Райска ябълка

[Варела 871]

@Димо 33 баш и аз разбрах от раз за японския деликатес.. но продължавам просташката си ги суша непрофесионално в 240W дехидрататор с работна площ 0,7 кв.м, на 35 градуса... и си стават чудни витаминозни бонбони за Марто и Митачето.. и са си пак с много добра текстура и вкус.. първите 2-3 дни са леко стипчиви и кисели, но колкото повече стоят, толкова повече им избива сладостта.. 

@Славянски беше 10-12 годишно дръвче в силата си.. ама като не я бере и му се пльока по плочките.. как мислиш дали много се е чудил дали да избере "по-лесното"..

[Славянски 2257]

Да берем да или да не берем - туй е въпросът! Но едва ли ще си купува после райски ябълки, обрани и подредени.

Дърво да не ти ражда и да го махнеш, бих те разбрал, но да ти ражда и да го махнеш, за да не ти цапа - много градско, американско мислене. А райската ябълка се разлиства и цъфти късно, и е успешна за Южна България. При мен са на границата японските. Както се развиват добре, да падне до минус двайсет и отгоре и я камилата, я камиларя. Вирджинките, на тях ще разчитам, както и на Росиянка. За съжаление засега не успях да завъдя от другите украински сортове.

[Гост]

преди 6 часа, Варела написа:

@Димо 33 баш и аз разбрах от раз за японския деликатес.. но продължавам просташката си ги суша непрофесионално в 240W дехидрататор с работна площ 0,7 кв.м, на 35 градуса... и си стават чудни витаминозни бонбони за Марто и Митачето.. и са си пак с много добра текстура и вкус.. първите 2-3 дни са леко стипчиви и кисели, но колкото повече стоят, толкова повече им избива сладостта.. 

@Славянски

Да, сладки си стават, но няма да са локумени. Да им е сладко на децата.

То, ако набереш няколко касетки, тогава дехидрататора става малък. А на мен идеята ми е, да има голям вътрешен обем и да може да ги побира цели след като са съхнали 20-тина дни, за доизсушаване.

[Славянски 2257]

Да, дехидрататор за две-три кила примерно, но на слънце най си струва на пръв поглед и такава е традицията по места, където ги отглеждат. Ако искаш чипс в някакви количества, може и дехидрататор... Дехидратор. Но райската ябълка е родовито дърво и често реколтата се мери не в шепи и бройки, а в касетки, та си струва да се мисли за по-мащабно решение. Като примерно сушилните за сливи на Етъра. (И това не е от мащабите на Димо, който знаем, че не си играе, а изкарва количества.) При наличие на клони за горене, обработката (сушенето) е на практика безплатна.

Аз ще коментирам като опитам за пръв път (след броени дни), че засега само локуми разтягаме...

[Гост]

В Априлци съм виждал такава сушилня с огнище, сериозно начинание е. По- скоро бих си купил на ток, но по- голяма. Обаче, още са малки дървета и не ми е нужен. 

Въпреки, че при нас на слънце в градината под тензух, всичко се изсушава за няколко дена. 

 

[Славянски 2257]

Ще си позволя отново да цитирам Краси Колов от Берковица, който освен паупау въди и райски ябълки и даже продава плодове. Ето му я обявата:

https://m.bazar.bg/obiava-27091585/rayski-iabalki-plodove-razlichni-sortove

Ето какво е написал той (което се препокрива с прочетеното от мен в руски източници):

"В по-голямата част от плодовете и при повечето сортове има семена. Те са напълно жизнени и могат да се засадят веднага след изваждането им от тях, директно в градината или в контейнери. От личния си опит и експерименти през годините мога да кажа, че размножените по този начин растения напълно запазват вкуса на майчиния сорт, като единствено има видима разлика в формата и големината на плодовете, но тя е в рамките на не повече от 20-30%. Плододаването от семе започва след третата или четвъртата година, като семенните растения от райска ябълка (Diospyros kaki) са много по-сухоустойчиви от тези на Кавказка хурма (Diospyros lotus L.) и също могат да се използват за подложка и присаждане на други сортове върху тях. Другото предимство на семенните растения е, че при тях винаги има и отделни клонки които цъфтят само с мъжки цветове, така че те на практика се явяват универсален опрашител за всички останали сортове които са засадени наоколо. Между опрашените (със семена) и не опрашените (без семена) плодове на райската ябълка има значителна разлика. Опрашените плодове, освен че стават по-едри и са повече на брой, също натрупват повече захарност и имат и по-богати нюанси във вкуса си, отколкото тези които не са опрашени и са без семена. Това се отнася за всички сортове, като при тръпчивите разликата се усеща още повече."

[Славянски 2257]

Между другото, поръчах малко плодове от въпросните опрашени, да видим дали ще има съществена разлика с тези, които имам (безсеменни). Ще има от всички сортове на човека. Някои от тях имам, но не са плододавали още. Принципно трябва да бъдат безсеменни, защото мисля, че нямам опрашител.

Може да пробвам да посея някоя и друга семка.

А тук пускам връзка към един сериозен материал за японските райски ябълки (опрашване, класификация на сортове и още) от университета Purdue, Indiana, САЩ:

https://hort.purdue.edu/newcrop/morton/japanese_persimmon.html

Впечатлява годината на издаване на материала - 1987-а. От доста време гледат райски ябълки американците.

[Славянски 2257]

Някои извадки от статията:

Хранителни употреби на райската ябълка

Напълно узрелите японски райски ябълки обикновено се ядат от ръка или се разрязват наполовина и се сервират с лъжица, за предпочитане след охлаждане. Някои хора предпочитат да добавят лимонов сок или сметана и малко захар. Месото може да се добавя към салати, добавя се към смес за сладолед или кисело мляко, използва се в палачинки, сладкиши, кексове, сладки/курабии, желатинови десерти, пудинги, мус или се прави на сладко или мармалад. Пасираната каша може да се смеси с крема сирене, портокалов сок, мед и щипка сол, за да се направи необичаен дресинг.

Зрелите плодове могат да бъдат замразени цели или пулпирани и замразени в домашния фризер. Големи количества „Tamopan“ се запазват чрез сушене. Сушенето обикновено се практикува в Бразилия, а сушените плодове са популярни в цялата страна. Някои производители от Калифорния изсушават „Hachiya“ по китайски метод. Плодовете се берат, когато узреят, но са още стегнати, обелват се и се окачват за стъблата им за 30-50 дни, за да изсъхнат на слънце. Омачкване на всеки 4-5 дни е необходимо за придаване на еднородна текстура и подобряване на вкуса. След това те се свалят и се слагат да се "потят" в продължение на 10 дни на купчини под постелки. На повърхността се образуват кристали захар. И накрая, те отново се закачат, за да изсъхнат на вятъра. В Ориента обелките се сушат отделно и се смесват с плодове, когато се опаковат за продажба. По-лош продукт се прави чрез разрязване на кожата с нож, след което плодовете се разстилат върху постелки, за да изсъхнат в продължение на няколко седмици, след което се струпват на купчини и продуктът се продава на много ниска цена."

[Славянски 2257]

Още един сегмент от статията в превод на български:

Опрашване

Някои сортове на определени места и при определени условия плододават обилно без кръстосано опрашване, но тази характеристика не е надеждна. В комерсиалните овощни градини сортът известен като „Gailey“, който редовно произвежда много мъжки цветове, се засажда, за да осигури адекватно опрашване. Формулата е едно мъжко на всеки 8 женски дървета, равномерно разпределени в градината; или 12 до 24 опрашващи дървета на декар (30-60 на ха). Японските фермери понякога садят дървета опрашители като жив плет около насаждението. Ако е необходимо ръчно опрашване на ранните сортове, неотворените мъжки пъпки се събират, изсушават, отварят се и прашецът се отделя и съхранява. Когато е необходимо, той се смесва с обезмаслено мляко или с мъх ликоподиум (бел. прев. вероятно подобен на бухалковидния плаун) и се прилага при 1/7 до 2/7 унция на декар (10-20 g на ха).

Ако цветовете не се опрашват ефективно, цялата реколта от плодове може да опада преждевременно. Това е грешка на сорта „Isu“ в Япония. Загубите могат да бъдат намалени чрез опасване на дървото след цъфтежа, но практиката води до забавяне на растежа. Ако времето е горещо и сухо по време на цъфтеж, опрашването ще бъде неадекватно и ще се задържат много малко плодове. Поддържането на пчелни семейства (1 или 2 кошера на всеки 2 1/2 декара или на ха) в овощните градини ще подобри опрашването, особено за сорт „Fuyu“ (Фую).

Дотук с цитата. Много хора предпочитат безсеменни, партенокарпни плодове. Аз имам мерак да сравня едни и същи сортове със и без опрашване. Ако плодовете стават наистина по-едри и вкусни и реколтата по-стабилна и голяма, когато цветовете са опрашени, то семките твърде голяма цена ли са? Нямат ли повечето плодове семки? Говорих по въпроса с Краси и той нарече желанието за безсеменни плодове "глезотия". Не знам какво става при сушене със семките. Но ето че и в комерсиални насаждения са слагали опрашители. Как е сега? Ще търся допълнителна информация.

@almodovar какво казва по въпроса?

[Славянски 2257]

https://m.youtube.com/watch?v=jitSZYPvipc

Колекция сортове в Калифорния, много ги има и у нас. Сях семе от Мийдър една година, но ги съсипах... Нищо не поникна. Вирджинките са дребни, но специални изглежда по всичко.

 

[Славянски 2257]

В крайна сметка поръчах плодове от човека от Берковица (обявата по-горе). Имах желание да опитам различни сортове, включително Костата, която съм насадил, но не съм опитвал. Днес си ги взех от пощата. 

Освен това исках да сравня безсеменните плодове, които имам от друго място с тези, които са опрашени (човекът има семенак, който имал клонки с мъжки цветове). Очакването беше плодовете със семки да имат по-богат и наситен вкус (а честно казано и другите са ми достатъчни вкусни). Бих отбрал и някоя и друга семка и пробвал да получа нов сорт от нея, и възможен опрашител. Доколкото съм чувал се запазват характеристиките на майчиното растение на 70%. Та ето снимка на петте сорта:

На задния ред имаме от ляво надясно Костата и Хиакуме. На предния от ляво надясно Хачия, Джиро (Чинебули) и Хиратаненаши (или Хиротаненаши, както май го водят у нас). Костата са заострени четвъртити, оребрени, със средна големина. Хачия и Хиакуме са много едри, по 260-300 грама, като Хачия е по-заострен, Хиакуме има характерни хоризонтални черни нацепвания на ципата (подобно на някои чушлета), а другите два сорта са по-дребни, плоски и леко квадратни, като Хиратаненаши са по-ранни и попрезрели, по-червеникави. Джиро е не съвсем изцяло безтанинов, но близо до това поне по думите на човека.

Опитах четири от сортовете и се удивих първо колко са различни един от друг на вкус и консистенция. И различни от другия ми сорт плодове. От райска ябълка до райска ябълка има голяма разлика! Примерно, Хачия е много сочна и сладка и на вкус е подобна с другите, които сега не снимах, но имах снимка от миналата година. Направо като някакъв конфитюр. Костата е доста месеста и по-суха, като не толкова сочен домат, но пак сладка. Хиратаненаши е супер сладка и с богат вкус за мен, също и доста мека и сочна (казват и нетрайна). Джиро още не съм опитал, но бих я почакал малко. Хиакуме, понеже е опрашена, има канелено-шарен цвят и на консистенция е по-суха и стегната, малко като локум. Като цяло Костата са по-обикновени като вкус, но по-родовити и на хартия студоустойчиви. Хиратаненаши съм ял и преди и за мен това си е класически вкус на райска ябълка, както може би е Хачия. Това е на първо опитване. Между другото Краси каза, че в години когато е правил по-сериозна резитба от Хачия и Хиакуме е имал плодове по 700-800 грама, и това в Северозападна България.

Препоръчвам за който не е опитвал разни сортове, първо наистина да опита, за да не бъде разочарован. Човекът от Берковица ги дава на прилична цена особено при над десет килограма. Семки ще отбирам, макар досега само в Хиакуме да намерих такива. Другите имали по-рядко.

[Venetka 1635]

@Славянски Периодично залитам по нещо си, в момента по райските ябълки. И тъй като място има само на село, в двора на мама в момента чета и подбирам какво да бъде. Напълно наясно съм, че е доста късно, ама като знам, че на вилата почти всички дървета първата година ги засаждахме декември и жертви няма, съм склонна да опитам.

За сега се спрях на Костата, Рохо брилянте, шоколадова, Хачия и два вида virginiana / за тях чакам потвърждение дали са налични / . Чудя се обявената като шоколадова и Tsuru Noko chocolate дали са различни???!!! През какво разстояние да засаждам дърветата? Дали по-варовитата почва би била проблем за тях? Никъде наоколо няма райски ябълки, ще експериментирам за ужас на брат ми. Така или иначе тоя участък от градината на границата със съседите е празен, на завет е. Що пък да не пробвам...  

[Славянски 2257]

преди 7 часа, Venetka написа:

@Славянски Периодично залитам по нещо си, в момента по райските ябълки. И тъй като място има само на село, в двора на мама в момента чета и подбирам какво да бъде...

За сега се спрях на Костата, Рохо брилянте, шоколадова, Хачия и два вида virginiana / за тях чакам потвърждение дали са налични / . Чудя се обявената като шоколадова и Tsuru Noko chocolate дали са различни???!!! През какво разстояние да засаждам дърветата? Дали по-варовитата почва би била проблем за тях? Никъде наоколо няма райски ябълки, ще експериментирам за ужас на брат ми. Така или иначе тоя участък от градината на границата със съседите е празен, на завет е. Що пък да не пробвам...  

Доколкото разбрах става дума за силистренско, нали? Какви са минималните зимни температури обичайно? Щом мястото е на завет, това е добре. На полето един приятел от Струмица вика, че и там даже мръзнели. Но чак пък да няма дървета в района...

Вирджинките ще виреят, хибриди също. Вече за другите сортове, особено безтаниновите, си има рискове - предполагам зависи и от микроклимат. Падне ли под минус 20 или при леден вятър...

Разстояние между дърветата според мен - поне 4-5 метра, да не кажа и 6. Зависи дали пък не искаш да ги поддържаш по-дребни и ако мястото е ограничено - тогава към минимума. Някои сортове мисля са по-силнорастящи от други. Трябва да се чете. Бих ти препоръчал Росиянка или Никитская бордовая (но тази не я намирам). Имах калеми от втората, но не успях да я завъдя.

Само да добавя, че Рохо Бриянте най-вероятно ще мръзне. За Пловдив по-може. Шоколадовата я дават за зона 7, демек Южна България, и май няма да е шоколадова без опрашител.

https://www.treesofantiquity.com/products/chocolate-persimmon

[Славянски 2257]

Информация за сорт Хиакуме:

https://specialtyproduce.com/produce/Hyakume_Persimmons_6662.php

"Формата, текстурата и вкусът играят най-важната роля при избора на райска ябълка Хиакуме, защото ако те наистина са най-сладката хурма, само точен екземпляр би доказал това. За да може обаче Хиакуме да изяви сладкия си вкус, тя трябва да бъде опрашена и следователно да съдържа семена. Ако плодовете не съдържат семена, ще имат по-високи нива на танини и горчив (тръпчив) вкус."

Някои сортове се повлияват от опрашването и значително променят качествата/вида си. Хиакуме е от тях.

 

 

[Venetka 1635]

Благодаря Славянски за доп. информация. Колкото повече чета, толкова по се обърквам и чудя какво да взема. На село преди обичайно падаха зимата и под - 20/-23 градуса температурите, но вече 3-4 зими няма под -12/13 градуса. Мястото е на южен склон, защитено от север, североизток от стопанските постройки на съседите. Иначе си е доста ветровито, но там точно е доста запазено, та се надявам да не им е зле на дърветата. Наистина няма никъде наоколо райски ябълки. Щом в Берковица стават райски ябълки защо пък на село да не станат??? Ще се пробвам, пък да видим. 

[Venetka 1635]

Четох, писах, отмятах и накрая от сортове и видове райски ябълки останах тотално объркана. Накрая махнах с ръка и поръчах Костата, Джиро, Хира Таненаши, Шоколадова / кафе каки /. Ако ще да издържа шоколадовата, ще я мъча. Другите гледах да има танинови и без танинови. А утре ще отида до Exoticplants за една върджинка и това е.

Като дойдат от Красимир Колов плодовете в петък ще пробвам да събера семена от Хиакуме. Хачията май-няма как да е със семена. И за сега май, че ще е това. Щеше ми се да пробвам и Рохо Брилянте, но не виждам къде да я позиционирам и се отказах.

[Славянски 2257]

И в Хачията има семена. Ти откъде ги поръчваш дръвчетата? А вирджинка каква?

Иначе и Хачия и Хиакуме са страхотни, ще посея от семената, за да имам и опрашител един ден, поне за някои дръвчета. А семена от Хиакуме са си обещаващи.

[Славянски 2257]

@Venetka аз опитах пак сорт Костата. Не са лоши, но не са толкова сочни, че да се окапеш. Има един привкус или вкус на някакви ядки, който силно се усеща. Познат ми е, но не мога да го определя. Ще се радвам да дадеш отзив за сортовете като ги получиш и опиташ. Последната Хачия със семки е страхотна. Първата, която ядох, беше доста водна без семки и не ме впечатли, но може и да обръщам повече внимание сега.

А Боби да спре да наименова плодове, които не харесва. По-добре да поработи над вкуса си Чак пък такъв да е тиквомразец (без да правя асоциации политически)!?

[алина 167]

Знаете,  хората имат различен вкус.Някои обичат неузрели плодове, имат и такива.Някои обичат напълно узрели. Някои обичат горчивичко, другите киселичко, някои много сладко..Сигурно затова има много сортове, за да намери всеки своя вкус..

[Боби Димитров 4454]

Малко по темата https://www.facebook.com/strandja/posts/3938099679534995

Преди съм ви писал (но в чата) за тази градина, намира се точно ср/у къмпинг Делфин, където ходим от доста години. Изцяло запусната е, много от дърветата са със сухи клони, нападали корони и тн. Но въпреки това има завръзи всяка година. Ест. в началото на септември са още мънички и зелени, а и до днес не знаех, че са различни сортове, не съм ги заглеждал толкова. Точната локация е: 42.101883, 27.921703.

Който е близо, може да се завърти, ако не са обрани @Димо