Кайсия (Prunus armeniaca)

[Славянски 2268]

Тоя пръстен няма ли да пречи на дръвчето като порасне или очакваш да даде фира преди да стане толкова дебело?

Аз тая зима имам калеми от три сорта кайсии. Ще турна на две кайсии втори сорт, както и още на някоя джанка по къра на сгодно място колкото да тествам сортовете, защото присадените на място по-бързо цъфтят от купешките фиданки. Примерно, имам една малка Киото, която още не е цъфтяла, а е взета сигурно края на 2019 г. Другите, с които я взех, са по-зле и от нея. Силистренска компотна загина след мисля година, Фаркло имаше измръзване на 20 април преди две години при -5 и тръгна храстовидна. За капак Киото и я местих. Харкот ми я яде коза два пъти, на зарзалата пък ѝ ядоха листата предполагам кошути или елени два пъти миналото лято. Интересно, че Киото е до зарзалата, но тя не беше пострадала. За толкова време при толкова дръвчета трябваше да съм по-напред в експеримента. Но и условията и грижите не са оптимални. Твоят семенак за две години е дръпнал повече от почти всичките купешки кайсии, дето съм вземал. Тези, които присаждах на джанка, не са всичките мощни, но са едни гърди пред останалите като развитие.

Редактирано Февруари 4 от Славянски

[Боби Димитров 4461]

Ето едно малко видео показно за това как растат кайсиите на дива джанка при мен:

Мастър овощарите като Georgi да пият един валериан, че нещата са много нестандартни при мене

 

пп: Пръстенът от предната снимка е с маркировка за рециклиране PAP, разпадат се за около 2-3-4 години и пазят добре.

 

[Славянски 2268]

Много мощно вървят тия кайсии при теб. При мен да видиш какви са недъгави, особено купешките. Дори тези, които присадих на дива джанка миналата пролет, имаха по 30 см прираст и тънки клончета. Единствено едната ми Orange Red прави по-добър прираст, но нищо подобно. Какви са тези 170 см! Имаш много добра коренова система. И усвояват веществата в почвата.

Лошото е, че нищо не задържат твоите като плод. Сега с летните резитби ми е интересно по върховете цветът дали ще закъснее достатъчно да го подминат сланите.

Редактирано Февруари 6 от Славянски

[Астрала 304]

На 6.02.2024 г. at 22:50, Боби Димитров написа:

Ето едно малко видео показно за това как растат кайсиите на дива джанка при мен:

Мастър овощарите като Georgi да пият един валериан, че нещата са много нестандартни при мене

 

пп: Пръстенът от предната снимка е с маркировка за рециклиране PAP, разпадат се за около 2-3-4 години и пазят добре.

 

Резултатът е повече от добър всичко по книга направено, браво. Прави още видеоклипове, имаш дар слово, обясняваш добре на разбираем език. 

[Georgi 240]

На 6.02.2024 г. at 22:50, Боби Димитров написа:

Мастър овощарите като Georgi да пият един валериан, че нещата са много нестандартни при мене

Предполагам визираш мене, Thanks a lot, но не се смятам за мастър овощар, само следвам принципа, че едно нещо трябва да се прави както трябва или въобще да не се почва.

Иначе с изключение на присадката в 4.06 всичко изглежда много добре. Там е трябвало да сложиш повечко калеми и щеше да е заляло досега. Присаждането под кора е тегава работа, радва те някоя и друга година и току виж буря отнесла присада. Дано и плод да набереш.

[Славянски 2268]

За апоплексията по кайсията (дано вече не е цитирано това):

Друг основен проблем при отглеждането на кайсиите е загиването на голям брой дървета след първите няколко плододавания, явление, което се наблюдава по-често в Южна България и районите, където зимата е прекъсвана от продължителни затопляния.

Ранното загиване на дърветата се дължи на апоплексия. Тя най-често се получава в резултат на измръзване на камбиалната тъкан и младата дървесина в зоната на кореновата шипка, стъблото и скелетните части от короната. Следствието от тези поражения се наблюдава с напредване на вегетацията, повишаване на температурите и увеличаване на транспирацията, когато без видима причина изсъхват части от растението или цялото дърво.

Значително намаляване броя на загиналите дървета можем да постигнем чрез формиране на високо стъбло от подложката. Тази практика има успех, когато за подложки се използват семенна подложка Жълта джанка, а също така Зелена ренклода СД 4 и клоновата подложка Арда. Присаждането на пъпка върху тези подложки трябва да се извърши високо на 100-110 см над почвената повърхност. В овощния разсадник е необходима висока агротехника, която да позволи на подложките да достигнат размери за присаждане на тази височина. Високото стъбло формирано от подложката предотвратява измръзването в най-уязвимата част, а именно над почвената повърхност.

Източник: https://agri.bg/agrosaveti/ovoshtarstvo/otglezhdane-na-kaysii-osobenosti-2

Мисля, че оттук е видно защо Ашламинатора препоръчвалше за кайсиите висока присадка. По разсадниците е друго. Но аз имам високи млади джанки достатъчно за бекъп. И всъщност кайсиите, които съм ашладисвал, са все на висока присадка над метър.

Има разяснение и за лятната резитба за залагане на цветни пъпки с по-късно развитие. Въпреки че тези срокове много варират. Та края на май, та юни, та юли, някои говореха и началото на август... При мен вероятно юни или юли ще трябва да се прави, макар че имаше счупени клонки, които си се самоподрязаха.

[Боби Димитров 4461]

Аз съм говорил с Христо по въпроса с високите присадки, но беше преди години и неговата теза тогава беше, че където ашладисва по дивото, гледа да е над животинския ръст и гледа да стават големи като размер, стари дървета. Съответно няма логика да се търси ниска присадка. Аз самия най-често ашладисва по дивото на 120-140, за да не трябва да се навеждам и клеча. По двора имам и високи (като едната кайсия), имам и много ниски, като едни диви джанки на моливче размер ашладисани почти до земята.

Това, че е добре за кайсиите е хубаво да го знам, благодаря. Друг е въпросът, че ниско или високо, при топъл февруари ще ядем кайсии нанай...

[Славянски 2268]

И аз заради животните почнах да ашладисвам високо. Тая слива дето я пресаждах беше на един и петдесет (джанковата подложка). За един сезон е над човешки ръст и овцете няма да се изкушават да ядат листата като им е твърде нагоре. Ако е дръвче дошло резнато на 90 см, глей к'во става!

Аз ударно тръгнах с тия кайсии и е напълно възможно ударно да ги подменям един ден. Но все се надявам някои от сортовете да се представят достатъчно добре.

Последно взех още две дръвчета, обаче коренът калпав. Дупките подготвих, но ще трябва да ашладисвам и толкова ашладисване ми се очертава, че никак не съм радостен. Само да довърша дупките за фиданките и почвам калемите на сливи и кайсии. А ябълките чакат да ги режа и тях.

Редактирано Февруари 10 от Славянски

[ivanina. 137]

Днес засадих кайсията Киото, от поръчката на Йордан Хвърчилков , която есента ми се видя слабо дръвче  и оставих да презимува в мокър пясък в мазето при температура 5°.  За тези близо два месеца време беше образувала много хубави млади коренчета и се надявам  да се прихване успешно.  За компания взех от Практикер и една кайсия Мъркулещи със завити корени в баля от стърготини, които по чудо бяха също добри с млад  прираст след скъсяването  им.  

Засадих тези две кайсии с експериментална цел, като избрах най-усойното и лишено  от южно слънце место, с намерение  да забавя вегетацията и ранният цъфтеж предизвикан от климатичните промени.   

 През есента засадих  още една кайсия Киото в друга защитена  позиция,   между две сгради и гараж ,  но с  южно слънчево огряване.  При този случай искам да разбера, дали постройките в близост ще  опазят цъфтежа и дървото ще успее да  даде плод. 

 

 

 

 

[Jimmy Stoikov 202]

Опа... чакай ся да запиша за моята кайсия какви ги върши

Навсякъде има от 3-5 пъпки, обаче, развива само 1-2, останалите 2-3-4 не мърдат. Разликата от развита и не развита е около 5:1. Все още нямам образуван бутон.

[Славянски 2268]

Аз предполагам, че тези по-едрите пъпки са цветни, а по-дребните - листни. Вече на втори етап може да има и още цветни.

[Jimmy Stoikov 202]

преди 21 минути, Славянски написа:

Аз предполагам, че тези по-едрите пъпки са цветни, а по-дребните - листни. Вече на втори етап може да има и още цветни.

Ммне, не са листни, листната си личи и е в средата тя е в съотношение с развитите 1:10 

пп Сетих се, че миналата година когато цъфтя и я одари слана, след това продължи с нов цъфтеж и аз проредих завръзи за да оставя само две

Редактирано Февруари 18 от Jimmy Stoikov

[Славянски 2268]

За кайсиите имаме немалко ентусиасти от една страна, от друга имаме и много хора, които са вдигнали ръце и са се отказали да ги отглеждат. Като онзи човек от шуменския разсадник, който не можа да ми препоръча сорт и сподели, че унищожил кайсиева градина на пет години на три декара площ и посадил сливи, защото за толкова време почти нищо не родили/задържали. И то много сортове. На практика я посадил за демонстрация, но се оказала не каквато очаквал.

Та аз не искам да обезкуражавам хората, нито да смачквам собствения си ентусиазъм, но си мисля, че едно е да насадиш декар кайсии на полето, друго е да сложиш кайсия или две в селския или градския двор, където влиянието на микроклимат и изложение може да е ключово за това едно дърво. Отделно възможност за дъждуване, пушек евентуално при слана. Може да я посадиш от северна или източна страна на сграда и да забавиш цъфтежа. А и от моя опит виждам, че при температура между 0 и -2 на откритите места слана пада, но на други места около сгради и големи дървета слана няма. В смисъл, оцеляват и доматите. И ако кайсията се позиционира на такова място, тя би трябвало да има по-голям шанс да дава стабилно реколта, плюс летните резитби, разбира се. Плюс сортове с по-късен цъфтеж или по-устойчиви на мраз и слана. Разбира се, остават и болестите по кайсиите, които също не са за пренебрегване.

Интересно ми е моят експеримент докъде ще ме доведе по отношение на този вид, на около 500 м в планината. Наскоро прочетох отново, че Холцер имал кайсии в Алпите на 1100+ метра. Очевидно плододаващи кайсии?! Може би едно изкуствено езерце в градината да е достатъчно да омекоти времето за една кайсия.

Интересно е също хора да споделят за плододаващи кайсии на по-голяма надморска височина. Чух за една такава в Горна баня на над 700 метра.

Редактирано Февруари 20 от Славянски

[Славянски 2268]

Вчера си поприказвах по телефона с мъжа, приятел на баща ми, който ме заведе при ето тази кайсия и направи възможно да взема калеми от нея в края на миналата година. Цъфтяла късно. Сортът не се знае. Може и да е някакъв по-стар сорт, може и семенак да е. Не се сетих като бях там да огледам дали е присадена. Не знам по снимката личи ли си. Но очевидно дървото не е някакво болнаво щом е изкарало до такава възраст почти без грижи, оставено на себе си.

Та като говорихме човекът сподели, че ранната му кайсия цъфтяла вече от четири-пет дни. И предната година пак цъфтяла рано. Той има няколко кайсии на двайсетина години и другите цъфтят по-късно, а онази във фабриката още по-късно. Но това, което ми каза от наблюденията си е, че тя цъфтяла много дълго - вика едно двайсет дни. И той я гледа и си вика, че е прецъфтяла, но тя пуска нови и нови цветчета. И си мисля, че може би този проточен цъфтеж е ключът към успеха. Което ще рече предполагам, че прави цветни пъпки на млади едногодишни и как беше терминът... предивременни (странични) клонки.

Сложил съм калеми от въпросното дърво на три джанки. Дано се хванат. Имам и още един калем.

[Jimmy Stoikov 202]

преди 1 час, Славянски написа:

И си мисля, че може би този проточен цъфтеж е ключът към успеха

Ами това ти писах за моята по назад в коментарите, ама не искаше да го смелиш и реши, че са листни пъпки.

Ето сега показвам нагледно, разви всички пъпки едновременно през януари, през февруари когато се затопли се развиват само една част от пъпките може би 60%, останалите са на пауза, ако ги обрули слана тръгват останалите. Снимките са от днес

[Славянски 2268]

Аз те разбирам, но въпросът е дали това е така при всяка кайсия и дали този период между първи и последни е достатъчно дълъг и доколко сортът и резитбата обуславят тоя феномен. @peterstamov беше пуснал снимки на негова млада кайсия, която имаше втори цъфтеж сигурно един месец след първия. Това вече е нещо! Щото няколко дни само често не са голяма разлика при две и повече слани.

Моля те, засичай при твоята Рубиста колко дълго ще продължи цъфтежът. Има значение и в крайна сметка ще задържи ли плод.

Редактирано Февруари 26 от Славянски

[Славянски 2268]

Примерно при моята Ориндж ред (едната) има буквално само няколко по-набъбнали пъпки. Аз се надявам все пак, че това няма да е всичкият ѝ цъфтеж. Те не са толкова големи колкото твоите. Не ги очаквам да се отворят преди джанките да са цъфнали.

[Jimmy Stoikov 202]

преди 3 часа, Славянски написа:

Аз те разбирам, но въпросът е дали това е така при всяка кайсия и дали този период между първи и последни е достатъчно дълъг и доколко сортът и резитбата обуславят тоя феномен.

При моята кайсия грубо от 2-15 градуса  разликата в развитието е 3 седмици , най-вероятно на 6-20 градуса ще е 2 седмици. Няма как да знам за други кайсии

[Славянски 2268]

Интересен сорт е тая Рубиста предвид това, че цъфти късно, а зрее супер рано - началото на юни (даже при теб края на май). И на @ivanina. онези ранните зреят рано (нали?), ама вече са цъфнали. Цунами.

Но на тоя етап няма да я вземам, докато поне някоя от другите не покаже потенциал да плододава добре в моите условия. А и не съм сигурен колко държи на мраз като е френски сорт. Но май някъде бях чел публикация на мъж в пернишко, че от много сортове само Рубиста му задържàла реколта.

Редактирано Февруари 26 от Славянски

[Славянски 2268]

Говорих с един човек, който ми напомни (прочетеното някъде), че кайсиите не се присаждат добре на всички джанки. На някои в последствие присадките изсъхват. И наистина бях чел, че е утвърдена "жълта джанка #4", придава силен растеж на дървото. Като сливова подложка се препоръчва зелена ренклода. Може да се ползва междинник и съвместима джанка и интересно, че това ставало наведнъж - два калема един върху друг, а не в две години последователно. Не съм пробвал, но мисля да опитам с междинник за круша върху дюля с междинник попска.

Ето тук един материал за кайсиевите подложки:

https://blago83.blog.bg/hobi/2011/06/16/kaisiia.766381

"За по-неблагоприятните райони в България, където кайсията страда повече от т. нар. апоплексия (внезапно загиване на дърветата), са подходящи сортовете с по-продължителен покой и късен цъфтеж като Силистра 252, Силистренска компотна и Мъркулещи 19. "

Очевидно статията е старичка, но все пак.

Редактирано Февруари 28 от Славянски