Облагородяване на овошки

[Антоанета 312]

На 15.05.2023 г. at 14:25, Славянски написа:

Орехчетата също изглеждат обещаващо:

Копривата малко ги пази.

@Славянски изглеждат много добре. Кога ги присади и кога взе калема? Имам много поле за действие.

[Славянски 2261]

преди 58 минути, Антоанета написа:

@Славянски изглеждат много добре. Кога ги присади и кога взе калема? Имам много поле за действие.

24 април, като отрязах клонките непосредствено преди присаждането на дръвчето с двата калема, а на другото може да стоя в пясък от предния ден, защото почваха да се разлистват и побързах. Подобрена копулация. Ето и снимки от преди малко:

Не са тръгнали буйно още. Калемите са доста дълги на едното. Взех ги от основата на клонките, където пъпките не бяха набъбнали (много) още.

Иначе честно казано нямам къде да слагам орехи. Евентуално ако се хванат може да ги посадя до пътя главния, но там обгарят тревите зимата и не е много за млади дръвчета. Имам един присаден отпреди две години, който миналата преместих и върви. Но бавничко. Даже и сланата в края на април го удари леко.

[Антоанета 312]

@Славянски ще се радвам да споделиш и по-натам през годината как са се развили. Успех!

[Славянски 2261]

Една от дивите круши, които облагородих. Всичко е тръгнало. Чистих под калемите. По върховете без стълба не става.

Двата калема долу вдясно и тънкият горе вдясно са Кармен, останалите към седем са Ранна на Моретини. Оставил съм къси клонки от дивата круша за листна маса, като прищипвам силно тръгващи леторасли. Догодина ще ги махам клонките от подложката.

А, оставил съм и едно-две клончета за добавяне на калем в желана посока догодина.

[Georgi 240]

Суит Харт върху Скина, къде е присадката 

Маринада бърху Бадем - 4 от 4

Д-р Жюл Гиьо, Кармен и Изолда върху Попска круша

Кармен в близък план, повече от перфектно 

[Славянски 2261]

преди 3 минути, Georgi написа:

повече от перфектно 

Махаш ли окончателно превръзките вече за тая година?

[Georgi 240]

Още не, днес само ги подмених. Оставих на ябълките, че те бяха най-късно правени, тях ще подменя след седмица или две. Края на следващия месец махам окончателно.

[ivanina. 136]

преди 1 час, Georgi написа:

Суит Харт върху Скина, къде е присадката 

Маринада бърху Бадем - 4 от 4

Д-р Жюл Гиьо, Кармен и Изолда върху Попска круша

Кармен в близък план, повече от перфектно 

Много добро изпълнение, четох коментари в някои групи,  че превръзката трябва да се маха юли-  август, аз съм склонна да поизсчакам да влезем  поне в юли.

От три присадки само една при мен оцеля, въпреки че и другите две тръгнаха, но хоботника  прегриза пъпките. Ако сортът е ценен, не може да се разчита на благоволението на природата а трябва да се ползват защитни средства (според мен).

Кайсия на която не съм видяла още плода, върху джанка.

 

[Georgi 240]

преди 15 часа, ivanina. написа:

Много добро изпълнение, четох коментари в някои групи,  че превръзката трябва да се маха юли-  август, аз съм склонна да поизсчакам да влезем  поне в юли.

Благодаря за мнението. Ами то по групите е като при докторите, всеки си има своя диагноза. 

При добро срастване няма причина превръзката да стои, нейната задача вече е изпълнена и затова е необходимо да се махне. В този ред на мисли момента на премахване може да варира в по-широки граници. Затова аз подменям всички превръзки по това време и преценявам дали в края на Юли да ги махна окончателно или пак да подменя някоя друга. Така и се компенсира растежа на дръвчето без да става впиване на лентата. Лани ми се наложи да оставя само една превръзка до края на сезона, но там подходих не по най-добрия начин при присаждането. Препоръчително осигуряване където може с колче, въженце и т.н. В крайна сметка всеки сам си решава.

[Славянски 2261]

При мен ми се струва, че лентата е доста разтеглива и не се получава това впиване. Но пък като я махнеш зимата, не изглежда добре дървесината. Мога да махна някои за проба, но примерно сливи и ябълки още малко са се разлистили. А и някои са ми високо и не ми се занимава със стълби да развивам и подменям. Освен деформиране на клонката, какъв е друг проблем от по-късно махане?

[embedeo 274]

Напоследък си мисля, че облагородяването на овошки може да донесе и някои необичайни ползи. Ето например две от тях:

(1.) След присаждането има период от няколко седмици, през които човек чака и се надява да се хване успешно присадката (ашламата), което много прилича на това човек да си купи билет от лотария или да пусне тото, с тази разлика, че при ашладисването шанса за успех е над 50%, поне според моя опит на начинаещ. От друга страна, на национално ниво в България се умува за евентуална помощ на хората, които имат проблеми със зависимостта от хазарт залагания и други подобни. Затова се чудя, дали присаждането няма да се окаже една добра терапия за хората които имат този проблем?

(2.) Големи части от моята градина не се обработват или минават дълги периоди през които части от градината ми изглеждат много зле, занемарени и запустели. Преди години получавах доста разнообразни (и забавни) коментари от преминаващите край оградата, като в едната крайност бяха снизходителните и дори осъдителни коментари. Е, все пак коментари в тази крайност бяха малцинство. Най-често разговорите ми на градинарски теми бяха кратки. И по-късно, например миналата година, след като през пролетта хората ме виждаха често да разнасям кофички с калеми или отрязани пръчки между дома и градината, а предполагам и след като виждаха закачулени с торби клони на дръвчета в градината, се отвори една огромна нова тема. Най-често разговорите започваха с въпроса "хващат ли ти се калемите (присадките)?" или "какво присаждаш?", но в крайна сметка разговорите със съселяни и минувачи станаха много по-дълги, по-интересни и по-приятни. Запознах се и с нови приятни хора, с които преди това се поздравявахме, но не сме завързвали разговор. По този повод си мисля, че при присъствените обучения на Христо Ашламинатора из нашата страна, много по-важен е социалният аспект, т.е. да могат хората да се запознаят с други хора с подобни интереси и да си приказват, отколкото практическото обучение по облагородяване (ашладисване). Защото реално погледнато, ако хората само искаха да усвоят ашладисването, то те биха могли да го постигнат и като гледат подходящи видео клипове. Вие какво мислите?

[Ангел Димитров 68]

Според мен присаденото място трябва да се овива и шинира поне до третата година защото при мен едно присаждане вече на три години се отрупа от плод и при силен ветър се счупи точно на присадката и ме беше яд че не му направих шина. В един руски клип гледах един руснак да казва за ашладисване на кедър върху бял бор как на десетата година при буря дървото се е счупило точно на присадката и вече не ашладисвал кедри.

[Ангел Димитров 68]

[Ангел Димитров 68]

До него е другото калемче ама по малко не върви първият беше над метър

[Georgi 240]

преди 1 час, Славянски написа:

При мен ми се струва, че лентата е доста разтеглива и не се получава това впиване. Но пък като я махнеш зимата, не изглежда добре дървесината. Мога да махна някои за проба, но примерно сливи и ябълки още малко са се разлистили. А и някои са ми високо и не ми се занимава със стълби да развивам и подменям. Освен деформиране на клонката, какъв е друг проблем от по-късно махане?

Ами може и да няма проблем. Качествените и съответно скъпи ленти за присаждане са направени така, че след 3-6 месеца сами да се разпаднат. Човек може да се запита защо е така. На счупена ръка никой не носи гипс три години, ако мога по-образно да се изразя.  

[Georgi 240]

преди 30 минути, Ангел Димитров написа:

Според мен присаденото място трябва да се овива и шинира поне до третата година защото при мен едно присаждане вече на три години се отрупа от плод и при силен ветър се счупи точно на присадката и ме беше яд че не му направих шина. В един руски клип гледах един руснак да казва за ашладисване на кедър върху бял бор как на десетата година при буря дървото се е счупило точно на присадката и вече не ашладисвал кедри.

Предполагам е било под кора или на разцеп. Подобрена копулация на три години не личи къде е правена. Ако не забравя ще направя снимки следващия път като ходя до градината. Май че бях качвал някаква снимка в темата за бадеми, бадем върху джанка на три години.

[Славянски 2261]

преди 39 минути, Ангел Димитров написа:

Според мен присаденото място трябва да се овива и шинира поне до третата година защото при мен едно присаждане вече на три години се отрупа от плод и при силен ветър се счупи точно на присадката и ме беше яд че не му направих шина.

Мисля, че зависи и от срастването и вида присадка. Аз имах една мушмула от първите ми ашлами, присадена на глог на разцеп. И бях оставил и двата калема да се развиват. След четири или пет години едното стъбло се отчупи изцяло. Подозирам някакво животно. Но срастването не беше перфектно като с млади клонки на подобрена копулация. Сега другото стъбло го прихванах хубаво към здрав кол, да не стават сакатлъци. Предполагам правилно беше да премахна (растежа на) единия калем. Така направих с една ябълка и зарасна перфектно.

[Ангел Димитров 68]

преди 17 минути, Georgi написа:

Предполагам е било под кора или на разцеп. Подобрена копулация на три години не личи къде е правена. Ако не забравя ще направя снимки следващия път като ходя до градината. Май че бях качвал някаква снимка в темата за бадеми, бадем върху джанка на три години.

Да точно така под кора беше ашладисването което е по слабо и не ми харесва толкова.

[embedeo 274]

Отново благодаря на участниците в дискусията напоследък и особено за идеята за шиниране на @Ангел Димитров ! Поредната илюстрация, за преките ползи от форума и споделянето на информация! Ще се опитам да допълня с още практически подробности.

През миналата 2022 година направих първите си успешни присадки и махането на телта [1] и лентите [2] беше много интуитивно, т.е. дори за начинаещ като мен, ясно си личеше кога трябва да махна телта и кога трябва да махна лентите. Съответно щом видех че присадката е надебеляла дотолкова че нещо се "впива" в нея, то аз просто махам това нещо. Струва ми се ("на око"), че телта я махах средно 2 месеца след правенето на присадката, или след като имам поне пет (хубави) листа пораснали от калема, а пък лентите махах средно 3 месеца след правенето на присадката, или след видимо опъване и деформиране на лентата от надебеляващото място на присаждане. Съответно през 2022, след като веднъж махнех тел или лента, после не слагах нова и не връщах старата обратно.

Отделно от това при всяка от прихваналите се присадки през 2022 година, имах такова съотношение между калуса, контактната площ (между подложката и калема), дължината и тежестта на калема и новия прираст, или други фактори, че винаги имах чудесна механична здравина и нямах никаква нужда от шиниране. Механичната здравина на присадките тествам, като внимателно натискам върха на присадения калем в различни посоки, с последователно увеличаване на ъгъла на отклонение  и гледам дали стъблото на подложката се движи като твърдо фиксирано (към калема) тяло.

И сега, през 2023 година, за първи път имам присадки, които нямат механична здравина и прецених че се нуждаят от "шиниране", броени дни след като прочетох за тази идея тук. Следващата снимка е правена на 1-ви юни, 2023-06-01, и показва два калема от някаква едра, кръгла синя слива, която никога не съм виждал, но е силно желана и силно препоръчвана от приятелско семейство, присадени върху джанка. Дясната присадка е под кора, засега има само един покарал летораст, не е много тежка, изглежда механически здрава, но аз я шинирах просто "за всеки случай" с тази извита клечка и тел. Лявата присадка пък, е на подобрена копулация, но контактната площ е малка (калемите бяха къси и относително тънки) и калусът в мястото, където е притискала телта е много малко -- дори на снимката се забелязва вдлъбнатина. Отделно, че този калем има два летораста и е толкова тежък, че в резултат се навежда навън (наляво и към наблюдателя, на снимката) от собствената си тежест. Затова просто завързах с тел левия калем към дясното разклонение на подложката:

 

Друг интересен пример е успешният калем от сладка-докато-е-зелена джанка, присаден под кора върху същата джанка (друго разклонение на същия пън), сниман в същия ден. В този случай, макар че присадката е под-кора, калемът беше малък, а подложката тънка, все пак, калусът в мястото на контакт е достатъчно, така че тестът за механична здравина показа добър резултат и според мен няма нужда от допълнителни укрепващи мерки. Затова оставих присадката ето така:

 

[1] През 2022 използвах или телчета облечени в черна изолация, т.нар. кабелни превръзки (примерно, когато си купувате нов уред) или медна емайлирана тел по-тънка от 0.8 мм. През 2023 година, вече използвам едновремешния телефонен проводник, едно жило под 0.5 мм, с цветна изолация. Телта при моите присадки освен притискане на контактните повърхности на калема и подложката, компенсира донякъде и липсата на равнинност (неравностите) на тези повърхности след моето недобро рязане (бидейки начинаещ). Използвам тел в около 50% от случаите (присадките) предимно на по-ценните присадки.

[2] Лентите ми за увиване (и привързване) на присадките са ленти, които изрязвам ръчно с ножица от полиетиленови торбички от хляб. Те нямат леплива страна, но предлагат гъвкавост и стимулират въображението; могат да се прегъват или усукват, както и леко да се разтягат или деформират. Досега съм ги използвал при подложки с максимален диаметър от 4 сантиметра, като не слагам овощарска замазка в мястото на присаждане, защото с тези ленти се получава достатъчно добро "обличане" на присадката, контактуващите повърхности и особено на горния отрез на подложката.

Редактирано Юни 3, 2023 от embedeo

[Славянски 2261]

Тези дни реших да си взема още едно ножче за присаждане. К60 на Fiskars. Цената беше 34 лв, не от най-евтините, но не и от високия клас ножове. Може да се намери и малко по-евтино. Ето го как изглежда:

Преди години бях вземал ножка с подобен дизайн, но беше евтина (десет лева или дори по-малко) и нямам спомен да е работила добре. Така и не съм тествал твърдостта на стоманата, но заключващият механизъм се повреди и стана неизползваема. Тази на Фискарс е от неръждавейка и на първо ползване реже добре, но повдигна у мен някои питания. Първото е - дали не е за лява ръка. Другият нож, който си ползвам вече мисля две години, като го държа в дясната ръка и държа материала в лявата, движа ножа навън/напред, докато този трябва да го дърпам навътре (към мен). На снимката bevel-ът на острието е от горната страна, от другата е плоско, незаточено. А ето го и другият нож, вземах го от AliExpress, може би излезе 12-15 долара (сега гледам, че има подобни и доста по-евтини, но може и да не са баш същите):

А от задната страна острието е вдлъбнато, само краищата му са плоски:

Та потърсих информация в нета и се оказва, че традиционно се дялкат калемите с дърпане (като в това видео, което сме гледали преди години), т.е. ножчето на Фискарс е за дясна ръка, а другото за лява. Въпреки че аз го ползвам с дясна. Но може да се реже в едната посока само. По принцип има и ножове с двустранно заточване, но казват, че с тях е по-трудно дялането на клонките - идеята на едностранното заточване е, че имаш плосък гръб и така по-лесно докарваш калема и подложката плоски за идеално прилепване. Може да се заточи и от другата страна. Поне е за дясна ръка, но ще трябва да го ползвам (от гледна точка на практиката ми) наобратно. Има и връх за забелване на кората, за разлика от другия, което е плюс. Ще пусна и линк към дискусия на английски, където обсъждат по темата:

https://www.ourfigs.com/forum/figs-home/80817-grafting-knife-for-beginners

Интересно, че Ашламинатора ползва макетен нож в своите демонстрации. Аз лично не харесвам работата с такъв, защото се гъне и има опасност да се пречупи. Но във въпросната дискусия видях, че ги точат допълнително или препоръчват да се ползват по-скъпи карбидни остриета, като тези:

https://bauhaus.bg/rezervni-rezci-karbidni-za-maketen-nozh-stanley/p/28884

Не съм сигурен колко са взаимозаменяеми между различните модели и марки ножове, но принципно не бих се занимавал с макетни ножове, освен ако наистина не режат много по-добре.

Та да попитам - вие в каква посока движите ножа при рязане? Кой метод е по-добре?