове с по- едри размери. Като странична информация в контекста на гореизложеното, добавям, че по неясни причини, плодовете на обикновената Celeste, засадени в голям масив в щата Мисисипи, масово падали, въпреки, че дърветата са били при подходящи за сорта условия. В същото време, единични дървета, засадени в частни дворове в същият район се справяли много по- добре. Хибридите на LSU са отстранили тези проблеми и са осигурили за консервната промишленост стабилен приток от суровина за продължителен период от време. Дърветата от този сорт не издържат на суша. При засушаване, плодовете масово падат. Заради големият обем листна маса, изпарението и загубата на влага е много голяма. В по- сухи райони, самите дървета не се развиват нормално и остават дребни. Сортът се води сравнително студоустойчив. Посочена е издръжливост до около -17 градуса по Целзий без съществени повреди, което приемам при липса на данни за България. Доказаната и описана в САЩ устойчивост е 11 градуса по Фаренхайт, което е около -11,7 градуса по Целзий без никакви повреди. В Североизтока на САЩ, дървета от този сорт не се справят дори в саксии. Просто не дават нормална реколта. Не се справят добре и в цялата западна част на САЩ, независимо от температурната зона. Има случаи на засягане на дърветата от FMV (мозаечен вирус по фикусите), но, не съм намерил информация, дали това се е отразявало на реколтата. Допълнителен източник : https://www.figdatabase.com/variety-details/89/celeste Снимката на корицата е предоставена от потребител 2AngelsMushrooms в Ourfigs.com.

Изследван и описан от : Duhamel (1755), Miller (1768), Hanbury (1770), Brookshaw (1812), Anon. (1828), George Lindley (1831), John Lindley (1841), Rogers (1834), Morren (1852), Holley (1854), M’Intosh (1855), Thompson (1859), Hogg (1866), White (1868), Barron (1868c, 1891), James Anderson (1874), Hyde (1877), West (1882), Massey (1893), Burnette (1894), Wright (1895), Forrer (1894), Eisen (1885, 1897, 1901), Earle (1900), Price and White (1902), Starnes (1903), Starnes and Monroe (1907), Van Velzer (1909), Hume (1915), Potts (1917), Gould (1919), Cook (1925), Mowry and Weber (1925), Davis (1928), Traub and Fraps (1928), E. A. Bunyard (1925, 1934), Stansel and Wyche (1932), Condit (1921b, 1922b, 1941b, 1947), Arnold (1926), Fruit-Grower (1936), Woodard (1938, 1940), Delbard (1947), Preston (1951), R. Serafimova (1980). Синоними : Bayswater, Boughton, Black Naples, Brown Hamburgh, Clare, Clémentine, Dorée, De Saint Jean, Hanover, Madonna, Large White Turkey, Magnolia, Dalmatian. Неправилни или подменени имена на сортове, чиято идентичност с Brunswick е установена чрез генетичен анализ : Rattlesnake Island, Capitola Long, Red Italian. Произходът на този сорт не е изяснен *. * Това е сорт, адаптиран към области с редки валежи и е традиционен за района на Израел и Палестина. Но, няма никакви исторически данни за посоката му на разпространение и доказателство, че това е изходната точка от която е пренесен в другите части на света. Най- старото му име, известно до момента е Madonna. Това са имена, ползвани в различни части на света : Baidi - Палестина; Belle Dame - Франция; Belle Dame Blanche - Ялта, Украйна; Blanche d’Argenteuil - Франция; Brunswick - Англия; Col di Signora-Мароко; Dalmatia - Мароко; Dor - Франция; Kennedy - Мароко; Khurtmani - Палестина*; Magnolia - САЩ (Тексас); Figue Clémentine - Франция; Drobeta, Șimian - Румъния ** ; Rjavi Matalon - Словения; Smeđi Matalon - Хърватия. * В Израел под това име е познат друг сорт, също с бронзов цвят на кожата и кехлибарен пулп, но с ясно забележими разлики. ** В момента и двете имена се употребяват за смокини от сорт Брънсуик, но е възможно в миналото да са били дадени на различни сортове. В САЩ, често наричат "Брънсуик" сортът Калифорнийска Браун Търки и за това, не трябва да се приемат на доверие дървета, продавани под това име. Разликата във формата на листата е много голяма (CBT) и двата сорта се различават лесно при преглед. Продаваните в САЩ растения под името Paradiso Genova са напълно идентични със сорт Брънсуик. Вероятно, става въпрос за местно име на сорта или измама от страна на търговците. Кондит и други американски учени (напр. Hugh N. Starnes) са изследвали сорта Goutte d'Or (Dorée, Златна капка) и не са открили разлики между него и сорта Brunswick (Брънсуик). В наши дни, идентичността на двата сорта е доказана с генетичен анализ. https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC2860561/ Под въпрос е съществуването на сорт Мадлен (Madeleine de deaux Saison). Въпреки, че във Франция, никога няма да бъде обявено, че е идентична с Брънсуик и да бъде използвано омразното им английско име за този сорт, в останалите държави, Мадлен, вече се обявява за синоним на Брънсуик. Името Магнолия се появява за първи път през 1854 в публикация на Томас Афлек, който е написал, че някакъв търговец е продал фиданки в Тексас, обозначени, като Магнолия. По късно, тези които са ги закупили са видели, че това е смокиня, а не очакваните от тях дървета магнолия, но, името* е останало. * В Тексас, по принцип не приемат добре чужди имена на сортове и често ги преименуват. Правени са опити да бъде отглеждан промишлено в Калифорния, но сортът не се е оказал подходящ за промишлено производство. Има голям процент разваляне на плодовете, по- ниски добиви и не може да съперничи на калифорнийската Браун Търки (San Piero) и Кадота (Dottato). Този сорт е много разпространен в България (втори след Мичуринска 10). Той е доминиращ сорт по черноморието. Според нуждата от опрашване, Брънсуик е Common (обикновен) тип. Не изисква опрашване от осички бластофага, за да даде плод. Качеството на плодовете от основната реколта силно се подобрява след опрашване. Дърветата са предимно със слаб, рядко до среден темп на растеж. Короната е рехава, клоните слабо се разклоняват. Кората на младите клони и стъбла е кафява, а на старите клони и стъблото е сивкава. Пъпките са зелени, жълтеникави и дори кафяви при застудяване. Листата са дълбоко нарязани с пет до седем дяла. Никъде в литературата не се споменават седем дяла, но, зачатъците на шести и седми дял са така добре развити при този сорт, че не може да ги пренебрегнем. Изложените на слънце са без особени орнаменти, като този в дясно на снимката. Листа с пет дяла Листата, формирани в сянка са с орнамент, подобен на коронка по върховете на дяловете. Този тип листа често се ползва от недобросъвестни търговци, които предлагат Брънсуик, като друг сорт. Брънсуик е един от най- ранните едри сортове смокини. Според броят на реколтите, тя е тип Bifere. Дава реколта от Бреба, последвана от основна реколта. Реколтата от Бреба е слаба до задоволителна в зависимост от условията през годината. В България, плодовете от първата реколта узряват около средата на Юли. Плодовете от Бреба реколтата са едри до много едри с крушовидна форма, често неправилна. На тегло, достигат до около 150 грама. Цветът на кожата е червеникаво - кафяв на осветената страна и светло- кафяв/бронзов със зелени участъци от засенчената страна на плода. Дръжката на плода е дебела. Шийката, заедно с горната част на плода са зелени на цвят. Окото е отворено с розови люспици около него. Кожата е сравнително дебела. Месото е бяло, пулпът е бял или кехлибарен с розови участъци. Според вкусовият профил е тип "захар". Плодът е сладък, без особен вкус и аромат. Основната реколта в България узрява около 20 Август при нормално време, без пролетни студове, които да забавят развитието на растенията. Плодовете са средни до едри. Средното им тегло е 42 грама според Кондит. Реално, плодовете варират от около 25 грама при суша до около 80 грама при достатъчно влага. Формата на плодовете е капковидна, сравнително закръглена, често с неправилна форма, без шийка. Дръжката на плода е къса. Кожата е от бронзова до различни степени на кафявото и дори виолетова, според местоположението върху клоните, много по- тънка от тази на Бреба реколтата. Месото е бяло. Окото на плода е отворено с виолетови люспици около него. Плодовете имат кухина, която е близо до окото и това е основната причина за лесното им разваляне / вкисване при повишена влажност. Има голяма разлика между опрашените и неопрашените плодове при този сорт. При неопрашените плодове, обикновено, пулпът е светъл на цвят (бял или кехлибарен), семената са дребни и малко на брой. Понякога, пулпът става розов до малинено червен, независимо от опрашването. При сухо време може да достигне доста висока захарност, без забележим аромат. Не е прието да се ползват за сушене, въпреки, че в сушилня, няма пречки това да стане. Размерът на опрашените плодове е по- голям (средно 67 грама) с по- ясно изразени ребра, по- симетрични, пулпът е розов до светло червен, семената са многобройни, вкусът е по- богат. Плодовете на този сорт са много уязвими към влага, поради отвореното око и кухината, непосредствено до него. При дъждове и повишена влажност, реколтата може да бъде компроментирана (унищожена) напълно. Няма значение, дали плодовете се разделят при влага, защото, те се вкисват още преди да узреят. Плодовете са нападат от смокинова муха, както и от винени мушици при влага. Това е може би най- издръжливият на студ сорт, познат в България. Въпреки легендите за студоустойчивост на Мичуринска 10, моите наблюдения са, че винаги Брънсуик е с по- малки щети от измръзване. Става въпрос за дървета, засадени на няколко метра едно от друго. При -18 градуса по Целзий, установено дърво няма никакви поражения, ако няма вятър, който да свали още реалната температура. Дърветата от този сорт имат много добра издръжливост на суша. Дават дребни плодове, но с добро качество. Поради сравнително слабият си растеж, не може да се разчита на този сорт да дава реколта при силно подрязване. В Украйна отглеждат дървета от този сорт на кордон и ги подрязват силно, но за да получат реколта, премахват (отчупват) голяма част от клоните на нов растеж за да осигурят повече ресурс за останалите. Дори и в този случай, реколтата е късна и символична. Растенията не могат да се възстановят достатъчно бързо и да дадат реколта на текущ прираст след измръзване до земята. Документирани са случаи на засягане на листата на от FMV (мозаечен вирус по фикусите), но, няма данни, това да е оказало влияние върху реколтата.

Синоними : Pastilière, Hirta du Japon, Hirta del Giappone, Rouge de Bordeaux (Руж дьо Бордо). Да не се бърка с Unk Pastiliere, която е тип Смирна. Сортът се води френски само по име. Произходът му не е напълно изяснен. Около 1830г. е донесен в Европа от ботаника M. de Sieboldi след експедицията му до Япония. Предполага се, че е бил внесен там от португалците, защото само техни кораби са имали право да посещават японските пристанища. Поради нетипично силното спрямо повечето културни сортове овласяване на плодовете и листата е възможно да е възникнала, като семенак от пренесени там изсушени плодове и да е някакъв хибрид с див каприфиг. През 1845г. италианецът Гаспарини нарича този сорт Hirta del Giappone. Изглежда, че е бил обречен да прескача от континент на континент, защото още през 1860г. е документирано присъствието му в Калифорния, където е внесен от Италия. Независимо от това, той не е получил масово разпространение в САЩ. Почти отсъства и от Италия. Сравнително по- добър прием е получил във Франция, където се среща в района на Тулуза. Вече рядко се отглежда и в Япония, след внасянето на по- продуктивни европейски сортове. Руж дьо Бордо е Common (обикновен тип) смокиня. Не изисква опрашване от Бластофага, за да даде реколта. Според броят на реколтите е тип Unifere (дава само основна реколта). Дървото формира съцветия от Бреба реколта, които окапват почти на 100% в различни етапи от развитието си. Това е един от петте известни много ранни или супер ранни сортове, който са познати до този момента. Останалите са Ronde de Bordeaux (Кръгла от Бордо), Мичуринска 10, Подобрена Селест (Improved Celeste), която е хибрид, получен по развъдната програма на LSU (щатският аграрен университет на Луизиана) и Raasti (наричана още Ирански бонбон). Дърветата от този сорт са с бавен растеж. Счита се, че имат отлична устойчивост на студ, заради доброто узряване на дървесината. Връхните пъпки също са по- устойчиви на студ от повечето други сортове. Листата са със среден размер, плътни и силно овласени , предимно петделни и триделни, плитко нарязани. Рядко се срещат и монолитни (без дялове) при млади растения и висока влажност. Лист и плод Този сорт не понася нито суша, нито прекалена влажност. И в двата случая, плодовете окапват. Младите дървета могат да хвърлят цялата си реколта, докато се развият достатъчно. Това може да се случва до четвъртата или петата година, като всяка следваща година, дървото задържа по- голям брой плодове. Плодовете от основната реколта узряват в началото на Август*. Те са най- едри сред супер ранните сортове (от 30 до 70 грама). Имат много красива визия - от светло до тъмно виолетови със синкав налеп. Формата им е капковидна с малка, но, ясно видима шийка и много къса дръжка. Кожата на плода е тънка. Месото е тънък слой, бяло на цвят с виолетово или червеникаво обагряне. Пулпът варира от кехлибарен до червен с дребни семена. Вкусът е с плодови нюанси. * Собственици на растения съобщават за значително забавяне на узряването и несъответствие с официално приетият срок. С това, суперлативите за този сорт приключват. Големият размер на плодовете е за сметка на воднистата структура. Окото на плода е отворено и отворът е свързан с кухина в центъра и дори в долната част на плода, подобно на плодовете на Брънсуик. Плодовете вкисват и окапват още преди да са узрели при висока влажност. Дори при благоприятни условия, те окапват веднага след узряването. Не могат да съхнат върху клоните, защото са с ниско съдържание на захари. Сезонът на плододаване е доста къс. Има публикувани данни за период от 2-3 седмици. Дори да е повече, сезонът може да се счита за приключил с първите есенни дъждове. Дърветата от този сорт не толерират силно подрязване и не могат да дадат узрели плодове през същата година. Не могат да дадат реколта в текущата година и при измръзване до земята. Под въпрос е и реколтата през следващата година до пълното възстановяване на дървото. Руж дьо Бордо е подходящ сорт за отглеждане в саксия и малки градини, поради компактният размер на дърветата. Сортът е уязвим на FMV (мозаечен вирус по фикусите), вероятно, поради слабите си възможности за възстановяване. Има документирани случаи при които освен листата са засегнати и зелените плодове, които окапват. Допълнителни източници : http://planetfig.com/cultivars/fcveng8586.html http://www.galgoni.com/ENG/Fotos_Maxi/032.htm

Доста време отлагах пускането на тази публикация, защото може да внесе допълнително объркване, вместо яснота. За това, ще подчертая същественото и който иска, да прочете само него. Името на този сорт е дадено от професор Радка Серафимова, която го е описала в книгата си „Смокиня“ от 1980г. Този сорт е много труден да се опише, най- малкото за това, че не се знае, кое точно растение е отглеждала и изследвала Серафимова. В книгата има описание на някакъв ранен сорт с дребни плодове и опростена рисунка (скица) на плод. Лични познати на Серафимова са ми казвали, че тя е изгубила оригиналното дърво, описано в книгата и след това ѝ е било дадено друго, но, не е ясно, къде точно е засадено и дали е било напълно идентично с първото. За него нямам никаква информация. В България, Румъния и Сърбия (вероятно и Унгария) има десетки местни ранни сортове или мутации на един първоначален сорт, които се отличават доста помежду си – форма, размер и цвят на плодовете, както и по темп на растеж и устойчивост на студ. Листата на Мичуринска 10 също са много стандартни и десетки други сортове (напр. голямото семейство Mission) имат подобна форма на листата. Така или иначе, растения от този тип има из цялата страна. Най- добрият критерии за включване в шаблона Мичуринска 10, според мен е времето на узряване. Това е един от петте известни много ранни или супер ранни сортове, който са познати до този момент. Останалите са Ronde de Bordeaux (Кръгла от Бордо), Pastilière (Червена от Бордо), Подобрена Селест (Improved Celeste), която е хибрид, получен по развъдната програма на LSU (щатският аграрен университет на Луизиана) и Raasti (наричана още Ирански бонбон). Синоними : Али паша, Florea (САЩ), Svinita-1 (Румъния), дребна смокиня, лилава смокиня. Сортът е партенокарпен (самоплоден) и не изисква опрашване от Бластофага. При опрашване, характеристиките на плода не се променят съществено. Растежът на дърветата варира при различните разновидности. Има такива със слаб растеж, други са със среден до сравнително силен. Короната е гъста, клоните се разклоняват силно. Кората на младите клони е кафява. Стъблото и дебелите клони на възрастните растения са сивкави на цвят. Пъпките са зелени и не почервеняват при изпадането на дървото в хибернация. Листата са със среден размер. Броят на дяловете варира според количеството влага в почвата – предимно петделни и триделни, при много висока влажност – монолитни (без дялове) и никога със седем дяла. Листата са дълбоко нарязани. При по- старите растения, централният дял е с формата на лопатка. При летораслите и по клоните на силно подрязваните растения, дяловете завършват с орнамент, подобен на коронка. По критерии "брой реколти", Мичуринска 10 е тип Bifère. Дава реколта от Бреба, последвана от основна реколта. Вкусовият профил на плодовете е трудно да бъде обобщен, защото варира според условията на отглеждане и конкретната разновидност. За младите растения и в началото на сезона, ароматът може да се определи, като смокиня+карамел. При стари растения в разгара на сезона, вкусът придобива плодови нотки. Мичуринска 10 дава сравнително слаба Бреба реколта, но все пак в задоволително количество за лична консумация. Пролетта се формират много съцветия, повечето от които растението отхвърля и малко от тях се превръщат в плод. Breba реколта узрява от средата на Юни до средата на Юли. Средното тегло на плодовете от Breba реколтата е 30-40 гр. Формата и размерът варират според щама. При някои разновидности са почти идентични по форма и размер с основната реколта, при други, плодовете са доста по- големи и се различават по форма от нея. Почти винаги, шийката на плодовете от Бреба реколтата е по- издължена от тези на основната реколта. Кожата на плода, обикновено е зеленикаво- кафява или жълтеникаво- кафява. Месото е бяло. Пулпът е кехлибарен до розов с дребни семена. Основната реколта при нормални условия узрява за около 60 дни от формирането на плода. Това е в началото на Август (понякога края на Юли) за Южна България и при топла пролет и благоприятни условия в Северна България. Основната реколта е обилна. При добри условия, дърветата са, като машини за производство на плодове. При достатъчно влага, периодът на плододаване е от началото на Август до падането на листата. Плодовете от основна реколта са с класическа капковидна форма. При някой от вариациите са по- удължени, при други са по закръглени. Може да имат по- издължена или по- къса шийка. Същото се отнася за дръжката, но при повечето, тя е къса. Теглото на плодовете варира от 15 грама до около 35 грама. Тази разлика може да възникне дори при едно и също дърво според условията на средата. Има разновидности, при които плодовете са по- стандартни и не се наблюдават такива големи отклонения. Цветът на кожата варира от жълтеникаво- кафяв, зелен с кафяви или лилави ивици, кафяв до тъмно лилав, почти черен. Кожата е тънка, но рядко се напуква. Месото е бяло и е доста тънък слой. Пулпът е кехлибарен, розов, червен до тъмно- червен. Цветът варира според вариацията и условията при които се отглежда дървото. Семената са дребни и много на брой. Окото на плода е леко отворено с тъмночервено оцветяване около него. Може да бъде напълно затворено при определени плодове и определени разновидности. Няма разновидност, при която очите на всички плодове са затворени, без изключение и при всякакви нива на влажност. Плодовете на Мичуринска 10 имат висока захарност. Подходящи са за сушене и изсъхват върху клоните при горещо време. При плодовете, които имат плодови нюанси във вкуса, те се засилват при изсъхване и стават с отлично качество. Особеност на този сорт е, че плодовете могат да се консумират доста време, преди да са напълно узрели и, обикновено, точно това се прави. Това е една от причините да бъде обявен вкусът за "посредствен". При много други сортове, плодовете просто ще бъдат горчиви и/или негодни за консумация при същото ниво на узряване. Истинските вкусови качества на плодовете, могат да се усетят при перфектно узряване, когато плодовете увиснат на дръжките и дори леко се дехидратират. Този сорт има сравнително слаба издръжливост на влага. Склонността на плодовете към разделяне варира в определени граници при различните вариации, но дори, когато не се разделят, качеството им силно се влошава при продължителни валежи и натрупване на много вода в почвата. Плодовете не се нападат от смокинова муха, но при влага, може да има щети от винени мушици. Издръжливостта на студ варира според генетичните особености на конкретната разновидност, възрастта на дървото и условията на отглеждане. Растенията с по- слаб растеж имат по- добро узряване на дървесината и по- висока издръжливост на студ. Трябва да се отбележи, че при застудяване, плодовете на Мичуринска 10, губят по- бързо аромата си от тези на Ronde de Bordeaux. Въпреки легендите за издръжливост до - 21 градуса по Целзий, приемам, че установени дървета издържат до около минус 18 градуса по Целзий без съществени повреди. При засадени едно до друго дървета от сортовете Брънсуик и Мичуринска 10, съм констатирал, че вторите са с по– тежки поражения от студ. Това, не означава автоматично, че Brunswick е по- подходяща за отглеждане в студени райони, защото последната се възстановява трудно след измръзване. Младите дървета и издънките, мога да измръзнат и при -10/-12 градуса по Целзий. Ценно качество на този сорт е възможността за получаване на реколта след измръзване до земята (ако се оставят малко на брой издънки и се премахват излишните). Дърветата понасят силно подрязване и дават узрели плодове с незначително закъснение, но, това им качество варира според щама. Дърветата от разновидности с по- силен растеж се възстановяват по- бързо след подрязване, дават по- обилна реколта, но и са по- уязвими на измръзване. В този аспект, сортът е подходящ за отглеждане на приземни формировки в особено студени райони. Мичуринска 10 и особено нейните разновидности със слаб растеж са сравнително издръжливи на суша. При засушаване, плодовете са дребни и сезонът на плододаване е скъсен (не се формират нови), но, отхвърлянето им е рядкост и при тези условия, реколтата може да се счита за задоволителна. Дърветата от този сорт са с добра устойчивост на FMV. Рядко се наблюдават засегнати листа и, това никога не се отразява на реколтата. Заключение : Това е ранен, плодовит и непретенциозен сорт. Каквито и други сортове да бъдат отглеждани е добре да бъде добавена и една Мичуринска 10 към колекцията. Тъй- като има прекалено много вариации на този сорт, някои от които може да са отделни местни сортове, когато се придобива растение, поставено под този шаблон е добре, бъдещият собственик да има наблюдение над майчиното дърво, за да знае, какво получава.

Синоними : Dauphine Violette, Grosse Violette, Ronde Violette Hâtive, Rouge de Argenteuil, Mussega Negra, Ficus carica punctulata Risso, Pagaudière, Adam. Сортът е известен в Sollies-Pont като Bouled’Or, Bouton d’Or и Grosse de Juillet, но, последното име се ползва и за сорт Sultane (Noire de Bellone). Описана от : Risso (1826), Barron (1868c, 1891), Lhérault (1872), Du Breuil (1876), Simon-Louis (1895), Eisen (1888, 1901), Forrer (1894), Schneider (1902), Juignet (1909), Mazières (1920), Bois (1928), Soc. Nat. d’Hort. de France (1928), A. Rivière (1928), Delplace (1933), Simonet (1945), Delbard (1947), Evreinoff (1947), Simonet и Chopinet (1947). Сортът е тип Сан Педро. В естествени условия, може да даде основна реколта, само след опрашване от Бластофага. Често в рекламите на Виолетов Дофин се показват снимки на Виолетова от Солие (Броджото Неро) или Noire de Barbentane (Черна от Барбентан), които са с подобна форма, но с малко око и по- привлекателен интериор. Дървета от сорт Дофин се отглеждат близо до Париж, заради богатата си реколта от Бреба. Култивира се и в Южна Франция поради големите си, привлекателни плодове, които понасят добре транспорт. Има малко насаждение от Dauphine близо до Токио, Япония, които се отглеждат само за Бреба реколта. Информацията, която е копирана многократно е от времето на Кондит и не се знае, дали то съществува в момента. Сортът, който се отглежда по- масово в Япония и се нарича Masui Dauphine или японски Дофин е сорт Калифорнийска Браун Търки (Black Genoa, San Piero), която е Common тип. През 1883г., Dauphine Violette е въведен в Калифорния от Англия от Джон Рок като Ronde Violette Hâtive и дървета са засадени за проба в различни експериментални станции в Калифорния и Аризона. Сортът не е успял да се наложи за промишлено производство, заради по- ниско качество на плодовете от тези на Black Mission. В процеса на тестването им е установено, че дърветата от сорт Дофин отхвърлят всички плодове от втората култура, освен ако не се каприфицират (опрашат). Дървото е с енергичен растеж и увиснали странични клони. Пъпките са зелени на цвят, но стават лилави и кафяви при застудяване. Листата са средни до големи, триделни и петделни. Лист на възрастно растение Breba реколтата при благоприятни условия е обилна и узрява от началото до средата на Юли. Плодовете са едри с капковидна форма. Средното им тегло е 92 грама. Имат малка шийка и сравнително къса дръжка с виолетово оцветяване. Окото е голямо, отворено и с лилави люспици около него. Кожата на плода е дебела и здрава с лъскава повърхност. Цветът ѝ варира от зеленикаво с лилав оттенък на сянка до тъмно лилаво, когато са изложени на слънце, избледняващо до зелено към шийката. Месото е бяло. Пулпът варира от кехлибарен до светло червен. Вкусът е добър, особено за Бреба реколта, без ясно изразен аромат. Вкусовият профил се определя, като "кафява захар". Плодовете се ползват основно за консумация в прясно състояние. Лист и плод Плодовете от основната реколта (каквато има само при опрашване) узряват в края на Август. Те са подобни на плодовете от Бреба реколтата, но са доста по- закръглени и с още по- малка или дори липсваща шийка. Имат многобройни и сравнително едри семена. Плод от основната реколта Средното им тегло е около 70 грама. Относно качеството им, ще допълня статията през следващите години, когато се получат отзиви от България. Старите автори, като Айзен и Кондит, описват вкуса, като "беден". Плодовете не са подходящи за сушене при естествени условия. Сортът Виолетов Дофин има добра издръжливост на студ. За Франция е посочена издръжливост от -15 градуса по Целзий. Това е стандартна граница за "студоустойчивост", посочвана за Италия и Франция и обикновено, такива растения издържат до около -18 градуса по Целзий, колкото повечето от останалите сортове. Дори да не е така, въпросните -15 градуса по Целзий са достатъчни за районите, където има бластфага. Плодовете имат слаба устойчивост на влага, поради голямото и отворено око. В случая, няма значение, че кожата на плодовете от Бреба реколтата е дебела и здрава и колко ще издържи, преди да се разкъса. Почти няма публикации за уязвимостта при плодовете от основната реколта, но, ако се ползва аналогията с тези на калифорнийската Браун Търки, те са с по- тънка кожа и се разделят още по- лесно. Няма данни за издръжливостта на този сорт на суша, поради това, че се отглежда основно за Бреба реколта, когато рядко има засушаване. За основната реколта има много малко данни. В заключение: Сортът Виолетов Дофин е високодобивен сорт с добра издръжливост на студ. Тъй- като е тип Сан Педро, той не може да даде основна реколта без опрашване от Бластофага. За тези, които живеят в райони без наличие на Бластофага, но желаят да имат сорт с подобни характеристики им препоръчвам да се насочат към сорт Калифорнийска Браун Търки (California Brown Turkey/Black Genoa/Masui Dauphine), чието оригинално име е San Piero (няма нищо общо с английската/източна Браун Търки). Това е толкова близък по характеристики сорт (листа, плодове, устойчивост на студ), че на практика е неразличим за неспециалист. Но, за разлика от Виолетов Дофин, сортът Сан Пиеро е Common тип (самоплодна) и може да бъде използван пълният капацитет на растенията дори в студени райони. Допълнителен източник : Fig Database Сайтът на Pierre Baud : https://frenchfigfarm.com/fig-trees/dauphine Снимките са предоставени от Vinny Figs и Clemens Ihle.