Камчатки (Lonicera caerulea var. kamtschatica)

[Славянски 2596]

Всяка дейност на времето си. Това, което виждам за пореден път е, че избързването и преждевременната работа често изяждат главата на човек. Ще поясня как и защо с конкретния пример.

Предни години съм заривал растения камчатки с пръст, за да вкореня клончета, и се получава. И на миналогодишни клонки, и на тазгодишни. Та тая пролет се "поохрабрих" и реших да заровя клончета буквално десет-петнайсет сантиметра от новия прираст с пръстчица. Викам, да им дам ранен старт на вкореняването. Че и ги поливах, да има влага, че миналата година имах опит с доста суха почва на едно-две растения лятото и нищо не се вкорени. Не се получава в суха почва.

Та днес гледам младият растеж на едно от растенията нещо почнал да оклюмва. Викам си - нещо да не го е гризало отдолу?! Разрових. Клонките под нивото на пръстта почнали да кафенеят. Всичките от тази година. Дори тези, които над земята изглеждаха добре.

И се сетих за неуспешните проби за вкореняване на резници, които изгниваха по същия начин. Имаше оптимално време за вземане и залагане на резниците, след зреенето на плода, т.е. не твърде зелени. Оказа се, че при зариването за вкореняване е същата работа. Твърде младите клонки, дори свързани с корена, загниват... Има си нужда от определена минимална степен на съзряване, след която всичко е наред, но избързаш ли ги уморяваш. Глупост бях направил.

Бързо разрових навсякъде, където имаше заринати тазгодишни млади клонки. Тук-там имаше покафеняване, някъде по-зле, другаде по-малко зле. Но някои може и да са заминали вече. Поне обърнах внимание навреме и се сетих за предните инструкции. Дано не съсипя растенията/клончетата и да могат да се възстановят. Повечето.

Но всеки организъм има нужда от време да съзрее и да укрепне, за да бъде защитен. Това форсиране ни изяжда главата... А аз даже допринесох... Поуката е взета, но жертвите не си спестих.

[Venetka 1701]

Пратила съм днес ММ на вилата с основни 2 мисии, да полее в оранжерията и да види как са камчатиките. И да снима. Още 3 дена и се прибирам и аз ще си ги гледам.

[Боби Димитров 4672]

При мен умишлено оставеното на слънце храстче (една от първите ми отводки, дует или войтек, трябва да погледна тефтеря) почна да променя цвета и скоро ще има готови.

 

 

[Боби Димитров 4672]

Друго, което не очаквах. Това хилаво храстче е от ланската полска поръчка, за мен се падна най-финото, но се развива добре тази пролет. Интересното е, че вече има вързал плод, има и цъфтящ цвят още, а на летораслите (долу в дясно напр) има нови неотворени пъпки.

е

[Venetka 1701]

За мен най- уникалното на тия храстчета е как лятото сякаш въобще не растат. И идва пролетта и установяваш, че са доста по- големи от миналата година. Явно зимата дръпват. 

Прекрасни са Боби. Кисели ли са на вкус? С нетърпение чакам да опитам нашите. Само едно плодче до сега съм пробвала и не съм си създала памет за вкуса на камчатиките. Надявам се тая година да стане. 

[Гост]

преди 2 часа, Боби Димитров написа:

Друго, което не очаквах. Това хилаво храстче е от ланската полска поръчка, за мен се падна най-финото, но се развива добре тази пролет. Интересното е, че вече има вързал плод, има и цъфтящ цвят още, а на летораслите (долу в дясно напр) има нови неотворени пъпки.

 

От фолиото е. 

[Гост]

преди 1 час, Venetka написа:

С нетърпение чакам да опитам нашите. Само едно плодче до сега съм пробвала и не съм си създала памет за вкуса на камчатиките. Надявам се тая година да стане. 

Айде, стискаме палци да не ги изскубнеш. :))

[Боби Димитров 4672]

преди 2 часа, Venetka написа:

Кисели ли са на вкус?

Ако питаш другиго - неядлив киселяк Обаче нашите деца ядат червен касис директно от храста преди дори да е доузрял. На мен вкусът ми допада повече от американските боровинки, които са ми блудкави, като едно сладникаво желе без особен характер, само ципата им има някакъв вкус, докато камчатката има характер, сладко-кисела е, с вкус, който ми напомня горските боровинки. Така че този плод е безценен тук, където боровинките искат мастити промишлени вносове пък накрая измръзват, а ягодите в момента цъфтят и поне още 2-3 седмици няма да има, а и отделно камчатката е по-богата на полезност.

М/у другото, тази година цъфнаха първите в началото на април, а през април сме имали доста дни с под -3, стигало е до -5. Така че явно цветовете не страдат чак толкова от ниските температури.

Специално за камчатките има нещо много важно, поне тук при нас. Да се берат максимално късно. Ако под налепа (който е синкав) има червеникаво, вероятно са брани рано или просто сортът е такъв, но от тия сортове при мен няма такива. На снимката с Доч Великана по-горе например се вижда точно това, плодчето червенее почти цялото. На предишната страница е заснел Димо една кутийка - там се вижда как половината не са добре узрели. За сравнение, две мънички шепички, но виж как само една камчатка се подава с по-червеникаво.

 

преди 34 минути, Димо 33 написа:

От фолиото е.

Възможно е, затова правя този експеримент. Аз го отдавам на по-добрата им локация, сянка, повече влага, но гаранция ниското затревяване помага! От друга страна, непреместените и те дръпнаха, а са в детелина над тях висока преди да я окося.

[Гост]

Да, добре е да се изчакат максимално, даже започват да сладнеят. Някои сортове започват да падат. Аз съм брал наред, защото се прибирам и да не идат зян. 

 

[Venetka 1701]

Благодаря за информацията. Кофти е да си уикенд градинар. Част или ще ги късаме недоузрели или пък ще са окапали, но все нещо и в подходяща възраст ще откъснем... Отнесох се и пак се размечтах за годините на пенсия...

[Лозан 378]

Вожтек от най-старата поръчка започва да ги зрее, а от новите вече хапнах.

[Гост]

Вчера опостуших две растения Аурора и за сега те са с най- добър вкус и сладост. 

Снимах howey bee, че по- се виждат. Вече два пъти съм брал и сега ще е последно като количество. При Зойка е същото, но са по- едри. Юганата ще имат за бране и после. Нимфа и Доч Великана вчера ги приключих. 

 

[Славянски 2596]

Много са отрупани, Димо. При мен от руските опитах Дочь великана и Восторг, но като цяло почти нямаха и цвят. Очевидно неполивните условия и лекото буренясване си казват думата.

От канадските Аурора има най-много, но все не мога да ги дочакам да узреят напълно. Късните сортове имат завръзи, но още не са почнали да зреят. Ще трябва повечко да плевя, торя и поливам. Някои ги мулчирах, но не всички.

Дори киселки са приятни.

[Гост]

Тези на снимката са брани вече, бяха много по отрупани, но едната част бяха зелени. 

За мен, бурените е добре да се махат, поливка, включително и след плододаване, оборска тор(понеже имаш) и зелен камък. Без грижи няма реколта. 

[Гост]

Доч Великана

 

[Venetka 1701]

Доч великана и при нас, на вилата са най- големи като размер, но са далеч по- малки от на Димо. Снимах днес, ама не ми се свалят снимки сега и качват.

Honeybee е с най- много плод, но страшен дребосък.

[Гост]

Това е Зойка

 

[Venetka 1701]

Първи събран урожаи, похапнахме си ги снощи за десерт.

 

Доч Великана

Другите сортове не помня кое съм снимала.. Част от етикетите вече не се четат, а тефтера не мога да изровя сега заради ремонта в къщи.

[Боби Димитров 4672]

Хич не си падам по мерене, но нали е с научно изследователска цел!

За жалост нямам отрупана снимка, тази седмица имахме три пъти гости, а още е петък... та се хапват своевременно, за мое щастие.

Дует зрее много приятно разсрочено, седмица след първо бране има още зелени. До него в дясно на кадъра е Войтек, който сега почва да зрее.

[alys 2228]

При нас Сибирячка и Дочь Великана имат плод. Синий утьос и Югана май нямат. Сибирячка е дребничка, но пък има сладост. Ще почакам да видя дали ще узреят още и дали ще се промени вкусът. Засега никой не ги одобри. Явно не съм добра в презентирането.