Праскови. Сортове, характеристики, отглеждане.

[Любо Д 391]

Георги май имаше Шимизу Айс и хич не беше впечатлен от вкуса...

[Georgi 240]

преди 13 часа, Любо Д написа:

Моля, препоръчайте сортове праскови от Елит или Фантазия, който да не се къдрят и да са горе-долу дръжливи на мраз в началото на май, защото съм на 650м в Балкана/Предбалкана.

Няма такъв сорт, всички се къдрят малко или много. Две третирания с меден препарат в точния момент и проблема е решен. Не е чак такава химия, ако пръскането е нежелателно.

[Любо Д 391]

преди 2 минути, Georgi написа:

Няма такъв сорт, всички се къдрят малко или много. Две третирания с меден препарат в точния момент и проблема е решен. Не е чак такава химия, ако пръскането е нежелателно.

Дали ще са само две при условие, че тук има доста дъждовна и хладна пролет?

[Georgi 240]

преди 2 минути, Любо Д написа:

Дали ще са само две при условие, че тук има доста дъждовна и хладна пролет?

Аз пръскам два пъти с фунгуран и освен тази година, не съм имал и едно накъдрено листо. Тази година за пръв път имах някоя друга клонка, което не беше проблем. Пролетта беше необичайно влажна и хладна. В съчетание с ранното кафяво гниене на съседите загинаха цели дървета. Имах няколко калема от праскови не третирани, всичките тръгнаха чудесно и в последствие се накъдриха и изсъхнаха.

Важното при къдравост е да се унищожат спорите на причинителя преди да се активизират рано напролет. След това полза няма, ако ще и през ден да се пръска.

[Ру® 2661]

Тук пише, че хора се справят и без химия с къдравостта: 

https://telegraph.bg/telegraphplus/chesyn-spasiava-praskovata-ot-kydravost-265228

 

[Астрала 304]

Пробвал съм всички тези методи, чесън, сода и сапун срещу болести уж помага, а също и с тагетис, невен за листни въшки, и те уж гонят листните въшки. Дори всяка година засаждам тагетис до дърветата и пак нулев резултат. 

Редактирано Декември 30, 2023 от Астрала

[Боби Димитров 4456]

При мен Файет без пръскане изсъхна това лято, за около 8 години, като в последните 2 просто се мъчеше. Така или иначе беше по-слабо дръвчето и реших да направя сравнение с другото ми, което е Редхейвън и го пръскам с бордолезов веднъж годишно, при наченка за набъбване на пъпките в късната зима. За тия 8 години, единствените 2, в които се накъдри яко, беше когато пропуснах синия камък (поради липса на време). Дори и когато се накъдри, даде плод и възобнови.

Първите 4 години имахме плътен жив мулч около дърветата, съставен от микс пролетни луковични и многогодишни билки, снимки имам назад в албума. За съжаление ефект от това не съм видял - Файет се къдри яко всяка пролет. С течение на времето гилдиите намаляват, защото порастването на дърветата увеличава сянката и повечето неща линеят или се издължават и не растат оптимално.

Но е интересно, че явно Файет е по-поддатлива, защото Редхейвън след къдрене прави експлозивен растеж, докато първата просто линее. Сега на мястото на Файет имам Биг топ нектарина, та и нея ще я карам по тая схема.

Чесновите рецепти имат смисъл, тъй като чесънът има фунгицидни качества. Аз обаче не съм ги пробвал до момента за тази цел - правил съм микс люти чушки, чесън и лук проба против листни въшки, но без голям видим успех. Там най-добре ми работи нийма, макар да не е устойчиво решение (но е по-устойчиво от промишлената химия). Има активен рисърч в момента за фунгицидните качества на нийма с добри резултати, та кой знае, може и това да се пробва.

[embedeo 276]

преди 14 часа, Ру® написа:

Тук пише, че хора се справят и без химия с къдравостта: 

Да, още един типичен пример, как хора дето уж би трябвало да са професионалисти в своята област, особено докато правят това с което си "вадят хляба" -- списващите някакво онлайн сайтче "Телеграф", всъщност, се оказват посредствени аматьори. Ето малко примери:

• В статията си споменават за конкретни (имена на) потребители от форум, без дори да уточнят името на форума. Иначе, (поне) са посочили някакъв друг сайт wintercovefarm.com, от който също са чели информация за статията си.
• В статията си пишат за "две ефективни рецепти, описани в чуждите форуми" отново без да споменат имена или URI на тези форуми. Така собствените им читатели не могат да си направят своя проверка, както и не могат да трупат дългосрочни впечатления или доверие в репутацията на източниците, които "Телеграф" са използвали.
• Статията е достатъчно дълга и освен това създава впечатление сякаш от страна на Телеграф е било извършено някакво собствено проучване (макар и доста посредствено проучване), но няма цитирано нито едно име на автор, или съавтори, като изключим доста съмнителното надписче "Монитор", което трудно може да се свърже с конкретен български журналист, автор или специалист по съответните теми. Пък и дори статията да е основно написана от някой стажант, редно е той или тя да застане с името си под статията. Е, разбира се има и случаи, когато вместо име се налага да се използва професионален псевдоним, примерно в разследващата журналистика, но от "Телеграф" още не са дорасли чак до там.
• Под въпросната статия, а и под други "статии" в "Телеграф" се мъдри едно телеграфно (Морзово) N, което е или дизайнерска недомислица или пък е прекалено самохвална интелектуална заявка, един вид небрежно подхвърлена енигма, но във всички случаи напълно неуместно, предвид обидно слабото ниво на "Телеграф".

Ако трябва да обобщя мнението ми за "Телеграф", то бих казал:

▄ ▄▄▄ ▄ ▄   ▄ ▄▄▄   ▄▄▄ ▄▄▄   ▄   ▄ ▄▄▄ ▄   ▄ ▄ ▄

Редактирано Декември 29, 2023 от embedeo

[Georgi 240]

Да цитираш Телеграф или който и да е друг неспециализиран източник (пък и доста уж специализирани у нас) за тясно специализиран въпрос е поредната проява на прекалена наивност у нашенеца (нищо лично). Освен мед съдържащ препарат, най-доброто средство срещу къдравост при прасковите е мляко доено от черна коза по пълнолуние. Телеграф са го пропуснали някак. Весели празници на всички!

Редактирано Декември 30, 2023 от Georgi

[Миленка® 1400]

На 28.12.2023 г. at 22:47, Славянски написа:

От Фантазия бие на очи Шимизу Айс. @Миленка® мисля я отглеждаше, не зная как ѝ върви. Съмнява ме да пръска по пълна програма.

 

Правилно те съмнява, нищо с нищо не пръскам, даже се чудя за какво са ми двете пръскачки, които купих преди години ... ама да има

Върви си, връзва всяка година. Ту се къдри, ту не се къдри, ама това не й пречи да плододава.

[Georgi 240]

На 29.12.2023 г. at 11:19, Боби Димитров написа:

Чесновите рецепти имат смисъл, тъй като чесънът има фунгицидни качества. 

Не бяха ли антибактериални?

[Georgi 240]

Къдравостта не пречи на повечето собственици, защото повредените листа опадват, порастват нови и даже плододава. Разход на прекалено много енергия за дръвчето. Това като цяло съкращава живота му и го прави по-податливо на други заболявания.

Редактирано Декември 31, 2023 от Georgi

[Славянски 2261]

То и на мен не ми пречеше до тая пролет, когато се накъдриха всички листа, опадаха и повече не покара дръвчето.  Подрязвах сега и една зарзала, която е изгубила сигурно половината корона (сухи клони). Предната година сухи клони нямаше. Това е само от една твърде дъждовна пролет.

[embedeo 276]

Благодаря на всички които вече са писали по темата! Ще се опитам да обобщя за себе си и за хората с подобни на моите предпочитания.

Къдравостта при прасковите (peach leaf curl) се причинява от гъба Taphrina deformans и доколкото аз съм разбрал има (само) две главни възможности: 

(1.) Борба или третиране срещу къдравост е възможно да се води, но не и със средства универсално приети за "биологични". Най-малкото, трябва да се третира с нещо което съдържа меден йон (например Бордолезов разтвор) и то преди да започне цъфтеж или разлистване, т.е. най-късно до края на зимата. Бордолезовият разтвор не е чак толкова "голяма химия", но хипотетично, ако имах време и интерес, или пък ако бях си избрал да си изкарвам прехраната с биологично градинарство, бих пробвал да третирам прасковите с дървесна пепел, или железен-йон-съдържащо или кислородо-освобождаващо вещество, или пък с масло от нийм както Боби предлага, изобщо с нещо което е по-естествено срещано в природата. Но засега такова естествено решение, такъв био- препарат, не съществува!

(2.) Да се оставят прасковените дървета без никакво третиране е друг естествен и био- вариант, който също е доста приемлив за мен, понеже при някои сортове праскови, някои години и някои конкретни климатични условия, все пак ще се получи прилична продукция от плодове. Проблемът е, че при този вариант, в дългосрочен план дърветата страдат и дори сортовете, които изглежда че се "справят сами" с къдравостта, всъщност страдат, като се предразполагат към други болести и се съкращава продуктивният им живот! От друга страна, има научни публикации (например [1]), че при някои праскови са открити гени които ефективно са довели до (пълна) устойчивост на тъканите на дървото срещу гъбата Тафрина, ин витро (при лабораторни условия). Засега, обаче, доколкото аз съм разбрал, на пазара не се предлага нито един сорт праскова с пълна устойчивост срещу къдравост!   Хипотетично, ако си бях избрал друга професия в живота преди много години, бих опитал аз да създам такъв сорт от вече наличните гени.

Редактирано Декември 31, 2023 от embedeo

[Kalam Mekhar 837]

преди 10 часа, embedeo написа:

Бордолезовият разтвор не е чак толкова "голяма химия"...

Толкова е малка, че можеш спокойно да ядеш плодовете със синьото по тях, без да ти стане  нищо друго, освен да си оцапаш ръцете. Когато отглеждахме овце, ветеринарният лекар разтваряше чист син камък и го изливахме в гърлото им, против тения. Той си знаеше, колко да слага в една доза. Относно желязо- съдържащите препарати, зеленият камък убива гъбичките, но, трябва да се внимава с концентрацията и количеството, защото може да унищожи дървото.

[Астрала 304]

Публикувам тук мнението на един доцент, малко извън темата за прасковите, но е интересно четиво. 

Да ви споделя как се чистят плодове и зеленчуци от пестициди и отрови.

Гледам торба лимони от Кауфланд днес вкъщи, мисля си нека ги пречистя. Слагам няколко лъжици сода бикарбонат, 10-20 мл. кислородна вода в по-голям съд, пълня с топла вода и разбърквам за да се разтвори содата. Слагам лимоните и излизам. Връщам се след час-два и цялата кухня миришеше на тежка химия! Усетих го от вратата. Хващам лимон, мириша, същото - тежка химична миризма.

 

Та, използвайте:

кислородна вода + сода бикарбонат разтворена в топла вода.

И содата и кислородната вода извличат тежки химикали от плодовете и зеленчуците и ги неутрализират.

 

Ето и научно обяснение на процеса:

Николай Николов:

”Аз съм доцент в Аграрния университет - Пловдив. По професия съм инженер химик. Знам, че цитрусовите плодове - портокали, лимони и др, както и зеленчуците - домати, краставици, особено тези, които идват от Гърция, Турция и други страни, се третират с бактерициди и фунгициди, за да издържат по-дълго време на гниене при транспортиране и престой в складовите бази. Само с вода пестицидите се измиват частично. Това, което Галин казва е по-добрият вариант, защото в алкална среда много фунгициди се разграждат поради хидролиза на активните субстанции. А атомният кислород, който се отделя от кислородната вода окислява N.P и S съдържащите пестициди до съединения с по-ниска токсичност. Това се нарича инактивация. Освен това рН над 8 подтиска развитието на вредната микрофлора, която се развива в слабокисела среда, така че се унищожава и мицела на фитопатогенните гъби, които при своя метаболизъм отделят токсини.”

 

Редактирано Декември 31, 2023 от Астрала

[Славянски 2261]

Сложих две дръвчета сорт Евмолпия, една при родителите ми и една при мен. Ще видим ще държи ли без пръскане.

Четох, че сортът бил хибрид между prunus persica и prunus davidiana, което е "Давидова праскова" или дива китайска праскова. И чак се почудих тези дребните праскови при мен да не са такива. Разликата с купешките сортове обаче е главно във цветовете. Някой запознат ли е с тази prunus davidiana?

https://www.treesandshrubsonline.org/articles/prunus/prunus-davidiana/

https://en.wikipedia.org/wiki/Prunus_davidiana

Иначе отзивите за сорта са добри и като родовитост и вкусови качества.

Редактирано Януари 5 от Славянски

[Славянски 2261]

В информацията за този вид праскова засега ми излизат някои противоречия. Цветовете може да бъдат розови или бели, плодовете са ядливи. И ми излизат снимки с цветове, които са досущ като на дребните бели праскови при мен:

Логиката е или и тези да са такива, или хибрид наследил въпросните цветове. Защото всички култивирани сортове, които съм на вземал досега - Файет, Редхейвън, Елегант лейди, Сънкрест, О'Хенри и други - са били с по-дребни цветчета и повече оранжев нюанс в цвета, докато белите са с изцяло розови и много по-едри цветчета.

Обаче ми излиза и тази информация:

Prunus davidiana 

Издръжлива декоративна праскова, с ярки бели цветове през пролетта и голям закръглен хабитус; понася известна сянка, но се нуждае от пълно слънце през по-голямата част от времето и добре дренирана почва; мъхестите плодове са малки, сухи и безвкусни

Декоративни характеристики

Прасковата на Дейвид е покрита със зашеметяващи гроздове от ароматни бели цветове по клоните от края на зимата до началото на пролетта, които се появяват от отличителни розови цветни пъпки преди листата. Има тъмнозелени листа със светлозелена долна част. Назъбените тесни листа не се оцветяват забележимо през есента.

Но факт е, прасковата, която най-малко я засяга къдравост, е с другия тип цветове. 

Редактирано Януари 5 от Славянски

[Sonia Prodanova 0]

На 5.01.2024 г. at 11:32, Славянски написа:

Сложих две дръвчета сорт Евмолпия, една при родителите ми и една при мен. Ще видим ще държи ли без пръскане.

 

От къде купихте Евмолпия, търся но не намирам никъде?

[Славянски 2261]

На 13.01.2024 г. at 15:37, Sonia Prodanova написа:

От къде купихте Евмолпия, търся но не намирам никъде?

От разсадник Любомир Болнов, гр. Плевен. Моя роднина отиде на място да вземе дръвчетата, но мисля, че и изпращат по куриер. Фиданките са прилични. Другаде не съм търсил.